О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 83
гр. София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № СП684/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ.
Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Д. и А. Е. Б., и двете чрез адв. Ал. С., срещу определение № 44 от 07.12.2018 г. по ч. гр. д. № СП44/2018 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без уважение частната им жалба и така е потвърдено определението от 08.10.2018 г. по гр. д. № С40/2018 г. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е допуснал обезпечение на бъдещи искове, по реда на чл. 22, ал. 1 от Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), във вр. с § 5, ал. 1 от ПЗР на Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, по мотивираното искане на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) против Е. Н. Б., М. А. Д., А. Е. Б., С. П. К., всичките от [населено място] и [фирма] с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица].
За да потвърди обжалваното първоинстанционно определение въззивният съд е намерил да са налице предпоставките на закона за налагане на поисканите обезпечителни мерки. Формирал е решаващ правен извод, че неспазеният срок по чл. 15, ал. 2 от Закон за отнемане в полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.), не представлява абсолютна процесуална пречка за възникване на правото на иск на Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Приел е, че в обезпечителното производство връзката между начина на придобиване на конкретното имущество (в това число и момента на придобиване) и разследваната престъпна дейност, при представените към искането писмени доказатества, не може да подлежи на преценка, доколкото същата е предмет на спорното исково производство, по исковете по чл. 28 от Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (отм.). Развил е съображения за наличие в случая на обезпечителна нужда, доколкото имуществото на жалбоподателите (Д. и Б.), по отношение на които е поискано налагане на обезпечителни мерки, е придобито през проверявания период и може да се направи предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност.
Междувременно, с разпореждане от 25.07.2018 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. д. № 1/2018 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на Държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.); съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.); чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпроси, към които като допълнителни основания са посочени разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Първите два от въпросите, попадащи в приложението на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, са свързани с характера на срока (инструктивен или преклузивен) по специалния закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Конкретизирани и обобщени от касационния съд (съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), същите въпроси се свеждат до преценката на правния характер на срока по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.) – за провеждане на предварителната проверка на имуществото на проверяваното лице, респ. за налагане на обезпечителни мерки; дали същият е инструктивен или преклузивен и неспазването му преклудира ли материалното право на Държавата за отнемане на имущество от субектите, включени в персоналния обхват на закона, за осъществяване на което се иска обезпечението. Бъдещото решение по тълкувателното дело ще даде обвързващо тълкуване по релевантните за настоящето производство правни въпроси. Доколкото същите са обуславящи за изхода на делото, производството по него пред настоящата инстанция следва да бъде спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ГК, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. гр. д. № СП684/2019 г. на Върховен касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: