Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр. София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 922/2019 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба на С. Н. Д. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на влязлото в сила решение № 406254 от 14.05.2018 г. по гр. д. № 8775/2016 г. на Софийски районен съд (СРС), І ГО, 33 състав, с което е осъден солидарно с Л. С. Б. да заплати на ищцата С. З. В. обезщетение за неимуществени вреди от деликт в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане – 14.02.2011 г. до изплащането й.
Ответникът по молбата за отмяна – С. З. В., чрез адв. Д. изразява становище за нейната неоснователност.
С определение № 176 от 22.04.2019 г. на настоящия състав на Върховния касационен съд, на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.
ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Решението, чиято отмяна се претендира е постановено по искова молба на С. З. В. срещу Л. С. Б. и настоящия молител С. Н. Д., с която, по предявения иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на причинени неимуществени вреди от деликт, ответниците са осъдени солидарно да й заплатят сумата от 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане – 14.02.2011 г. до изплащането й.
Препис от исковата молба за отговор по чл. 131 ГПК, ведно с препис от уточняваща молба на ищцата, по разпореждане на съда са връчени на ответника в производството С. Д. на адресът му (постоянен и настоящ) в [населено място], [улица], на 26.01.2017 г. с пощенска пратка (л. 60 от първоинстанционното дело). В последствие, за насроченото (с определение по чл. 140 ГПК) открито съдебно заседание на 05.10.2017 г. пред СРС изпратената до страната пощенска пратка е оформена като „непотърсена“ от адресата й (л. 72 от гр. д. № 8775/2016 г. на СРС). Въпреки това обстоятелство, съдът е приел, че ответникът Д. е редовно призован при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК и е дал ход на делото в това заседание като е събирал доказателства. За редовна на това основание е била приета от съда и процедурата по призоваване на ответника С. Д. на горния адрес при разглеждане на делото в открити съдебни заседания, проведени на 30.11.2017г., а след отмяна хода по същество на делото и последвалото ново насрочване – на 08.03.2018 г. и 19.04.2018 г., макар оформянето на пощенската пратка със съобщението до адресата да е отразявало, че е „непотърсена“. По идентичен начин е оформено като редовно връчено и съобщението до страната за постановеното първоинстанционно съдебно решение.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна.
Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК произтича от принцип в гражданския процес, съгласно който на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждането на делото по предвидения в ГПК ред, за да може да защити интересите си, разбиране което е в съответствие и с въведеното в чл. 6 ЕКПЧ изискване за реален достъп до правосъдие.
Видно от данните по делото настоящият молител е бил призован за отритите съдебни заседания в първоинстанционното производство чрез пощенски пратки, които обаче са били оформени от куриера като непотърсени, а съдът е приел да е редовно уведомен по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК. Предвидената в този текст фикция за призоваване може да намери приложение единствено в случай, че по делото е надлежно удостоверено обстоятелството, че страната отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който вече е получила съдебни книжа. Принципът е, че призовката следва да се връчи лично на страната, респ. на нейния съдебен адресат или процесуален представител, а ако адресатът не може да бъде намерен, книжата се връчват на друго лице от категорията на посочените в чл. 46, ал. 2 ГПК, ако същото е съгласно да ги приеме. С цел да се обезпечи развитието и приключването на производството в хипотезата, при която страната или нейният представител отсъстват продължително от адреса си, законодателят е предвидил т. нар. „фингирано връчване“, при което прилагането на призовката или съобщението в цялост е приравнено на връчване, но доколкото този институт по естеството си ограничава възможността правните субекти да упражнят процесуалните си права, като вземат участие при разглеждане на делото, същият не може да се тълкува и прилага разширително и при други хипотези, в които са налице трудности при връчване на призовки и съобщения по делата. Правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК може да намери приложение само в случай, че по делото са събрани данни за настъпила промяна в адреса на страната или нейния представител в продължение на повече от един месец. Простото ненамиране на адресата, без да е удостоверено от връчителя, че същият е напуснал адреса, още по-малко оформянето на пощенската пратка до него като „непотърсена“, не е основание за прилагане на призовката или съобщението в цялост като редовно връчени. За последиците на фингираното призоваване по чл. 41, ал. 2, изр. 1 ГПК страната следва и да е била предупредена предварително за възможното им настъпване, с връчване на първото съобщение.
В случая очертаните по-горе предпоставки на чл. 41 ГПК не са били налице спрямо ответника Д.. Това мотивира настоящият състав на ВКС да приеме, че в резултат на неправилно приложение на процесуалния закон от първостепенния съд (СРС) е допуснато нарушение на създадения от законодателя и гарантиран от съдопроизводствените правила принцип на участие на страната, молител в производството по чл. 307, ал. 2 ГПК, с което елементите от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК са осъществени. Незаконосъобразно съдът е приел, че уведомяването на ответника Д. за насрочените открити заседания по делото е редовно. Изложеното налага извод, че страната не е била призована редовно за тези заседания и не е взела участие при разглеждане на спора, както и не й е надлежно съобщено за постановеното първоинстанционно решение. Ето защо, последното ще следва да бъде отменено в частта му по отношение на молителя – ответника С. Н. Д.. По отношение на ответника Л. С. Б. осъдителното решение е влязло в сила и не подлежи на отмяна. Ответниците като посочени съизвършители на деликта (арг. чл. 53 ЗЗД) са солидарно отговорни пред увредения за обезвреда на причинените му вреди. Те са обикновени другари в процеса и подадената от единия от тях двамата молба за отмяна не е основание за отмяна на влязлото в сила решение по отношение на другия – Л. С. Б. (в този смисъл Решение № 166/05.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 708/2012 г., І т. о.).
Производството по делото ще следва да продължи от СРС от фазата на насрочване на съдебно заседание с призоваване на страните – молител и ответницата по молбата.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, съобразно разрешението по т. 4 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, влязлото в сила решение № 406254 от 14.05.2018 г. по гр. д. № 8775/2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 33 състав в ЧАСТТА, с която С. Н. Д. е осъден солидарно с Л. С. Б. да заплати, на основание чл. 45 ЗЗД, на С. З. В. обезщетение за неимуществени вреди от деликт в размер на 3 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждане – 14.02.2011 г. до изплащането й.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав в отменената част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.