О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
София, 22.11.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч.гр.дело
№ 3834/2017г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2937/18.08.2017 г. от Етажна собственост на сектор вх. „Д“ в сграда на Г. хотел Б., представлявана от управителя Е. В. П. и пълномощник адв. Б. Б., срещу определение № 3373/20.06.2017 г. по гр. д. № 363/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград. С него е потвърдено определение № 2345/18.04.2017 г. по гр. № 227/2017 г. на Районен съд – Разлог за прекратяване производството по делото по причина, че българският съд не е международно компетентен да разгледа спора.
В частната касационна жалба касаторът поддържа, че българският съд има компетентността да реши спор по иск срещу етажен собственик с местоживеене на територията на друга държава членка относно вземания за поддръжка и управление на общите части в сграда, намираща се на територията на страната. Счита, че взаимоотношенията, от които произтича вземането, по същността си представляват предоставяне на услуги по поддръжка и управление на общите части в етажната собственост и попадат в хипотезата на чл. 7.1 „б“, предл. второ от раздел 2 „Специална компетентност“ на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела/Регламент/.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа допълнително основание по чл. 280, ал.1 т. 3 ГПК . Поставя следния въпрос, редактиран от касационния съд, а именно:
-компетентен ли е българският съд да разгледа спор с ответник, който има местоживеене в друга държава членка на ЕС, по предявен срещу него иск за неизпълнение на задължения за заплащане на разходи за поддръжка и управление на общите части в сграда, намираща се на територията на страната, в която притежава индивидуален недвижим имот, във връзка с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Намира,че е наложително да се даде тълкуване по въпроса с оглед правилното приложение на Регламента.
Върховният касационен съд на РБ, състав на III г.о., констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в законовия срок и е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че производството е образувано по иск, предявен от етажна собственост, представлявана от своя управител, срещу две лица с местоживеене в Република И.. Иска се осъждането им да заплатят сумата 11 569 евро, представляваща припадаща такса за поддръжка и управление, допълнителни услуги по поддръжка, както и за извършен ремонт на общите части в сграда, в която притежават апартамент, за периода 2010 г. – 2017 г. Размерът на вноските е определен с влезли в сила решения на общото събрание на етажните собственици. Счел е, че по аргумент от чл. 4.1 от Регламента компетентен да се произнесе по спора е съдът по местоживеенето на ответниците в Република И.. Изложени са съображения, че компетентността по чл. 7 от Регламента не следва да се приложи, доколкото вземането не произтича от договорно правоотношение, деликт, реституционно производство или дейност на клон. Не се касае и до вземане по застрахователно правоотношение, нито по потребителски или индивидуален трудов договор, което да обоснове различна от предвидената в чл. 4.1 от Регламента компетентност.
Въпросът е релевантен и по него не е създадена съдебна практика от касационния съд. Поради това следва да се приеме,че са налице предпоставките за допускане до касационен контрол на обжалваното определение.
ВКС, състав на III г. о. достига до отговор по поставения въпрос , анализирайки относимата вътрешна и общностна нормативна уредба.
Съгласно чл.288 ДФЕС /предишен чл.249 ал.2 Д./ Регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
С Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела е уредена обща, специална и изключителна компетентност за спорове с различен предмет.Негова цел според посоченото в /15/ и /16/ е правилата за компетентността да са във висока степен предвидими и основани на принципа за определянето й по местоживеенето на ответника. Когато съществуват алтернативни основания за компетентност, тогава те са основани на тясна връзка между съда и процесуалното действие или са с оглед да се улесни доброто правораздаване. Според общата компетентност определена в чл.4.1 искове срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В раздел 2 Специална компетентност, чл. 7- чл.9 са уредени различни хипотези на предявяване на искове в друга държава членка срещу лице, което има местоживеене в държава членка. Така в чл.7.1, “а“ и “б“, втора хипотеза, е предвидено по дела, свързани с договор, това да става в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение, а в случая на предоставяне на услуги- по мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. В раздел 6, чл.24.1 е уредена изключителната компетентност по дела, които имат за предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на недвижим имот на съдилищата на държавата членка, в която е разположен имотът, независимо от местоживеенето на страните.
