О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 10.07.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и осми юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.д.№ 2147/ 2018 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 5302/28.05.2018 г. от Е. Е. В. срещу определение № 115/18.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 1482/2017 г. на ВКС, ІV г.о., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за предоставяне на правна помощ, съдържащо се в молба от 14.02.2018 г., приложена към частна жалба вх. № 1550/14.02.2018 г.
Жалбоподателката поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди, че отговаря на условията за предоставяне на правна помощ и има необходимост от такава, с оглед правилното прилагане на законите, независимо от етапа на производството.
ВКС, състав на III г. о. констатира по делото следното:
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима.
С определение № 430/19.09.2017 г. по ч.гр.д.№ 1482/2017 г. на ВКС, ІV г.о., е потвърдено определение № 62/27.02.2017 г. по гр.д.№ 307/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. С него е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 ГПК на влязло в сила определение по в.ч.гр.д.№ 540/2016 г. на Окръжен съд-Враца. Последвало е обжалване на горепосоченото определение с частна жалба вх. № 10831/10.10.2017 г. С разпореждане № 12/05.01.2018 г., поправено с разпореждане № 54/06.03.2018 г. по същото ч.гр.д. тази частна жалба е върната като недопустима. Посочено е, че тя е насочена срещу определение, което е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Разпореждане № 12/ 05.01.2018 г. е обжалвано с частна жалба вх. № 1550/02.01.2018 г. В приложена към нея молба от 14.02.2018 г. е направено искане по чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ.
С обжалваното определение това искане е оставено без уважение. Въз основа на представената декларация за материално и гражданско състояние, касационният съд е приел, че жалбоподателката действително няма достатъчно средства да заплати адвокатско възнаграждение за защитата си , но са налице хипотезите на чл. 24, т. 1 и т. 2 ЗПрП и частна жалба вече е изготвена и депозирана. По тази причина е намерил молбата за предоставяне на правна помощ за неоснователна.
ВКС, състав на III г. о. намира, че обжалваното определение е правилно. Предоставянето на правна помощ гарантира равния достъп до правосъдие на всички лица. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПрП системата за правна помощ за процесуално представителство обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита или представителство, както и случаите, при които страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Изключение правят случаите, при които съгласно относимите предпоставки по чл.24 т.1 и т.2 ЗПрП помощ не следва да бъде предоставена по причина, че това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ, както и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.
В случая следва да се приеме, че предоставянето на правна помощ не е оправдано по смисъла на цитираните разпоредби, тъй като частна жалба вх. № 1550/14.02.2018 г., е насочена срещу акт, който не подлежи на последващ инстанционен контрол и исканата правна правна помощ не би допринесла полза на жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 115/18.04.2018 г. по ч.гр.дело № 1482/2017 г. на ВКС, ІV г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: