О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 169
София, 20.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело N 865/ 2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№762/14.07.2014 г.изпратена по пощата на 11.07.2014 г. от В. Х. срещу определение № 2857/ 03.07.2014 г. по гр.д. № 301/ 2014 г. на Окръжен съд-Благоевград.
Жалбоподателят твърди, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на насрещната страна е направено своевременно.Същото е в завишен размер с оглед оказаната защита, доколкото предметът на делото обхваща само присъждане на законна лихва. Намира, че неправилно въззивният съд е приел, че не може да поправи решението си в частта, с която е потвърдил първоинстанционното решение в частта му за разноски. Моли да бъдат намалени присъдените разноски и съответно да му бъдат присъдени такива съобразно уважената част от иска.
Ответникът по частната жалба „М. И.”-ООД, представлявано от управителя Т. И. я оспорва. Претендира разноски в това производство.
Настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Делото е изпратено по компетентност с определение № 3068/15.12.2014 г. по гр.д.№4727/2014 г. на Апелативен съд-София.
С решение № 2343/02.06.2014 г. по гр.д.№301/2014 г. Окръжен съд-Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявеният от жалбоподателя иск за присъждане на законната лихва върху присъдено му с друго влязло в сила решение обезщетение по чл. 224 ал.1 КТ в размер на сумата 1436,24 лв., е бил частично уважен, като ответникът е бил осъден да му заплати сумата 34,19 лв. представляваща законна лихва за периода 28.11.2012 г.-20.02.2013 г. , претенцията е била отхвърлена за периода 09.11.2011 г.-28.11.2012 г. и са присъдени в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част в размер на сумата 330,83 лв.С въззивното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника и 400 лв. направени разноски във въззивното производство и е прието, че правилно не са му присъдени разноски за първоинстанционното производство, тъй като не е представил доказателства да е сторил такива- приложеният договор за правна защита и съдействие на участвалия адвокат се отнася за друго дело.
Жалбоподателят е подал молба по чл.248 ГПК с искане решението да бъде изменено в частта за разноските с твърдения,че такива са сторени и в двете инстанции и следва да му бъдат присъдени съобразно уважената част от иска.Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на насрещната страна също за двете инстанции.С обжалваното определение е отхвърлена молбата за присъждане на разноски във въззивната инстанция, а в частта й за изменение на въззивното решение относно присъдените разноски на насрещната страна в размер на 400 лв. е оставена без разглеждане. Прието е, че на жалбоподателя не се дължат разноски за въззивното производство с оглед изхода на делото,тъй като въззивната жалба е счетена за неоснователна. Относно искането за присъждане на разноски,направени в в първоинстанционното производство е посочено, че са изложени мотиви във въззивното решение, първоинстанционното решение е потвърдено изцяло и не може да бъде проверявано и съответно изменяно в тази част по реда на чл. 248 ГПК.Относно възражението за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение присъдени на насрещната страна във въззивното производство е прието, че то е направено след приключване на устните състезания и е преклудирано.
Частната жалба е недопустима относно определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски във въззивното производство. Относно определението в частта му, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на присъдените на ответника разноски същата е допустима.Следва да се приеме,че е подадена в срок, тъй като същото не му е съобщено.
Така постановеното определение е необжалваемо в частта, с която е отхвърлена молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски във въззивното производство,съгласно правилото на чл.274 ал.4 ГПК.Цената на иска, предмет на делото е под 5000 лв. и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване според предвиденото в нормата на чл.280 ал.2 ГПК.Определението на въззивния съд в тази негова част също е окончателно с оглед разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, съгласно която то подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва самото решение.След като решението не подлежи на обжалване , то и допълващото го определение в частта за разноските също не подлежи на по-нататъшен съдебен контрол.
Определението в частта, с която искането за намаляване поради прекомерност на присъдените на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение е оставено без разглеждане подлежи на инстанционен контрол, тъй като има преграждащ характер.В тази си част то е неправилно.Последното открито съдебно заседание във възивната инстанция е проведено на 15.05.2014 г. С писмено становище , изпратено по пощата с клеймо на плика от 13.05.2014 г. процесуалният представител на жалбоподателя е направил възражение за прекомерност.Следователно същото е въведено своевременно, преди приключване на устните състезания и е следвало да бъде разгледано.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя,че въззивният съд е разполагал с процесуалната възможност да измени решението си по реда на чл. 248 ГПК и относно разноските направени в първоинстанционното производство. Само когато искането е за разноски направени пред съответната инстанция, то се разглежда по реда на чл.248 ГПК за двете съдържащи се в него хипотези-за изменение на вече постановения съдебен акт,когато съдът е определил дължимите разноски, но страната иска те да бъдат присъдени в съответствие с нейните твърдения и за допълване , когато съдът не се е произнесъл по направено искане за присъждане на разноски . Относно разноските в първоинстанционното производство той се произнася с въззивното решение и не разполага с процесуална възможност да го променя.За пълнота на изложението следва да се посочи,че възражението за прекомерност на дължимото адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство , съдържащо се в цитираното по-горе становище е преклудирано,тъй като е направено след приключване на устните състезания пред районния съд.
С оглед на изложеното частната жалба срещу определението на въззивния съд в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за присъждане на разноски във въззивното производство следва да бъде оставена без разглеждане. В частта, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за намаляване поради прекомерност на разноските присъдени на ответника във въззивното производство същото следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждането й от въззивния съд.
Относно разноските направени в това производство следва да се произнесе въззивният съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№762/14.07.2014 г. на В. Х. срещу определение № 2857/03.07.2014 г. по гр.д.№301/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е отхвърлена като неоснователна подадената от него молба вх.№ 656/09.06.2014 г.за присъждане на направените от него разноски във въззивното производство.
ОТМЕНЯ определение № 2857/03.07.2014 г. по гр.д.№301/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на В. Х. за изменяне на решение № 2343/02.06.2014 г. по гр.д.№ 301/2014 г. на Окръжен съд-Благоевград в частта, с която на насрещната страна е присъдена сумата 400 лв. разноски за адвокатско възнаграждение и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав в отменената част.
Определението в частта, с която частната жалба е оставена без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: