О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 462
гр. София, 10.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1761/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба на В. Х. М. и Х. К. М., и двамата чрез адв. В. срещу решение № 1231/20.02.2019 г. по гр. д. № 3258/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-Д въззивен състав в частта, в която е потвърдено решение № 258434/02.11.2017 г. по гр. д. № 62794/2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 63 състав за признаване на установено по отношение на В. Х. М., Х. К. М. и Й. Х. С. по предявените срещу тях от С. И. Х. искове с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК, вр. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗН – че отказът на В. Х. М., вписан в нарочната книга на СРС с № 274 по молба вх. № 9930/11.09.2009 г., от наследството на Б. П. М., починала на 10.04.1999 г. е нищожен, поради невъзможен предмет.
С определение № 771/15.11.2019 г. на настоящия състав е допуснато касационно обжалване на горното въззивно решение в обжалваната част.
От особения представител на ответницата по иска и по касационна жалба Й. С. – адв. В. Т., е постъпила молба с вх. № 10131/27.11.2019 г. по регистъра на ВКС, с искане за определяне на дължимото възнаграждение за касационното производство, при съобразяване на постановките на т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г., както и за задължаване на ищеца – ответник по касация да го внесе по депозитната сметка на ВКС.
Предвид междувременно представената с молба вх. № 10388/02.12.2019 г. по регистъра на ВКС от касатора В. М. квитанция за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба, делото следва да се насрочи за провеждане на открито съдебно заседание в производство по чл. 290 ГПК.
Настоящият състав на ВКС счита искането за основателно, тъй като възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника (ответник и по касационна жалба) се дължи от ищеца за всяка инстанция поотделно. Разноските за този вид представителство следва да бъдат внесени в съда от ищеца преди приключване на делото в съответната инстанция, съответно съдът, който разглежда делото в съответната инстанция е компетентен да определи размера на разноските за тази инстанция.
В случая разноски за особен представител на ответницата С. не са определяни за настоящата инстанция и с оглед висящността на делото пред ВКС, това следва да бъде сторено от този съд.
Съобразявайки характера на производството, обжалваемия интерес и т. 6 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав определя възнаграждение на адвокат В. Т. в размер на 300 лв., което следва да бъде внесено от ищеца С. И. Х..
Водим от горното, Върховният касационен съд, трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за касационното производство по гр. д. № 1761/2019 г. на ВКС, ІІІ г. о. на адвокат В. Т., назначен за особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК на Й. Х. С., в размер на 300 (триста) лева.
ЗАДЪЛЖАВА С. И. Х. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по депозитната сметка на ВКС сумата от 300 лв.
Да се укаже на страната, че при неизпълнение на това задължение в срок, ще се предприемат действия за принудително събиране на сумата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.