О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 461
гр. София, 10.12.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4304/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба, вх. № 5158476/02.10.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от „Елвеко“ ЕООД, ЕИК 123736023, със седалище гр. Стара Загора, чрез пълномощника му адв. Л. Ц. М. за отмяна на влязлото в сила решение № 38850/20.07.2018 г. по гр. д. № 2750/2018 г. на Софийски районен съд (СРС), потвърдено с решение от 18.07.2019 г. по гр. д. № 12660/2018 г. на Софийски градски съд (СГС), ІІІ-В състав. С решението, предмет на молбата за отмяна, търговското дружество е осъдено на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 224, ал. 1 КТ да заплати на К. Б. П. следните суми: 486. 69 лв. – незаплатено трудово възнаграждение общо за м. юли и август 2016 г., ведно със законната лихва считано от 11.01.2018 г. – датата на завеждане на исковата молба до изплащането; 66. 64 лв. – обезщетение за забава в плащането на горните трудови възнаграждения, съответно считано от 26.08.2016 г. до 11.01.2018 г. – за това за м. юли 2016 г. и от 26.09.2016 г. до 11.01.2018 г. – за това за м. август 2016 г.; 270 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 15 дни, от които 3 дни за 2015 г. и 12 дни за 2016 г., ведно със законната лихва от 11.01.2018 г. до изплащането и сумата от 35. 03 лв. – обезщетение за забава в плащането на последното обезщетение за времето от 01.10.2016 г. до 11.01.2018 г.
В молбата се поддържат основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 и т. 5 ГПК.
Първото основание се извежда от твърдението за наличие на ново обстоятелство, което не е било известно на молителя – съществуващо трудово правоотношение на ищеца с друг работодател, а не със страната по спора, което е станало известно по време на съдебното дирене в първата инстанция –в производството пред СРС. Поддържа се довод, че независимо от изложените аргументи, както първоинстанционният, така и въззивният съд са „игнорирали хипотези на закона“ (не се посочват конкретни такива) и неправомерно са отхвърлили доказателственото искане на търговското дружество – ответник за установяване на горното обстоятелство, което би имало решаващо значение за изхода на делото.
Второто основание се обосновава от молителя с твърдение за лишаването му от възможност да участва в делото. Поддържа се довод, че в съдебно заседание на 07.06.2018 г. първостепенният съд (СРС) не е уважил молбата на търговеца – работодател за отлагане на делото поради препятствие, което страната не е могла да отстрани, като е приел, че няма доказателства за наличие на служебен ангажимент на пълномощника, който да обосновава отсъствието му и да съставлява процесуална пречка за даване ход на делото.
Ответникът по молбата – К. Б. П., чрез адв. Т. П. от АК – София, в писмения отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски в полза на пълномощника при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА – за безплатно осъществявано процесуално представителство на страната в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о., предвид данните по делото, намира следното.
Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически състави, очертаващи конкретни хипотези на закона, при които е налице неправилност на влязлото в сила решение.
Първото заявено в молбата за отмяна основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Отмяната по този текст регламентира фактически състав, при който решението е неправилно, поради обективна невъзможност на страната да попълни делото с фактически и доказателствен материал, която не се дължи на нейното процесуално поведение за грижливо водене на делото или на допуснати от съда процесуални нарушения. Изложените в молбата за отмяна твърдения обаче очертават обратна хипотеза – че в хода на инстанционното производство е установено соченото „ново обстоятелство“ – а именно, че ищецът е в трудоводоговорна връзка с друг работодател, а не с ответника и настоящ молител. При така заявените фактически обстоятелства молбата за отмяна на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е процесуално недопустима (не съдържа твърдения и не установява наличие на нови обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – вж. разясненията по т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК). Ето защо в тази й част молбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено.
Второто релевирано в молбата за отмяна основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Молителят обосновава наличието на елементите от състава на това основание – нарушено право на защита на страната, с твърдението, че поради нарушаване на правилата на чл. 142, ал. 2 ГПК за откритото съдебно заседание на 07.06.2018 г. по делото при разглеждането му от първоинстационния съд, е бил лишен от възможност да участва в делото в това заседание и да проведе защитата си при там извършените процесуални действия, насочени към изясняване на въпроси от съществено значение за спора.
Предпоставките на процесуалния закон за допускане на молбата за отмяна в тази й част до разглеждане, са налице.
Молбата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и изхожда от процесуално легитимирана страна. Подадена е на 02.10.2019 г., в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК преклузивен срок (окончателното въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт е постановено на 18.07.2019 г., когато най – рано страните са могли да узнаят за него) и е внесена дължимата за производството държавна такса.
Като процесуално допустима в посочената й част, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание за произнасяне по основателността й.
Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „Елвеко“ ЕООД, ЕИК123736023, със седалище гр. Стара Загора за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 38850/20.07.2018 г. по гр. д. № 2750/2018 г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение от 18.07.2019 г. по гр. д. № 12660/2018 г. на Софийски градски съд, ІІІ-В състав и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4304/2019 г. на Върховен касационен съд, ІІІ г. о. в тази част.
ДОПУСКА до разглеждане молбата, подадена от Елвеко“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище гр. Стара Загора за отмяна на горното влязло в сила решение, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание
Определението в частта, в която е оставена без разглеждане молбата за отмяна и е прекратено производството в тази част може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните, с връчване на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.