3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 78
гр. София, 12.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 2493/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
В. П. К. – Н. е подала касационна жалба, приподписана при условията на чл. 284, ал. 2 ГПК от адв. В. – П. срещу решение № 297 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационна жалба „Комплексен онкологичен център Пловдив“ ЕООД – гр. Пловдив, чрез своя пълномощник, я оспорва.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе съобрази следното.
Предмет на разглеждане е касационната жалба срещу цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Окръжен съд – Пловдив е потвърдил решение № 3935 от 13.11.2017 г. по гр. дело № 5071/2017 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от касатора против посоченото търговско дружество обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ.
Въззивната инстанция е постановила горния резултат като е приела, че ищцата е работила по трудово правоотношение при ответното дружество на длъжността „управител на аптека“ до 08.02.2017 г., когато е прекратено правоотношението й на основание чл. 328, ал. 2 от КТ – поради сключване на договор за управление с нов управител. Установено е, че трудовите функции на ищцата по длъжностни характеристики за заеманата длъжност и в частност актуалната такава към датата на уволнението определят тази длъжност като ръководна. В тази насока са развити съображения, че същественото в случая е предвиденото участие на ищцата в разработване на лекарствена стратегия на лечебното заведение като участник в фармакотерапевтичните комисии; вмененото й задължение за изготвяне на проектобюджет на лечебното заведение в частта му, касаеща лекарствените продукти; участието й във всички дейности свързани с договаряне, снабдяване и доставка на необходимите лекарствени продукти; предвиденото й правомощие да отправя предложения за структурни промени и за подобряване дейността на аптеката и представянето им на управителя на лечебното заведение; задължението й да предлага и дава мотивирано мнение за назначаване и освобождаване на персонала в аптеката. Прието е да са се осъществили и останалите материалноправни предпоставки от фактическия състав на специалното основание за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ. Въззивният съд е намерил, че е налице сключен договор за управление на предприятието, чийто срок макар и ограничен до провеждане на конкурс за нов управител, не е лишавал лицето, извършило уволнението от пълноправни правомощия като законен представител на дружеството, вкл. и разполагащо с работодателска власт спрямо работниците и служителите в предприятието. В тази връзка решаващият състав е изложил съображения, че от този управител също се е изисквала управленска концепция, съобразно която е имал правото на подбор на екип, което е осъществил с процесното уволнение. Счел е, че то е извършено в установения 9-месечен срок от започване на изпълнението по договора за управление.
С определение № 815 от 30.11.2018 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение в частта му досежно произнасянето по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ е допуснато до касационно обжалване по повдигнатия процесуален въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно :
„Дали ответникът – работодател, в чиято доказателствена тежест е установяването на законосъобразността на проведеното уволнение, следва да ангажира доказателства за наличие на конкретна бизнес програма, разработена въз основа на съответна бизнес задача, съдържаща определени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати и за реализирането на която му е предоставено правото на избор на екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ или е достатъчно – ако ползва стопанската програма и задачите на предходен управител на предприятието – само да установи волеизявлението си за изричното му присъединяване към изпълнение по нея и на там поставените задачи“.
Настоящият състав на ВКС намира, че по този въпрос е дадено разрешение в практиката на ВКС, обективирана в Решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/2012 г. и Решение № 230/08.06.2015 г. по гр. № 346/2015 г., и двете по описа на ВКС, ІV г. о., която изцяло споделя и според която липсата на конкретна бизнес задача и бизнес програма, в изпълнение на които се предприема уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ рефлектира върху неговата законосъобразност и налага отмяната му. Установяването на такава стопанска програма и нейното съдържание, в изпълнение на която лицето, натоварено с управлението на предприятието на работодателя осъществява подбор на ръководен екип, поради което и предприема уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ, е в тежест на ответника – работодател. За правомерното упражняване на потестативното право на работодателя на уволнение в разглежданата хипотеза следва да са установени конкретните параметри на бизнес плана и бизнес задачата, като част от необходимото съдържание на договора за възлагане на управлението, с посочени икономически и стопански показатели, които трябва да бъдат постигнати, и за реализирането на която е предоставено правото на избор на ръководен екип, вкл. и на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ на лица от досегашния управленски персонал. Няма пречка бизнес задачата с конкретните икономически показатели, който управляващият предприятието трябва да постигне, да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях.
При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК и с оглед горното разрешение на поставения по делото правен въпрос, ВКС намира следното:
Основателно е оплакването в касационната жалба, че необоснован е изводът на въззивния съд относно наличието на управленска концепция на лицето, комуто е възложено с договор управление на предприятието на работодателя към датата на уволнение (д-р Я.), при реализирането на която тя е подбрала нов ръководен екип и последицата от която е уволнението на ищцата. По делото не са ангажирани доказателства за конкретното съдържание на стопанската програма и бизнес задачата, за реализирането на които е сключен договорът за управление между собственика на предприятието и посоченото по – горе лице. В тази връзка, след като обемът на правомощията на управителя се определя от мандата, който му е възложен да изпълнява, а последният е обусловен задачите, включени в този мандат, в случая не е възможно те да се изведат като конкретни показатели (организационни, финансови, социални, правни, икономически) от декларативното решение № 329/15.12.2016 г. на д-р Я., че като управител на предприятието – работодател за отчетните 2016 г. и 2017 г. приема за изпълнение бизнес плана и задачите на предходния управител. Същите не са приложени от ответната страна, чиято е доказателствената тежест да установи това обстоятелство по делото и не са част от доказателствения материал. Отсъствието на яснота по конкретните параметри и съдържание на бизнес програмата и задачите, които е следвало да реализира като управител това лице (т.е. бизнеспрограмата и задачата на предходния управител д-р В., с оглед горното изявление за присъединяване към тях), не позволяват да се прецени за изпълнение на какви конкретни стопански резултати е бил сключен процесния договор за управление, с оглед на който пък управителят е разполагал с правомощието да подбере управленски екип, чрез който да ги реализира като се освободи от стария ръководен състав на предприятието, вкл. и ищцата на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Предвид на изложеното, обжалваното въззивно решение в частта по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ е неправилно, поради което следва да се отмени и делото в отменената част да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед събиране на доказателства за горното обстоятелство, в съответствие с чл. 293, ал. 3 ГПК.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, по разноските за водене на делото пред ВКС.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 297 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 24/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 3935/13.11.2017 г. по гр. д. № 5071/2017 г. на Районен съд – Пловдив за отхвърляне на предявените от В. П. К. – Н. против „Комплексен онкологичен център Пловдив“ ЕООД – гр. Пловдив обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.