О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 441
гр. София, 16.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 3173/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. Д., чрез адвокати Ч. и Ш. срещу определение № 280/03.07.2019 г. по ч. гр. д. № 327/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 871/03.05.2019 г. по гр. д. № 2230/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от дължимите за производството държавна такса и разноски.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, ВКС, ГК, състав на трето отделение, приема следното:
Въззивната инстанция е постановила обжалвания резултат като е приела, че въпреки дадените указания до ищцата за необходимостта от представяне на доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 ГПК, както и последвалото удовлетворяване на молбата й за продължаване на срока по чл. 63 ГПК и за издаване на поискани съдебни удостоверения за релевантните факти към преценката за наличие на основание за освобождаване от такси и разноски, нито са получени своевременно така издадените удостоверения, нито пък указанията на съда са изпълнени в продължения срок, респ. не е поискано продължаването му, ако е бил недостатъчен. Развити са съображения, че произнасянето по молбата по чл. 63 ГПК с удовлетворяването й не се съобщава на страната, а продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. Посочено е също, че не се съобщава и разпореждането на съда, с което се уважава искане за издаване на съдебно удостоверение.
Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК допускането на касационно обжалване се предпоставя от въведените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като при позоваване на основанието по ал. 1 се посочи обуславящ за изхода по делото правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК. Самостоятелен фактически състав за селекция на касационната жалба е и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради „очевидна неправилност“ на обжалваното въззивно определение.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси са следните:
„1. Когато съдът твърди, че страната не е изпълнила указания въпреки издадени й съдебни удостоверения, а такива не са издадени от съда на нейно име как страната може да се снабди с доказателствата, за установяването на които са поискани тези удостоверения и искането й да не бъде отхвърлено. Има ли друг предвиден за това ред?“;
„2. Има ли въведени единни унифицирани критерии по приложението на чл.84, ал. 2 ГПК (допусната е техническа грешка в изписването на цифрата – 83) и какво се разбира под понятието „други констатирани обстоятелства“?“;
„3. При молба по чл. 63, ал. 1 ГПК съобщава ли се на страните становището на съда по исканото продължаване на срока и това продължаване има ли автоматично действие или изисква подаването на нова молба?“ и
„4. Подлежат ли на съобщаване до страните разпорежданията на съда за издаване на документи, респ. съдебни удостоверения за страната или нейния процесуален представител, ако те не упражняват труд, респ. адвокатска практика в района на същия съд, имат постоянен и настоящ адрес, както и съдебен адрес в друго населено място или живеят постоянно в чужбина?“
Така формулирани въпросите не осъществяват предпоставки за достъп до касационен контрол.
Съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос, осъществяващ общо основание за селектиране на касационната жалба следва да е релевантен, т.е. да произтича от решаващите изводи на въззивния съд по делото и да обуславя неговото произнасяне по предмета на спора. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната не поставя правни въпроси, а изразява становището си по правилността на оспорения въззивен акт. Въпрос, който не е изведен от решаващата воля на въззивния съд, а произтича от становище на страната не удовлетворява общо основание – чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
За пълнота ще следва да се посочи, че касаторът не обосновава и допълнително основание за допускане на касационен контрол. Задоволява се само да посочи разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК и текстът на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, без обаче мотивирано да извежда предпоставки за приложението на посочените разпоредби.
Допълнителните основания за селекция на касационната жалба представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание – т.е. разрешеният правен въпрос от значение за изхода по делото.
В изложението към частната касационна жалба не се поддържа противоречие с конкретен съдебен акт, формиращ практика на ВКС, в който даденото разрешение по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК да противоречи на атакуваното определение и такъв не се сочи, и прилага – отсъстват предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Позоваването от страната на основанието за достъп до касация за „противоречивото решаване на правния въпрос от съдилищата“ е ирелевантно, тъй като с изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, извършено с ДВ, бр. 86/2017 г. е премахнато като законоустановена хипотеза на проявление на общото основание и е вместо него е въведено (по т. 2) противоречието на разрешеният правен въпрос от въззивния съд с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Такава хипотеза обаче касаторът не поддържа като основание за достъп до касационен контрол (приложеното решение на КС № 15/06.11.2018 г. по к. д. № 10/2018 г. касае произнасяне по искане за обявяване на противоконституционност на нормата на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – относно „очевидна неправилност“).
Не е мотивирано и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което касаторът поддържа в едната от хипотезите на нормата – въпрос, който е от значение за развитието на правото. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос от значение за развитието на правото, не е обосновано с оглед необходимостта от тълкуване на конкретни правни норми, когато те са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. Изложението в тази част не е съобразено с разясненията по т. 4 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Затова настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и на това основание.
В случая не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба. Този фактически състав предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е мотивирал изложението по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, а единствено е възпроизвел текста на разпоредбата. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на разглежданото основание липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Такива не се обосновават от частния жалбоподател и не се установяват от съдържанието на въззивното определение. Затова не следва да се допусне касационен контрол и на това сочено основание.
В заключение, не се обосновава приложно поле на основания за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно определение.
По тези съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 280/03.07.2019 г. по ч. гр. д. № 327/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: