3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
гр. София, 27.02.2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3801/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез процесуален представител юрк. И. Г. срещу решение № 1188/20.05.2019 г. по т. д. № 5237/2018 г. на Апелативен съд – София, 13 търговски състав. С последното въззивният съд е отменил решение № 5667/27.08.2018 г. по гр. д. № 16405/2016 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, І-7 състав за отхвърляне на предявените от „Мечкарево Енерджи“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище гр. София против касатора искове по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД (главни искове) и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД (и двете претенции съединени в условията на евентуалност с иска по чл. 49 ЗЗД) за заплащане на сумата от 235 320. 39 лв. – обезщетение за вреди от удържана 20 % такса по чл. 35а, ал. 2 ЗЕВИ в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., ведно със сумата от 62 170. 36 лв. – лихва за забава в периода от 31.01.2014 г. до 31.12.2016 г., ведно с присъдените в полза на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение от 300 лв. и е уважил главния иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ, с присъждане на посочените по–горе и претендирани от ищеца суми – за обезщетение за вреди и лихва за забава в очертания исков период, ведно с дължимите суми за разноски в производството пред първата (от 22 309. 63 лв.) и въззивната (от 11 950 лв.) инстанции.
В касационната жалба се излагат оплаквания за процесуална недопустимост на атакуваното въззивно решение, обоснована с твърдението на страната (държавата), че не е пасивно процесуално легитимирана да отговаря за вреди от действия и бездействия на друг правен субект, какъвто е законодателния орган в държавата – Народното събрание. Поддържа се като порок на въззивния съдебен акт и неговата неправилност, поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
За да постанови обжалвания правен резултат апелативният съд е установил, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници и собственик на фотоволтаична електроцентрала с мощност 3 MWp в местност „Кору Тунджа“, землището на с. Мечкарево, община Сливен, която е била присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“ АД с договор от 02.05.2011 г. Произведената енергия е била продавана на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД в изпълнение на договор от 20.01.2012 г. за изкупуването й, сключен между ищцовото и електроснабдителното дружества. За времето от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. от дължимата цена на ищеца като производител на ел. енергия от вятърна и слънчева енергия, е удържана от „ЕВН България Електроразпределение“ АД такса от 20 % върху прихода от енергията (изкупената такава от обществения доставчик и крайните снабдители), на основание чл. 35а от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) и преведена по сметка на ДКЕВР. С решение № 13 от 31.07.2014 г. по конст. дело № 1/2014 г. на Конституционния съд (КС) на Република България, разпоредбите на чл.35а и сл. ЗЕВИ са обявени за противоконституционни. Решението на КС е влязло в сила на 10.08.2014 г. Удържаната от производителя на горното основание такса за исковия период е определена на 235 320. 40 лв., а лихвата за забава върху тази сума от датата на изискуемост на плащането до 30.12.2016 г., на 61 152. 19 лв. Въззивният съд е мотивирал съображения, че обявените за противоконституционни норми спират да се прилагат от 10.08.2014 г., с оглед конститутивното действие на решенията на КС – с влизането им в сила настъпва правна промяна и макар законът да не е отменен от законодателния орган по отношение на всички висящи правоотношения той не се прилага – чл. 151, ал. 2, изр. 3 КРБ – както от държавните органи, така и от съда. При установените факти е прието, че за правните субекти – страни по правоотношения, регулирани от обявените за противоконституционни норми преди 10.08.2014 г. е налице единствено правната възможност да претендират обезщетение за вреди на основание чл. 7 КРБ. В тази връзка са изтъкнати доводи, че правовият ред не търпи нарушения на правни норми – още повече разписани в основния закон – без от това да произтекат каквито и да било правни последици. Според решаващия състав нарушението на КРБ е факт, настъпил с влизане в сила на процесните разпоредби на ЗЕВИ, това нарушение е установено с влязлото в сила решение на КС и прилагането на тези разпоредби е довело до намаляване имуществото на ищеца чрез удържане на въпросната такса от 20 % от дължимата преференциална цена за производителя на такъв вид ел. енергия. Намерена е и причинно – следствената връзка между нарушението и вредите, а с това и за осъществени предпоставките от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 7 КРБ, за ангажиране деликтната отговорност на държавата за причинени вреди от дейността на нейни органи, в случая законодателният орган (Народното събрание), изразяваща се в приемане на противоконституционен нормативен акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя множество правни въпроси, сред които и въпросите:
– „Държавата или Народното събрание са надлежен ответник по иск за обезщетение за вреди от законодателна дейност?“ и
– „Отговаря ли държавата за вреди по националното право, които се претендират като произтекли от законодателната дейност на Народното събрание, изразяваща се в приемане на противоконституционна норма и в бездействие при изпълнение на задължението по чл. 22, ал. 4 ЗКС за уреждане на правните последици от противоконституционна норма?“.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира, че е налице основание за спиране на производството по делото, поради следните съображения.
С определение от 17.09.2019 г. по конституционно дело № 12/2019 г. (прекратено, поради присъединяването му към к. д. № 5/2019 г. за съвместно разглеждане и решаване, с оглед връзката в предмета им) Конституционният съд на РБ е допуснал за разглеждане по същество искането на Пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, във връзка с отговор на три въпроса, първият от които е: „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България?“.
Произнасянето от Конституционния съд по същество на искането за даване на задължително тълкуване на горната конституционна разпоредба в частта му относно визирания първи въпрос е във връзка с поставените в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване правни въпроси (посочени по – горе). Така в предмета на образуваното конституционно дело попада въпрос, който е обуславящ за изхода на настоящия спор, а това налага производството по него да бъде спряно до приключване на конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България.
С оглед на горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. д. № 3801/2019 г. по описа на ВКС, трето гражданско отделение до приключване на конституционно дело № 5/2019 г. на Конституционния съд на Република България.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.