3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр. София, 26.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 4647/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. П., чрез адв. П., срещу решение № 1584/12.03.2018 г. по гр. д. № 13211/2017 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, ІV-А въззивен състав.
Ответницата Л. В. Г., чрез пълномощници адвокати М. и А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което СГС е обезсилил решение № 108082 от 02.05.2017 г. по гр. д. № 53716/2016 г. на Софийски районен съд (СРС), І ГО, 34 състав в ЧАСТТА, с която се признава за установено по предявените от П. В. П. против Л. В. Г. обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответницата вземанията за обезщетения за непозволено увреждане по издаден изпълнителен лист от 10.12.2002 г. по НОХД № 432/2002 г. на Софийски окръжен съд до размерите за сумата 15 052. 42 лв. – главница, сумата 23 526. 76 лв. – законна лихва върху главницата за периода 11.03.2003 г. – 07.07.2016 г., както и сумата 4 903. 85 лв. – разноски по ТТРЗЧСИ и сумата 15 лв. – държавна такса за вписване на възбрана, и е върнал делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на СРС.
За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е постановено срещу ненадлежен ответник. Установил е, че първостепенният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес за търсена защита срещу определени лица и петитум, насочен срещу лице, което не разполага с пасивна процесуална легигимация. Изложени са доводи, че процесуално легитимирани страни по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК са страните по разрешеното спорно материално право и в последствие по изпълнителния процес. В тази връзка са развити съображения, че надлежни ответници следва да бъдат кредиторите по изпълнителния лист и взискатели в изпълнителния процес В. Я. и В. Г., а не техният пълномощник Л. Г. и за ищеца е налице правен интерес да насочи исковете си срещу тях. Позовавайки се на разясненията по т. 5 от ТР № 1/19.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната му част и е върнал делото в тази част на СРС за конституиране като надлежни ответници в производството взискателите по изпълнителния лист В. Я. и В. Г..
С определение № 372 от 13.05.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери по реда на касационния контрол налице ли е вероятна недопустимост на въззивния съдебен акт, предвид изложените фактически твърдения и заявен петитум в исковата молба за защита срещу посочения там ответник.
Съгласно задължителната практика на ВКС, намерила израз в ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, въззивният съд като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправне спор, предвид чл. 129 ГПК, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. От така даденото задължително тълкуване следва, че е недопустимо въззивният съд да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството по предявените искове, респ. да върне делото на първостепенния съд за ново разглеждане от друг състав с конституиране и участието на надлежния ответник без преди това да е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал. 2 ГПК.
При постановките на т. 5 от цитирания по-горе тълкувателен акт въззивното решение е недопустимо, когато нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и петитума е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна. Такова решение изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна страна, но не е било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция. В този случай, ако порокът се констатира от въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция с указания за конституиране на надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.
В настоящия казус обаче съдилищата не са били изправени пред така очертаната хипотеза на нередовност на исковата молба – т.е. да е налице противоречие между обстоятелствената част, в която се излагат твърдения, сочещи на правен интерес да се търси защита срещу определено лице и петитума, насочен срещу друго лице. Това е така, защото ищецът е поддържал, че носители на вземането, отричано с иска по чл. 439 ГПК, са били В. Я. и В. Г. (за което в тяхна полза е издаден изпълнителен лист за дължимата сума), но в последствие, в изложението на обстоятелствата, на които основава исковете си, е заявил, че след настъпилата перемпция – по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК, ответницата, която била дъщеря на посочените лица, е инициирала ново изпълнително производство срещу него и се явява взискател по изп. д. № 473/2016 г. по описа на ЧСИ О. М.. Затова е насочил и претенцията спрямо нея, като надлежен ответник.
Касае се за нередовност на исковата молба, свързана с противоречиви твърдения в обстоятелствената й част, относно титулярството върху оспореното вземане. Нередовността се състои в липса на изложение на фактически обстоятелства, че първоначалните носители на вземането – лицата, посочени в издадения изпълнителен лист по НОХД № 432/2002 г. на Софийски окръжен съд, са починали преди настоящия процес и имущественото право е преминало по реда на наследяването върху ответницата, като техен единствен наследник. Поради което и тя е предприела принудителното му събиране от длъжника – ищеца по делото, чрез образуване на последващо изпълнително дело, след настъпилата перемпция по предходно воденото индивидуално принудително изпълнение и затова се явява надлежен ответник по делото. Тази нередовност не е установена и отстранена, нито в производството пред първата, нито пред въззивната инстанция. СГС като въззивен съд не е предприел действията по чл. 129, ал. 2 ГПК, а с решението си по делото (след като е приел, че приложение намират постановките на т. 5 от цитирания по-горе тълкувателен акт) обезсилил първоинстанционния акт, постановен срещу ответницата Г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд (СРС), с указания за конституиране на надлежните ответници по предявените искове по чл. 439 ГПК, а именно титулярите на вземането по изпълнителния лист (които са починали преди процеса).
При горните обстоятелства, очертаващи пропуските в процесуалната активност и действията на въззивния съд неговото решение не е недопустимо, а постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 2 ГПК – което налага отмяната му. Спорът не може да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като няма произнасяне по основателността на исковете от въззивния съд. Делото следва да бъде върнато на този съд за ново разглеждане от друг негов състав (чл. 293, ал. 3 ГПК) за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, ако съставът намери исковата молба за нередовна.
Отговорността за направените в касационното производство разноски следва да бъде разпределена от въззивния съд при новото разглеждане на делото (чл. 294, ал. 2 ГПК), съобразно изхода от спора.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1584/12.03.2018 г. по гр. д. № 13211/2017 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.