3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№15
гр. София, 11.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на девети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров ч. гр. д. № 4705/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба на С. А. К., чрез процесуалния й представител адв. Н. И. И. срещу определение № 7400/29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 9914/2017 г. на Софийски градски съд. С последното е оставена без уважение подадената от жалбоподателката като пълномощник на В. В. Т. молба по чл.248 от ГПК (с вх. № 150818/10.11.2017 г. на СГС) за допълване на постановеното по същото частно гражданско дело, определение № 24445/25.09.2017 г., чрез присъждане на адвокатско възнаграждение на последния, който като адвокат е осъществил безплатна защита на ищцата пред въззивния съд в производство по частна жалба, подадена от ответното дружество срещу първоинстанционното определение, с което молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното от първостепенния съд решение в частта му за разноските, е оставена без уважение.
Ответното търговско дружество „Чез Електро България“ АД – [населено място], с ЕИК[ЕИК] в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подало отговор на частната жалба, като изразява становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност.
При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира подадената частна жалба за процесуално недопустима, като съображенията за това са следните.
Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 2, изр. 1, предл. 2 и с чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, предвид и задължителните разяснения и указания, дадени с т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК от окръжен съд (с какъвто статут е и СГС) като въззивна инстанция, по искане (молба) за изменение или допълване в частта за разноските на крайния въззивен акт (въззивно решение, или слагащо край на въззивното производство определение или разпореждане), подлежи на въззивно обжалване пред съответния апелативен съд, но само ако самият краен въззивен акт на окръжния съд (СГС), чието допълване или изменение е поискано по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на обжалване пред по-горна инстанция (пред ВКС или пред съответния апелативен съд). Ако крайният акт по делото на окръжния съд, действащ като въззивна инстанция (въззивно решение или определение, разрешаващо по същество материалноправен или процесуалноправен спор, вкл. относно разноските по делото), не подлежи на обжалване, той е окончателен и влиза в сила, поради което и лишеното от самостоятелно битие определение по чл. 248 от ГПК, изменящо или допълващо в частта относно разноските този влязъл в сила краен въззивен акт (поради което, инкорпориращо се в него, макар и постановено отделно), респ. отхвърлящо молба за такова изменение или допълване на крайния въззивен акт, също е окончателно и не подлежи на обжалване пред по – горна инстанция. Този извод произтича и от разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, като възприемането на обратното становище би осигурило на страната по-голяма възможност да обжалва съдебния акт, разрешаващ въпроса за разноските по делото, спрямо разглеждането на самия материалноправен спор по същото дело, което законът не позволява.
В разглеждания случай с въззивното определение № 24445/25.09.2017 г. по ч. гр. д. № 9914/2017 г. на СГС (чието допълване в частта относно разноските градският съд е отказал с постановеното по реда на чл. 248 от ГПК обжалвано определение № 7400/29.03.2018 г.) е оставена без уважение подадената частна жалба и е потвърдено, постановеното също по реда на чл. 248 от ГПК, първоинстанционно определение № 156956/27.06.2017 г. по гр. д. № 56115/2016 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молба на ответника за изменение в частта относно разноските, на постановеното по същото първоинстанционно гр. дело, решение № 94183/18.04.2017 г. С последното е уважен, предявеният от Г. И. Ш. срещу „Чез Електро България“ АД – [населено място], с ЕИК[ЕИК] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 29. 34 лв.
С оглед на установения процесуален ред на обжалваемост на определенията по съществото на искания за допълване или изменение на решението в частта за разноските (чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК), както и при съобразяване с разпоредбите на чл. 274, ал. 4, във вр. с чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 1 от ГПК, въззивното определение № 24445/25.09.2017 г. по ч. гр. д. № 9914/2017г. на СГС не подлежи на касационно обжалване и като окончателно е влязло в сила. По горните мотиви като окончателно и влязло в сила се явява и обжалваното определение № 7400/29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 9914/2017 г. на въззивния градски съд. То не подлежи на обжалване, вкл. и пред Софийския апелативен съд по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК. В този смисъл е Определение № 587/17.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4532/2018 г., IV г. о., ГК, правните разрешения на което се споделят и от настоящия състав на ВКС.
В обобщение, подадената частна жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство по настоящото дело следва да се прекрати.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на С. А. К., чрез процесуален представител адв. Н. И. И. срещу определение № 7400/29.03.2018 г. по ч. гр. д. № 9914/2017 г. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 4705/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.