3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 201
гр. София, 07.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 1575/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. С. Р. от [населено място] против определение № 109 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 4136/2018 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение от 20.07.2018 г. по гр. д. № 14140/2016 г. на Софийски градски съд (СГС) в частта му относно произнасянето на съда за прекратяването на брака и за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на същия, както и в ЧАСТТА, с която е ангажирана отговорността му за разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Жалбоподателят счита определението в обжалваните му части за неправилно и иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба К. К. Д., чрез адв. К. е подала отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който е изразено становище за неоснователност на частната жалба срещу атакуваното определение в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. Р. и за недопустимостта й в останалата част.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, като съобрази подадената частна жалба, намира следното.
В частта й против определението по чл. 288 ГПК в частта му, с която касационната жалба на Р. С. Р. е оставена без разглеждане частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 2 ГПК (предишна – чл. 280, ал. 2, т. 2, предл. 2 ГПК – ред. до изм. с ДВ, бр. 86/2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове, какъвто е и искът за прекратяване на брака с развод, както и произнасянето на съда по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака между съпрузите. Тези искове са извън обхвата на касационното обжалване, поради което касационна жалба с такъв предмет е процесуално недопустима, като насочена срещу неподлежащо на касационен контрол въззивно решение в съответната му част.
Ето защо, настоящият състав на ВКС споделя напълно съображенията на предходния тричленен състав за процесуална недопустимост на касационната жалба с очертания по-горе предмет, поради което правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение в тази му част. Затова то следва да бъде потвърдено.
В частта й против определението по чл. 288 ГПК в частта му, с която касаторът е осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника по касационна жалба сторените разноски в касационното производство като заплатено адвокатско възнаграждение, частната жалба е процесуално недопустима.
Определението по чл. 288 ГПК, с което ВКС се произнася по допускане на касационното обжалване, е от категорията съдебни актове, с които приключва образуваното касационно производство и съобразно чл. 81 ГПК съдът с него се произнася и по искането за разноски. Съгласно възприетия от законодателя факултативен касационен контрол на въззивните решения, касационното производство протича в две фази – по допускане на касационното производство и по разглеждане на касационната жалба. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва в закрито заседание по реда на чл. 288 ГПК. Разглеждането на касационната жалба съгласно чл. 290 ГПК и постановяването на решение по чл. 293 от ГПК е предпоставено от определението по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване. С оглед на тези особености разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК предвижда, че в сила влизат въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. Следователно актът на ВКС, постановен в производство по чл. 288 ГПК, е окончателен и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Единствено в хипотезата на чл. 296, т. 2 ГПК определението на ВКС за прекратяване на образуваното касационно производство ще подлежи на обжалване пред друг състав на съда по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал.1, т. 1 от ГПК.
Като е присъдил с горното определение и претендираните от насрещната страна разноски за касационното производство, ВКС е постановил окончателен съдебен акт, който не подлежи на последващ инстанционен контрол. В частта, в която е реализирана отговорността за разноските, съдебният акт може само да бъде допълнен или изменен, по реда на чл. 248 ГПК в едномесечен срок от постановяването му (тъй като, както се посочи по-горе, е необжалваем) по нарочно искане на страните. Разглежданият случай обаче не е такъв, поради което частната жалба в тази й част е процесуално недопустима и следва се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено.
При този изход на спора ответната страна има право на разноски за настоящото производство, които са претендирани своевременно. Те възлизат на сумата от 300 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, и са заплатени в полза на упълномощеното адвокатско дружество, видно от приложения към фактурата касов бон. Частният жалбоподател е релевирал довод за прекомерност, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на уговореното възнаграждение на адвоката на ответницата за това производство, с искане за намаляването му до минималния предвиден размер. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за производства по частни жалби възнаграждението е определено на 1/3 от минималния размер за една инстанция според предмета на делото и интереса на страната, но не по-малко от предвиденото в чл. 11 – т.е. 200 лв., а когато жалбата се разглежда в открито заседание – 300 лв. Ето защо, предвид на направеното искане от частния жалбоподател по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, в полза на насрещната страна ще следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 200 лв.
По изложените съображения, ВКС, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №109 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 4136/2018г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. С. Р. срещу решение от 20.07.2018 г. по гр. д. № 14140/2016 г. на СГС в частта му относно произнасянето на съда за прекратяването на брака и за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на същия.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Р. С. Р. срещу определение № 109 от 13.02.2019 г. по гр. д. № 4136/2018 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение в ЧАСТТА, с която е ангажирана отговорността му за разноски в касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и е осъден да заплати на К. К. Д. сумата от 840 лв. – разноски пред ВКС, и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 1575/2019 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. в тази част.
ОСЪЖДА Р. С. Р. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място],[жк], [улица], ет. 4, ап. 8 да заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на К. К. Д. сумата от 200 (двеста) лева – разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Определението в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба в посочената й част и е прекратено производството по нея, може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.