Макар и относно общата система на данъка върху добавената стойност с Регламент за изпълнение /ЕС/ № 1042/2013 г. на Съвета от 07.10.2013 г. за изменение на Регламент на изпълнение /ЕС/ № 282/2011 г. по отношение на мястото на доставка на услуги, Подраздел 6а Доставка на услуги, свързани с недвижими имоти, чл.31а.1- услуги, свързани с недвижими имоти, както е посочено в член 47 от Директива 2006/112/ЕО, са само тези услуги, които имат достатъчно пряка връзка с такива имоти. Те се разглеждат като услуги, които имат достатъчно пряка връзка с недвижими имоти, в следните примерни, относими към настоящия казус случаи по чл.31а .1“б“ и .2- „б“, „к“, „л“, „о“: когато се предоставят за недвижими имоти или са насочени към недвижими имоти с цел правно или физическо изменение на тези имоти, а именно: предоставянето на услуги по надзор на обекта или охранителни услуги; поддръжката, ремонта и поправката на сграда или части от сграда, включително дейности като почистване, поставяне на плочки, тапети и паркет; поддръжката, ремонта и поправката на постоянна инфраструктура като тръбопроводни системи за газоснабдяване, водоснабдяване, канализация и други подобни; управлението на имоти, различно от управлението на портфейл на инвестиции в недвижими имоти..Съгласно чл.47 от Директива 2006/ 112/ ЕО на Съвета за място на доставка на услуги свързани с недвижима вещ се счита мястото, където се намира недвижимата вещ.
Във вътрешното ни право обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях са уредени със ЗУЕС-чл.1. Според чл.6 ал.1 т.т. 8, 9 и 10 от закона, етажните собственици са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални части, да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл.11 т.5 и т.7 общото събрание на етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата и за фонд „Ремонт и обновяване“. Решенията на общото събрание на етажната собственост имат характера на многостранни сделки, приемат се при осъществяване на специална процедура и обвързват всички титуляри на право на собственост върху обекти в сградата. Те са особен вид многостранен акт, приет от неперсонифицирана група лица етажни собственици, който когато се стабилизира става задължителен за всеки етажен собственик, независимо дали е взел участие при приемането му и дали е дал съгласието си. Съгласно чл.23 ал.3 председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия, които са във връзка с обикновеното управление на етажната собственост. Той като законен представител на етажните собствениците, изразяващ волята на тази неперсонифицирана група, сключва договорите ,респективно договорите за доставка на услуги свързани с недвижим имот от вида на посочените по-горе, по поддръжката на общите части на етажната собственост, с трети лица. Припадащия дял за всеки етажен собственик за заплащане на даденото изпълнение се определя с решение на общото събрание. При този сложен фактически състав отделният етажен собственик се явява договорно обвързан опосредствено, чрез представителството на управителя и чрез стабилизираното решение на общото събрание за припадащия му дял. Мястото на изпълнение е там, където се изпълняват задълженията по договорите ,съответно мястото, където се намира недвижимия имот. Налице са следователно условията за специална компетентност на българския съд по чл.7 от Регламента.Тази компетентност е предвидима за етажен собственик с местоживеене в друга държава членка и е основана на тясната връзка с българския съд и доброто правораздаване при извършване на процесуални действия по разглеждане на правен спор относно задължението му за заплащане на разходи за поддръжка на общите части.
При този отговор на поставения въпрос следва, че определението на въззивния съд е неправилно, а българският съд има международната компетентност да се произнесе по предявения за разглеждане пред него иск.
Процесуалните действия на въззивния съд са неправилни и на още едно основание. Компетентността на българския съд може да бъде и мълчаливо учредена съгласно чл.26.1 от Регламента, ако ответникът по делото с международен елемент не оспори своевременно компетентността на съда на държавата членка пред която е отнесен за разглеждане. Институтът на пророгация на компетентност е особено проявление на автономията на волята на страните. Тя е ограничена само при изключителна компетентност за решаване на споровете по чл.24 от Регламента, която не може да бъде дерогирана. Останалите правила за определяне на международната компетентност не съставляват ограничение за мълчаливо учредяване на компетентност. Ответниците имат место- живеене в Република И., а искът е предявен пред съд на друга държава-членка на ЕС, в която те притежават недвижим имот в индивидуална собственост и прилежащи общи части от сградата,в която се намира.Спорът не е изключен от компетентността на българския съд на основание чл.24 от Регламента. По тази причина той не следва да се обявява служебно за некомпетентен, преди да връчи препис от исковата молба и приложенията й на ответниците и да изчака явяването им. В този смисъл е и определение по ч.гр.д.№522/2015 г., ІІІ г.о.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3373/20.06.2017 г. по гр. д. № 363/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОТМЕНЯ определение № 3373/20.06.2017 г. по гр. д. № 363/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград и потвърденото с него определение № 2345/18.04.2017 г. по гр. № 227/2017 г. на Районен съд – Разлог.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: