О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 791
гр.София 08.07. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на втори юни двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 821 по описа за 2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. С. М. чрез адвокат К срещу решение № 1* от 08.12.2009 г. по гр.д. № 432/2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 2 състав.
Ответникът по касация – „Т” Е. , гр. С. в писмения се отговор по чл.287, ал.1 ГПК излага съображения за липсата на основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Другият ответник „Термокомплект” О. , гр. С. не е взел становище.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт с обжалваем интерес над 1000 лв. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение е оставено в сила решение от 08.11.2006 г. по гр.д. № 9/2005 г. на Софийски градски съд, гражданска колегия, І отделение, 1 състав, с което са отхвърлени предявените от С. С. М. искове против „Термокомплект” О. , гр. С. и „Т” АД, гр. С. с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата от 7829 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 2221.40 лв., за периода месец март 2002 г. до месец октомври 2003 г. и е осъден С. С. М. да заплати на „Термокомплект” О. , гр. С. сумата от 100 лв. разноски по делото. Софийският апелативен съд е приел, че исковете по чл.59 ЗЗД следва да се отхвърлят. В мотивите на решението си съставът на въззивната инстанция е посочил, че за процесния период частта от потребената и разпределена топлинна енергия за ищеца е в размер на 1786.01 лв. Съдът е приел, че не са събрани доказателства за размер на платената от ищеца сума за ползваната от него топлинна енергия за периода от месец март 2002 г. до месец октомври 2003 г., за мораторна лихва върху тази сума и разноски за принудителното й събиране. Освен това е направен довод, че не са събрани доказателства, че търсените суми са били получени от „Термокомплект” О. , гр. С.. По исковете с правно основание чл.49 ЗЗД съставът на въззивната инстанция е приел, че при определяне на дължимата от ищеца стойност на потребена и разпределена топлинна енергия през процесния период, работниците и служителите, на които е било възложено отчитането и начисляването на изразходваната топлинна енергия са спазили всички правила и норми за отчитане на дължимата топлинна енергия за битови нужди, поради което претенциите са отхвърлени като неоснователни.
Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение /Тълкувателно решение (ТР) на Върховния касационен съд (ВКС), № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на Общо събрание на гражданска колегия и търговска колегия (ОСГКТК), т. 1/. Това изискване, свързано с хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК означава въззивният съд с атакувания съдебен акт, при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос от значение за изхода на спора, да се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС или на Върховния съд /ВС/. Касаторът не обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставеният от него въпрос – същност и значение на предявения иск по чл.59 ЗЗД не е свързан с изводите, обусловили обжалвания правен резултат. Жалбоподателят не е съобразил указанията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1 за това, че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Решаващият състав е обосновал отхвърлянето на исковете по чл.59 ЗЗД с няколко правни съображения, а именно наличие на правно основание за заплащане на процесните суми, неполучаването им от ответниците, респективно липса на разместване на имуществената облага от патримониума на ищеца в патримониумите на ответниците. Всеки от посочените доводи формира самостоятелен мотив за неоснователност на претенциите, като в изложението не се въвеждат въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, относими към всеки от тях. Твърдението на касатора, че в противоречие с практиката на ВС, Софийски апелативен съд е приел, че наличието на договорни отношения между ищеца и ответниците го ограничавало в рамките на договорната уредба и не позволявало да ползва, като основание за своите искове чл.59 ЗЗД не е съобразено с мотивите на въззивната инстанция. В решението си съставът е приел, че „Т” АД е начислило на ищеца главница в размер на 1786 лв., получило е изпълнителен лист за тази сума, заедно с мораторна лихва и разноски срещу ищеца въз основа на неизпълнение от последния на сключения между тях договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като е посочил, че това е основанието за получаване на процесните суми. Изводът, че договорното основание за преминаване на имуществената облага в патримониума на „ Т. София” АД изключва основателността на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД не е в противоречие с разрешенията дадени в цитираното постановление на Пленума на ВС, а в съответствие с тях / виж т.1, второ изречение от Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 1/1979 г./. Твърдението на ищеца, че сумата не се дължи на договорно основание подлежи на доказване и засяга въпроса за събирането на доказателства, който е относим към фактическите доводи на въззивния съд, като същите не се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа още, че въззивното решение „ по поставения материалноправен въпрос за иска по чл.59 ЗЗД, като общо и субсидиарно основание противоречи на указанията, дадени в Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, т.5 – мотиви и диспозитиви – неотменимо и към настоящия момент”. Така формулирал въпроса, касаторът не е посочил с оглед изискването да се изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, с какво конкретно правно разрешение от значение за изхода по конкретното дело при разглеждане на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД, Софийският апелативен съд се е отклонил от указанията в т.5 от ППВС № 1/28.05.1979 г. В т.5 от цитирания акт ВС е постановил, че необходимото изискване за уважаване на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта. Въззивният съд е разгледал отношенията между страните и с оглед констатацията, че отсъства връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответниците, предвид приетото наличие на основание за плащане на процесните суми по отношение на „Т” АД, гр. С. и липсват доказателства, че търсените суми са получени от „Термокомплект” О. , гр. С. е отхвърлил претенцията. Произнасянето по този въпрос не е в противоречие със задължителната практика, формирана с цитираното постановление. Относно исковете по чл.49 ЗЗД касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочил общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на същите искове са въведени общи оплаквания за незаконосъобразност, а именно, че съдът не се бил съобразил с доказателствата, а от там и с точното прилагане на закона, направените изводи не кореспондирали на събраните по делото доказателства. Тези оплаквания са по чл.281, т.3 ГПК и не се разглеждат в производство по чл.288 ГПК.
Касаторът не е обосновал и установил наличие на общо и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.4. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на цитираната разпоредба. Възпроизвеждането на нормативния текст на основанието не е такъв довод.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 08.12.2009 г. по гр.д. № 432/2007 г. на Софийски апелативен съд, гражданска колегия, 2 състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: