2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 02.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 681/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. С. К. от [населено място] срещу определение № 532 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4520/2019 г. на Върховен касационен съд, трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба от 24.09.2019 г. срещу разпореждане № 206175 от 30.08.2019 г. по гр. д. № 12340/2011 г. на Софийски районен съд (СРС) и е прекратено производството по ч. гр. д. № 4520/2019 г. на ВКС.
В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска отмяната му.
Ответникът по частната жалба не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС е установил, че с обжалваното пред него разпореждане по повод на постъпила от настоящия жалбоподател молба от 16.07.2019 г. СРС е разпоредил същата да бъде приложена по делото с довод, че това е поредна молба с искане за изпращане на делото в друга съдебна инстанция и с оглед наличието на други такива, които са с идентично съдържание, по които вече е налице произнасяне с окончателен акт, липсва предмет за разглеждане. В атакуваното определение е прието, че съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване с частна жалба подлежат актовете, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които това е изрично предвидено в закона. Разпореждането на докладчика за прилагане на молба към приключило с окончателен акт производство по дело не е сред така изброените актове, поради което образуваното производство е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Обжалваното определение е правилно.
Разпореждането от 30.08.2019 г. по гр. д. № 12340/2011 г. на СРС за прилагане към дело на постъпила поредна молба от жалбоподателя с идентично съдържание, както и предходни такива, по които е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт, не е от категорията на актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. То не попада в нито една от двете групи актове, посочени в ал. 1 на чл. 274 ГПК: разпореждането нито е преграждащо по-нататъшното развитие на производството, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването му с частна жалба. Ето защо то не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, което характеризира подадената срещу него частна жалба като процесуално недопустима. Като я е приел за такава и е прекратил образуваното по нея производство пред себе си, предходният състав на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 532 от 06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4520/2019 г. на ВКС, трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.