О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1533
гр.София, 19.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември двехиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ МИТОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
гр.д. N 2144 по описа за 2008 год.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Ц. за с. м. помощ /ЦСМП/ – гр. К. срещу решение от 07.03.2008 г. по гр.д. № 43/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отменено решението на Кюстендилски районен съд от 10.12.2007 г. по гр.д. № 1612/2007 г., като вместо него е постановено друго, с което е признато за незаконосъобразно и отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на В. К. Н., извършено със заповед № 18/16.04.2007 г. на директора на ЦСМП – гр. К., възстановен е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ В. К. Н. на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор” с място на работа ФСМП – Б. дол при ЦСМП – гр. К., осъден е ЦСМП – гр. К. да заплати на В. К. Н. сумата 1867.86 лв., обезщетение за оставане без работа за периода от 18.04.2007 г. до 18.10.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба /12.06.2007 г./ до окончателното й изплащане, както и сумата от 100 лв. разноски, а по сметка на КОС – 30 лв. разноски за вещо лице.
Ответникът по касация – В. К. Н. е подал писмено становище, озаглавено „насрещна касационна жалба”, в което е заявил, че поддържа изцяло формираните изводи на Кюстендилски окръжен съд, довели до постановяване на правилно и законосъобразно решение и моли Върховният касационен съд да го остави в сила. Същото писмено становище няма характеристиките на насрещна касационна жалба по смисъла на чл.287, ал.2 ГПК, тъй като не отговаря на изискванията за касационна жалба – страната въвежда искане за потвърждаване на съдебния акт, който счита за законосъобразен и същевременно оспорва първоначалната касационна жалба, която счита за неоснователна. Като насрещна страна по жалбата В. К. Н. няма и правен интерес да обжалва въззивното решение, тъй като същото решение съдържа позитивен за него изход от спора. Писменото становище следователно по правната си квалификация е отговор на подадената касационна жалба в какъвто смисъл го определя настоящият състав съобразно чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
В обстоятелствената й част касаторът не е изложил точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото, който следва да бъде решен в конкретна хипотеза по чл.280, ал.1 ГПК. Въведени са оплаквания за нарушения на материалния закон поради неправилното му според страната приложение от съда. В тази връзка се поддържа, че въззивният съд е нарушил материалния закон като е приел, че „правното основание, на което е извършено уволнението, не съответства на формулираните в заповедта причини за уволнение”, както и се поддържа, че въззивният съд е нарушил закона като е приел, че не е налице „еднозначност между правото да се управлява МПС и правото да се упражнява професията „шофьор”. Излага се становището, че дейността във връзка, с която В. Н. е извършил административно нарушение е свързана с управление на моторно превозно средство, което съвпадало със заеманата от него длъжност „шофьор”. Касаторът намира, че прекратяването на трудовото правоотношение било задължително с оглед изпълнението на влязлото в сила съдебно решение по к.н.а.х.д. № 991/2006 г. на Кюстендилски окръжен съд. В жалбата е посочено, че съдът неправилно е приел, че: „ изпълнението на това административно наказание , за разлика от изпълнението на наказанието „лишаване от право да заема професия шофьор” не изисква прекратяване на правоотношенията, по които трудовата функция се изпълнява чрез шофиране”. Според касатора този извод на съда бил в противоречие с материалния закон в две насоки: наказанието „ лишаване от право да се управлява МПС” като вид административно наказание по чл.13, б.”в” от ЗАНН се изпълнявало кумулативно, от органите, които признават това право и от ръководителя на предприятието където наказания работи; нормата на чл.81, ал.2 от ЗАНН въвеждала задължение за работодателя да освободи незабавно наказвания, ако последния „заема длъжност по професия или дейност, от правото за упражняването, на която е лишен”. Освен това в жалбата е развито виждането, че в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон съдът достигнал до извода, че : „ е било налице основание за уволнение по чл.328, ал.1, т.12 КТ / при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор /. С приемането на това основание съдът нарушавал общия правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, както и нарушавал общия принцип, въведен с разпоредбата на чл.328 КТ, който се характерезирал с това, че основанията се явяват безвиновни, а в конкретния казус прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца било поради виновното и противоправно поведение на самия работник.
Изложените в касационната жалба оплаквания както сам касаторът ги определя като „съображения за неправилност на решението на въззивната инстанция” са общи основания за неправилност на съдебния акт /чл.281, т.3 ГПК/, които са различни от основанията за допускане до касационно обжалване. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК трябва да бъде посочен от касатора, а касационният съд да прецени релевантността му за спора. В конкретният случай цитирането на доводите на въззивния съд, които страната намира за необосновани и незаконосъобразни и развитите съображения в подкрепа на становището, че тези доводи са изведени в нарушение на материалния закон не формира правен въпрос като общо основание за допускане на жалбата до касационен контрол. С цитирането на нормативния текст – чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се обосновава довод и за наличие на допълнителното основание за допускане на жалбата до касационен контрол. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона, когато с разглеждането му ще се допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й. Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за развитие на правото, когато с разглеждането му ще се допринесе за създаването на съдебна практика по тълкуването на правна уредба, когато същата е непълна, неясна или противоречива или разглеждането му ще допринесе за осъвременяването й при настъпили в законодателството или обществените условия промени. В конкретния случай липсата на формулиран от касатора правен въпрос, който да е обусловил изхода на делото изключва възможността за разглеждането на допълнителни основания за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, на каквито касаторът не се и позовава и не излага доводи в жалбата си. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. От представеното копие от договор за правна защита и съдействие се установява, че ответникът в производството пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 150 лв., които касаторът следва да заплати с оглед изхода на делото.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска
колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 07.03.2008 г. по гр.д. № 43/2008 г. на Кюстендилски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ц. за с. м. помощ – гр. К. да заплати на В. К. Н. сумата 150 лв., разноски по гр.д. № 2144/2008 г. на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: