4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр. София, 07.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 4303/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Обредни дейности“ ЕООД с ЕИК 104521208, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе“ № 22, чрез пълномощник адв. Т. Т. срещу решение № 324 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 485/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът по касационна жалба Й. И. М., чрез адв. М. И. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените разноски.
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което Окръжен съд – Велико Търново след отмяна на решение № 430 от 14.05.2018 г. по гр. д. № 4220/2017 г. на Районен съд – Велико Търново, е уважил предявените от Й. И. М. против касатора обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ – признал е за незаконно и е отменил уволнението на ищеца, извършено със заповед № 015 от 01.11.2017 г. на управителя на дружеството – работодател; възстановил е ищеца на заеманата от него преди уволнението работа на длъжност „гробар“ и е осъдено дружеството да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението – от 01.11.2017 г. до 01.05.2018 г., в размер на 4 026 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.12.2017 г. до изплащането й.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че ищецът само е декларирал, че е уведомен от работодателя да представи официален документ, удостоверяващ наличието на обстоятелства, при които е приложима предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ, вкл. и когато работникът или служителят е трудоустроен. Поради липсата на определен от работодателя срок за изпълнение и представяне на такъв документ е установено отсъствие на виновно поведение у ищеца за непредставяне на информация за трудоустрояването му, поради което е направен извод, че закрилата, с която той се ползва по чл. 333 КТ не е преодоляна. Затова е прието, че само на това основание уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращение в щата, е незаконно и подлежи на отмяна. Като последица от уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ е уважен и искът за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „гробар“ – по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и този по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ с присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа, от 01.11.2017 г. до 01.05.2018 г., в размер на 4 026 лв.
С определение № 296 от 15.04.2019 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, по въпроса: „Задължението на работодателя, с оглед преодоляването на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, за изискване на предварителна информация за трудоустрояване на работник или служител, счита ли се изпълнено с факта на уведомяване на последния да представи такава – ако разполага с нея или е необходимо изрично и определянето на срок за това?“.
В отговор на така поставения въпрос, обусловил достъпа до касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното.
Установената съдебна практика по приложението на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1 и ал. 2 КТ, намерила израз в Решение № 44 от 10.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2013 г., IV г. о., ГК и Решение № 186 от 17.02.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1840/2002 г., III г. о. приема, че при уволнение на посочените там основания се изисква задължително от работодателя предварително да събере информация от работниците и служителите, към чието уволнение ще се пристъпва, вкл. и поради съкращаване на щата, дали са трудоустроени, респ. страдат ли от болестите по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/20.02.1987 г., с което той изпълнява задължението си по чл. 333 КТ – т.е. да преодолее изискването на посочената разпоредба. Отправеното от работодателя искане за представяне на относимите данни за здравословното състояние и специален статус в браншова (професионална) структура на работника или служителя не е необходимо да бъде обвързано със срок за подаване на обратна информация от последния. Достатъчно е от поискването на информацията до извършване на уволнението да е изминал разумен срок, т.е. период от време, през който работникът или служителят, от когото се изискват данните, полагайки дължимата грижа да организира делата си така, че своевременно да издири и представи на своя работодател съответните писмени документи за релевантните обстоятелства. При отсъствие на получени данни от работника или служителя за наличие на закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, за проведеното уволнение на там посочените основания не е необходимо да се иска предварително нито разрешение от инспекцията по труда, нито пък мнение на ТЕЛК.
Съобразно горното разрешение на поставения въпрос, което настоящият състав изцяло споделя, обжалваното решение се явява неправилно.
Основателно е касационното оплакване, че в случая работодателят, извършил процесното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, е спазил изискването на чл. 333, ал. 1 КТ и предварително е поискал от работника – ищеца М., да представи информация за релевантните обстоятелства. Това е сторено с връчената лично на работника на 23.10.2017 г. декларация, а прекратяването на трудовото му правоотношение е осъществено едва на 01.11.2017 г. – т.е. повече от една седмица по – късно. Срокът, който е предоставил работодателя на работника, към чието уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ ще пристъпва, е достатъчен и в този смисъл разумен, за да може последният, полагайки дължимата грижа към делата си, да открие и представи писмения документ, удостоверяващ наличие на трайно намалена негова работоспособност – експертно решение на ТЕЛК. След като не е получил изисканата информация за наличие на закрилата по чл. 333, ал. 1 КТ работодателят не е имал задължението да я преодолява при уволнението, като иска предварително разрешение от инспекцията по труда, респ. мнение на ТЕЛК. Затова без правно значение в случая е факта, че на ищеца е било издадено ЕР на ТЕЛК, определящо намаление на работоспособността му, което е предхождащо датата на уволнението му, което е обжалвано по административен ред, отменено е от НЕЛК и при новото освидетелстване е издадено последващо ЕР, признаващо намалената трудоспособност и ползващо се със стабилитет.
Събраните в хода на проведеното съдебно дирене данни установяват, че е проведено реално съкращаване в щата на ответното предприятие за длъжността, заемана от ищеца – „гробар“. Видно от утвърденото щатно разписание, действало от 01.01.2017 г. длъжността „гробар“ се е изпълнявала от четирима души, а по това от 01.10.2017 г. е предвидено щатните бройки за тази длъжност да бъдат три. Налице е премахване на 1 бройка за заеманата от ищеца длъжност по щата на ответника, което осъществява материалноправно основание по чл.328, ал.1, т. 2, предл. 2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. Затова твърдението на ищеца в противната насока се явява неоснователно.
Уволнението е правомерно извършено и с оглед на друго релевирано основание за неговата порочност – липсата на подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. По щатното разписание на ответника, действащо преди 01.10.2017 г. длъжностите, осъществяващи трудовата функция на „гробар“ са били общо 6. Освен посочените по – горе 4 бройки, щатът е предвиждал още 2 бройки за „гробар – багерист“ и „гробар – той и преносвач“, които са със сходни трудови функции на първите. Видно от приложения протокол за подбор от 20.10.2017 г. на нарочно формираната от работодателя комисия са установени групи критерии, които съответстват на тези по чл. 329, ал. 1 КТ, съобразно което е извършена оценка на действително притежаваните от всеки един от посочените по-горе шестима работници (измежду които е проведен подбора) квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Изложени са мотиви за комплексната оценка на ищеца, която е най – ниска предвид по – ниската квалификация, която притежава и установените слабости в работата му – проблеми в уменията да комуникира и работи в екип, генериране на конфликти при общуването с граждани и дружества, извършващи траурни услуги. Данните относно нивото на изпълнение на работата на ищеца, изнесени в горния протокол съответстват и на тези, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели. Затова се налага, че в случая работодателят законосъобразно е приложил критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, което е съответствие с постановките на ТР № 3 от 16.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК.
В обобщение, изложените в исковата молба фактически твърдения за порочност на извършеното уволнение не се установяват от данните по делото, поради което предявените обективно съединени искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, са неоснователни и подлежащи на отхвърляне. Изложеното предпоставя отмяна на въвзивното решение при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора ответното дружество има право на разноските по делото за всички съдебни инстанции, в какъвто смисъл е направеното искане от страната. Разноските за трите съдебни инстанции възлизат общо на сумата от 2 450. 52 лв., за което са представени документи, удостоверяващи реалността на така извършения разход. Ето защо, те ще следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Водим от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 324 от 24.07.2018 г. по гр. д. № 485/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. И. М. от [населено място] против „Обредни дейности“ ЕООД с ЕИК 104521208, със седалище и адрес на управление гр. ВеликоТърново, ул. „Беляковско шосе“ № 22, искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 015 от 01.11.2017 г. на управителя на дружеството за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „гробар“ и за осъждане на дружеството да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението – от 01.11.2017 г. до 01.05.2018 г., в размер на 4 026 лв.
ОСЪЖДА Й. И. М. с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], ет. 3, ап. 25 да заплати на „Обредни дейности“ ЕООД с ЕИК 104521208, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Беляковско шосе“ № 22 сумата от 2 450. 52 (две хиляди четиристотин и петдесет лв. и 52 ст.) лева – разноски по делото за три съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.