2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
гр. София, 22.10.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 3218/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. И. П., чрез адв. А. против определение № 1719 от 27.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1908/2019 г. на Апелативен съд – София. С последното е оставена без разглеждане частната жалба на П. срещу решение № 7646 от 05.12.2018 г. по ч. гр. д. № 16178/2018 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по жалба на лицето срещу действия на съдебен изпълнител – ЧСИ рег. № 848 – Р. А. по изп. д. № 655/2018 г., с което при произнасяне по съществото й е намалена таксата, определена на основание чл. 26 от ТТРЗЧСИ и е оставена без уважение жалбата в останалата й част.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалвания акт и се иска неговата отмяна с връщане на делото на апелативния съд за произнасяне по същество на частната жалба, с която е сезиран.
От „АБС груп“ ООД, чрез адв. Р. е постъпил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който се изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на частната жалба. Претендират се разноските.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат, съставът на апелативния съд е приел, че атакуваният пред него съдебен акт – решение по чл. 437, ал. 4 ГПК, с който съдът се произнася по същество в производството по чл. 435 и сл. ГПК, е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол. Установил е, че макар и функционално компетентен да разгледа жалбите срещу определенията за прекратяване на производството пред окръжния съд по обжалване действията на съдебния изпълнител, в случая АС – София е сезиран с недопустима частна жалба като насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Обжалваното определение е правилно.
Процесуално законосъобразно апелативният съд е приел, че частната жалба, с която е бил сезиран, е недопустима като е съобразил императивната разпоредба на чл. 437, ал. 4 ГПК, изключваща инстанционния контрол по отношение на решенията, постановени по жалби срещу действия на съдебния изпълнител. Връщането на частната жалба е последица именно от липсата на уредена в закона възможност за обжалване на това решение, поради което не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател за отказ от правосъдие и възпрепятстване на защитата му.
Следва да се има предвид, че последващ инстанционен контрол върху акта на окръжния съд, постановен в производство за обжалване действията на съдебния изпълнител, е възможен и допустим само в хипотезата, когато окръжният съд не е разгледал жалбата по същество, а е оставил същата без разглеждане и/или е прекратил производството като недопустимо, какъвто не е настоящият случай. Единствено тогава произнасянето на съда подлежи на последващ контрол за законност пред съответния апелативен съд, чийто съдебен акт е окончателен – така разясненията по т. 2 от ТР № 3/12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2005 г., ОСГТК, което е запазило своето значение и при действието на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), поради принципното сходство на действащата уредба на производството по обжалване на действията на съдия – изпълнителя.
С позоваването на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК, законът е приложен правилно, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора върху частната жалбоподателка следва да се възложат сторените от ответната страна разноски в настоящото производство, каквото искане е заявено в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК. В случая обаче видно от приложения договор за правна помощ – л. 13 от делото на касационния съд, като клиент е вписано еднолично ООД „АБС груп“ с адрес в [населено място], докато страната по изпълнението е „АБС груп“ ООД с ЕИК 131371314 със седалище [населено място] и видно от извършената служебна справка по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ търговецът е със заличени управителни органи. Това обстоятелство препятства изразяването на правно валидна воля от юридическото лице, упражняването на негови права и поемането на задължения, вкл. и сключване на договори за адвокатска услуга. Ето защо, приложеният договор за правна защита на търговското дружество в това производство не удостоверява съглашение за правна услуга, вкл. и платена сума за адвокатско възнаграждение от 300 лв. – т. е. не доказва извършването на такива разноски (вж. ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК), които да бъдат присъдени на ответника по жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1719 от 27.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1908/2019 г. на Апелативен съд – София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: