5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 165
гр. София, 06.03.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 3306/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 17209/08.06.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Варна, подадена от Л. Г. М., чрез пълномощник адв. Л. Р. против решение № 793/02.05.2018 г. по гр. д. № 622/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
Ответниците по касационна жалба К. К. С. и Я. А. С., чрез общият им пълномощник адв. С. К., са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който са взели становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба, вкл. поддържат тези доводи и по отношение на инкорпорираната в последната частна касационна жалба.
Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено:
1/ решение № 4734/17.11.2017 г. по гр. д. № 6268/2017 г. на Районен съд – Варна за отхвърляне на предявените от касаторката против ответниците С. осъдителни искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – за заплащане солидарно на сумата от 4 500 евро, представляваща авансово платена част от продажна цена по сключен помежду им и развален, поради забава на ответниците – прехвърлители, предварителен договор за покупко-продажба за недвижим имот от 02.04.2014 г. и по чл. 92, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 2 500 евро, представляваща уговорена в чл. 3.1 от договора неустойка при неизпълнение на задължението на обещателите С. за прехвърляне на собствеността върху имота, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на исковата молба – 12.05.2017 г. до окончателното им изплащане и
2/ определение № 12 634/05.12.2017 г. по гр. д. № 6268/2017 г. на Районен съд – Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното и посочено по-горе първоинстанционно решение в частта за разноските, с присъждане на сумата от 940. 72 лв. в полза на ответниците по спора.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел наличието на облигационна връзка между страните по делото, с източник сключен предварителен договор от 02.04.2014 г. за покупко – продажба на недвижим имот, по силата на който ответниците С. се задължили да прехвърлят на ищцата – купувач собствеността върху имота, а тя да им заплати уговорената цена. Посочи е, че изпълнение на тези насрещни задължения страните следвало да осъществят в срок до 10.05.2014 г. При сключване на предварителния договор купувачът заплатил на прехвърлителите сумата от 4 500 евро – авансово плащане на продажната цена от 25 000 евро, остатъкът от която е уговорено да се заплати при извършване на сделката във формата на нотариален акт. Установено е задължението по чл. 4 от договора на обещателите да се снабдят с удостоверение за търпимост на построената в имота вилна сграда, както и неговото издаване от 28.04.2014 г. с признаване на градоустройствен статут на търпим обект, както и изготвянето на данъчна оценка от 09.05.2014 г. и скица от 12.05.2014 г. на продавания имот. Отчетен е и фактът, че купувачката е била запозната с правния статут на имота към датата на сключване на предварителния договор и е декларирала това обстоятелство при подписване на съглашението. Инстанцията по същество е съобразила данните на изпратена нотариална покана до купувачката от 23.05.2014 г. (на посочения в договора и в приложените по делото към съответния момент неин адрес за кореспонденция), с уведомлението на обещателите, че имат готовност за сключване на окончателен продажбен договор и с оглед неговото извършване в нотариална форма са я поканили да се яви в определен ден и час в кантората на посочен нотариус, като при неявяване, ще считат договора за развален по нейна вина. Зачетени са правните последици от неявяването на купувачката (за което е съставен нарочен констативен протокол от нотариуса) и е прието, че налице забава на кредитора, защото първата не е оказала необходимото съдействие, за да получи предложеното точно изпълнение. Този решаващ извод е изведен и от преценка на събраните гласни доказателствени средства (разпит на свидетел) за относимите по спора факти, свързани с поведението на купувачката в дните преди посочената в договора дата за извършване на сделката в изискуемата от закона форма за действителност (тя преустановила контактите си със свидетеля – служител в посредническа агенция за недвижими имоти, с ответниците – прехвърлители, спряла да отговаря на телефонните им повиквания и пр.). След като ищцата – купувач като не е изправна страна по договора, е отречено възникването на правото й да го развали с едностранно изявление, вкл. и чрез предявяване на искова молба, по която е образувано настоящото дело.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и ал. 2, предл. 3 ГПК.
Повдигнатите правни въпроси, които според касатора са обусловили процесуалните действия на въззивния съд и изводите му по предмета на делото, и за които е налице соченото противоречие с практиката на ВКС, респ. които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, имат следното съдържание:
1. „Кой е компетентен да се произнесе за здравословното състояние на адвоката – лекаря, съда или секретарката на съда?“.
2. „Наличието на кумулативните предпоставки по чл. 142, ал. 2 ГПК – внезапно заболяване на процесуалния представител на страната и нейното отсъствие от България, поради временно местоживеене в друга държава, могат ли да обосноват връщане на делото по хода му, ако молба и доказателства са представени на съда в деня, следващ деня на заседанието?“
3. „Изпаднал ли е в забава продавачът по предварителен договор за покупко – продажба на имот, който не се е снабдил до изтичане на срока на договора с изискуемите документи по закон, респ. има ли той право да разваля договора?“;
4. „Може ли нотариална сделка за продажба на недвижим имот в селищно образувание да се извърши само с уговорен между страните документ – удостоверение за търпимост на сграда в имота или е необходимо да са спазени императивни изисквания на закона, поставящи като условие представянето на данъчна оценка, скица/схема от кадастралната карта на имота, т. е. официални документи, удостоверяващи предмета на сделката и страните по нея?“ и
5. „Когато една от страните по двустранен договор не е имала правото да го развали, следва ли да се приеме, че същият е развален от изправната страна с подаване на искова молба, в която е вписано изричното изявление на страната за разваляне на съглашението?“
6. „Може ли съдът да постанови решение без да е обсъдил доказателствата в цялост и без да отчете обстоятелството, че единственият свидетел по делото е заинтересован от изхода му във връзка с възможност за регресен иск срещу него?“.
Първият, третият, петият и шестият от правните въпроси са поставени за разглеждане в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а вторият и четвъртият – по чл.280, ал. 1, т. 3 ГПК. По всички тях обаче касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Въпросите не осъществяват общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба. Те не представляват правен въпрос по смисъла на разясненията по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, а са изводими от становището на страната по правилността на обжалваното решение (без четвъртия) – за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения и обусловеното от това непопълване на делото с относими и необходими доказателства, както и за разколебаната доказателствена сила на допустими гласни доказателствени средства (първите два и част от последния, шести въпрос), както и за предпоставките, при които възниква правото на изправната по договора страна за развалянето му (третия и петия въпрос). Освен това третия и петия въпрос са фактически (доколкото отговорите на всеки от тях изисква произнасяне по доказателства) и не релевират основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е релевантен и четвъртият от повдигнати въпроси. Той не е обусловил правните изводи на въззивната инстанция и не е включен в предмета на делото. Съдът не е възприел правно разрешение за възможността сключването на обещаната продажбена сделка във формата на нотариален акт да се извърши само с удостоверението за търпимост на сградата. Той е установил, че и това уговорено между страните по предварителния договор задължение на прехвърлителите е изпълнено, но в обобщение е приел, че последните са имали готовност да изпълнят насрещната си престация относно прехвърляне на собствеността на имота, като са се снабдили с необходимите за целта документи, т. е. са изправна страна по договора.
Шестият от поставените въпроси пък е и формулиран некоректно, доколкото съдът има правото и задължението да разрешава спорове, с което е сезиран, като постановява съдебен акт по същество – т. е. решение. Осъществявайки функцията си по правораздаване той се произнася със съдебни актове, най – значимите по правен ефект от които са решенията. Друг е въпросът дали това произнасяне (с решение) е валидно, допустимо и правилно. Като инстанция по същество въззивният съд е длъжен да обсъди, поотделно и съвкупно, всички събрани по делото доказателства във връзка с релевираните от страните доводи и възражения, съставляващи защитните им позиции по делото, в съответствие с правилата на чл. 12 и чл. 235 ГПК, след което формира своите фактически и правни изводи по делото. Така ще гарантира постановяване на правилно и обосновано съдебно решение в съгласие с правомощията си по чл. 269 ГПК. Дори и се приеме, че в първата си част, макар и със сочената непрецизност, въпросът е релевантен – т. е. съставлява общо основание за достъп до касационен контрол, той не удовлетворява допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая отсъства мотивирано изложение на конкретните отклонения в процедирането на въззивния съд от разрешенията във всяко едно от посочените решения на ВКС.
С оглед на изложеното липсват основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.
Не е налице и мотивирано основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за селектиране на касационната жалба.
Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторката няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му.
По касационната жалба срещу обжалваното решение в частта (с характер на определение), с която е потвърдено първоинстанционното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
В тази своя част изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа поставени правни въпроси, относими към правните разрешения на въззивния съд при потвърждаване на обжалваното определение по чл. 248 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – така разясненията към т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, като Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК.
Ето защо въззивното решение в посочената му част (с характера на определение) също не следва да се допуска до касационен контрол.
Предвид изложените съображения ВКС в настоящия си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените по-горе въпроси.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 793/02.05.2018 г. по гр. д. № 622/2018 г. на Окръжен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.