2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
гр. София, 22.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 190/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх. № 10258 от 28.11.2018 г. (с пощенско клеймо от 26.11.2018 г.) на ВКС, подадена от „Юлстрейд“ ООД с ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, район „Надежда“, жк. Надежда-2, ул. „Христо Силянов“ № 41, чрез неговия управител, срещу определение № 885 от 15.11.2018 г. по гр. д. № 4019/2018 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя касационна жалба, вх. № 5799/17.07.2018 г. срещу въззивно решение № 208 от 04.07.2018 г. по гр. д. № 225/2018 г. на Окръжен съд – Враца и е прекратено производството по гр. д. № 4019/2018 г. на ВКС.
Жалбоподателят счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му с връщане на делото на състава на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба земеделски производител Л. Б. Й. не е подал отговор на същата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при наличието на правен интерес за подаване на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения.
За да постанови обжалвания резултат съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, тъй като въззивното решение, срещу което е подадена, е постановено по установителен иск за съществуването на договор за аренда за земеделска земя от 07.08.2008 г., вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Козлодуй, който е оценяем по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и неговата цена възлиза на 686 лв. (чл. 4.1. от договора, т. е. за 48.999 дка земеделска земя при наемна цена от 14 лв./дка, съгласно уговореното в чл. 2.1 от договора) или е под установения от закона минимум за допустимост на касационния контрол по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Установил е, че въззивният съд се е произнесъл и предявен евентуален – неоценяем, разглеждането на който е обусловено от основателността на главния иск. Поради недопустимост на касационната жалба срещу въззивното решение по главния иск, е отречен и достъпът до касация на това решение и по неоценяемия иск.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела. Такъв именно е настоящият случай. Определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК и с оглед уговорената в чл. 4.1. от договора за аренда от 07.08.2008 г. наемна цена, цената на предявения установителен иск за съществуването на договора е 686 лв. и е под прага на ограничението по чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК за достъп до касация на въззивното решение. Без значение в случая е подържаният от жалбоподателя факт, че наемната цена по договора за аренда, чието съществуване се претендира, с последващ анекс била изменена, поради което цената на установителния иск (едногодишната рента) надвишавала така установения минимум от 5 000 лв. и обосновавала допустимост на касационния контрол върху въззивното решение. С анекса от 28.09.2015 г. наемната цена по договора за аренда, считано от началото на стопанската 2016 г. е уговорена да възлиза на 40 лв. за декар годишно – чл. ІІ от същия. Така, по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, цената на иска би възлизала на 1 959. 96 лв. (за 48.999 дка по 40 лв.) или отново под прага от 5 000 лв., установен в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК за решенията по въззивни граждански дела.
Искането за отмяна на вписаното заличаване на прекратения аренден договор е последица от уважаването на установителния иск, поради което по своята същност това е аксецорна (несамостоятелна) претенция, обусловена от изхода на спора по главния установителен иск. Ето защо, изложените в частната жалба доводи в обратния смисъл – т. е. за самостоятелното битие на горното искане, са изцяло неоснователни. Съдебната практика еднозначно приема, че при предявени две обективно съединени претенции и обективното съединяване е в съотношение на обуславящ и обусловен иск, обусловеният иск следва съдбата на обуславящия, независимо каква е цената му.
В обобщение, касационната жалба е недопустима и като я оставил без разглеждане и е прекратил образуваното по нея дело пред себе си, съставът на ВКС е постановил правилно определение, което ще следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 885 от 15.11.2018 г. по гр.д. № 4019/2018г. по описа на Върховен касационен съд, ІV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: