3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 414
гр. София, 04.11.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3165/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба, вх. № 87572/04.07.2019 г. по регистъра на Софийски градски съд (СГС), подадена от И. А. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 2239/22.12.2016 г. по т. д. № 1773/2016 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 1683/12.07.2017 г. по гр. д. № 637/2017 г. на Апелативен съд – София, което не е допуснато до касационно обжалване с определение № 837/30.10.2018 г. по гр. д. № 1964/2018 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о. С решението, предмет на молбата за отмяна, е отхвърлен предявеният от молителката против „Счетоводна компания Евростандарт“ ООД, ЕИК 131007150, със седалище гр. София иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
В молбата се поддържат основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Първото основание се извежда от твърдението за наличие на новооткрито писмено доказателство, което не е било известно на молителката – определение № 837/30.10.2018 г. по гр. д. № 1964/2018 г. на Върховен касационен съд, ІV г. о., което не й било връчено и с което не е допуснато касационно обжалване на постановеното по спора по чл. 49 ЗЗД въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на предявения деликтен иск. Поддържа се довод, че поставеното определение по чл. 288 ГПК от състава на ВКС е неправилно и порочно, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2, както и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Второто основание за отмяна се обосновава от страната с установената, според нея, в производството по т. д. № 1211/2009 г. на СГС неистинност на предварителен договор за покупко – продажба от 05.06.2009 г., сключен между представляваното от молителката „Илиянка Илиева“ ЕООД, като продавач и „Счетоводна компания Евростандарт“ ООД, като купувач.
Ответникът по молбата – „Счетоводна компания Евростандарт“ ООД, чрез управителя Р. и адв. И. в писмения отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната недопустимост, а евентуално я намира за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о., предвид данните по делото и заявеното в молбата за отмяна искане за съдебна защита, намира последната за процесуално недопустима.
Основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически състави, очертаващи конкретни хипотези на закона, при които е налице неправилност на влязлото в сила решение. При липса на надлежни твърдения за наличие на някое от предвидените в чл. 303, ал. 1, т. 1-7 или чл.304 ГПК основания за отмяна, молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане – така разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК.
В случая молителката поддържа като основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК наличието на определение на ВКС, постановено в производство по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, с което първоинстанционното решение по същия спор е потвърдено. Определението по чл. 288 ГПК, с което състав на ВКС се произнася по допускане на касационно обжалване, няма правната характеристика на съдебен акт, с който ВКС се произнася по съществото на касационна жалба. Съдебният акт по чл.288 ГПК, с който не се допуска касационно обжалване е необжалваем и не се съобщава на страните. Той слага край на касационното производство и позволява на постановеното по спора решение да влезе в сила от деня на постановяването му от ВКС. Ето защо, по своето естество горното определение няма и не може да има характеристиките на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната при разрешаване на делото. Изводът е за липса на надлежни твърдения, обосноваващи хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Другото сочено в молбата за отмяна основание е това по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, което страната мотивира с установена по надлежен съдебен ред (в производството по т. д. № 1211/2009 г. на СГС) неистинност на документ – предварителен договор за покупко – продажба от 05.06.2009 г., сключен между „Илиянка Илиева“ ЕООД – продавач и „Счетоводна компания Евростандарт“ – купувач.
С оглед на това твърдение обаче не е налице установяване неистинност на процесния документ по посочения по – горе ред, като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК. Това е така, защото при постановките на Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК визираното основание за отмяна на влязло в сила решение се осъществява и е налице когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху което е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото във всички хипотези е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл. 124, ал. 5 ГПК, в случаите при които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Само наличието на всички тези предпоставки обуславя отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК. В случая молителката не е посочила никакви конкретни обстоятелства в тази насока за отмяна на решението, нито са представени доказателства за това. Производството по посоченото т. д. № 1211/2009 г. на СГС е имало за предмет потестативното право по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача за обявяване за окончателен на предварителен договор от 05.06.2009 г. за покупко – продажба на имот. С решението по този спор конститутивният иск е уважен и е обявен за окончателен така сключения договор, чиято действителност е установена като въпрос, предпоставящ произнасянето по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ето защо, липсата на надлежни твърдения за наличието на основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК обуславя извод за процесуална недопустимост на подадената молба.
В обобщение, като процесуално недопустима молбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати.
При този изход на делото молителката дължи на ответника по молбата сторените в настоящото производство разноски, за което е направено искане в отговора по чл. 306, ал 3 ГПК. Липсват обаче доказателства ответната страна по молбата да е извършила разход в производството, вкл. и в приложеното пълномощно за адв. И. не се съдържат данни за уговорен и заплатен хонорар.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. А. И. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на влязлото в сила решение № 2239/22.12.2016 г. по т. д. № 1773/2016 г. на Софийски градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3165/2019 г. по описа на ВКС, III г.о.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.