2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 426
гр. София, 08.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 3078/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Ж. А., чрез адв. Т. против определение № 163 от 03.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1292/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о. С последното е оставена без разглеждане частната касационна жалба на А. срещу определение № 1216/12.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1680/2018 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определение № 22194/30.08.2017 г. на Софийски градски съд (СГС) по гр. д. № 8966/2917 г. за оставяне без разглеждане частната й жалба срещу постановление за възлагане от 02.06.2017 г. по изп. д. № 3167/2016 г. на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на КЧСИ.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна, както и доводи срещу самото изп. действие.
От ответниците по жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор само от Н. И. Г., чрез адв. С., с който се изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на ВКС е приел, че атакуваният пред него съдебен акт – за потвърждаване на определение на първоинстанционен съд (СГС), с което е оставена без разглеждане частна жалба срещу постановление за възлагане – е окончателен и не подлежи на касационен контрол. Извършено е позоваване на задължителните за съдилищата постановки по т. 2 от ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК, което и при действието на ГПК от 2007 г. не е изгубило значение, поради принципно идентичната уредба на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Обжалваното определение е правилно.
Определението, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя и е прекратено производството по делото подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен – така разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК, което е запазило своето значение и при действието на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), поради принципното сходство на действащата уредба на производството по обжалване на действията на съдия – изпълнителя. Ето защо, определението на Апелативен съд – София, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд (СГС), постановено в горния смисъл, не подлежи на следващ инстанционен контрол, както правилно е прието в обжалваното определение. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС, намерила израз в Определение № 333 от 15.07.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2539/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 95 от 25.02.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 147/2019 г., IV г. о., ГК Определение № 307 от 20.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2325/2017 г., IV г. о., ГК, Определение № 211 от 24.04.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1560/2017 г., IV г. о., ГК и пр., като там даденото правно разрешение се споделя изцяло от настоящия състав.
Неотносими са и не подлежат на разглеждане в това производство оплакванията на частната жалбоподателка за извършени в хода на принудителното изпълнение (в частност проведената публична продан) нарушения на правила от ГПК. В настоящето производство могат да бъдат обсъждани само доводи за правилността на процесуалното решение на предходния състав на ВКС, че подадената частна жалба е недопустима. Аргументи, свързани със съществото на основното производство, нямат отношение към сега обжалвания съдебен акт.
Ето защо, като е оставил без разглеждане частната жалба, с която е бил сезиран, съставът на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което ще следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора върху частната жалбоподателка следва да се възложат сторените от ответната страна – Н. Г., разноски в настоящото производство, каквото искане е заявено в отговора й по чл. 276, ал. 1 ГПК. Те възлизат на 550 лв. – за адвокатски хонорар и извършването им е удостоверено от приложения договор за правна защита и съдействие, където вписването на направеното плащане има характера на разписка – вж. постановките по т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 163/03.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1292/2019 г. по описа на ВКС, ІV г.о.
ОСЪЖДА Н. Ж. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], ет. 2 да заплати на Н. И. Г. от [населено място] сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: