4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 959
гр.С. , 29.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети юни двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: А. С.
Е. Т.
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 676 по описа за 2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на „ Държавно горско стопанство С. „ ДП – [населено място] чрез инж. Б. Н. К. и юрисконсулт А. И. В. срещу решение № 48/17.02.2011 г. по гр.д. № 1150/2010 г. на Окръжен съд – [населено място].
Ответникът П. Ч. К. чрез пълномощника си адвокат К. Д. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, които да обосновават допускането на касационен контрол.
Жалбата е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 48/17.02.2011 г. по гр.д. № 1150/2010 г. състав на Окръжен съд – [населено място] е оставил в сила решение № 8218/15.11.2010 г. по гр.д. № 2606/2010 г. на Районен съд – [населено място] и е осъдил „Държавно горско стопанство – С.” ДП – [населено място] да заплати на П. Ч. К. сумата 200 лв. разноски по делото, направени във въззивното производство. С първоинстанционното решение са уважени исковете, предявени от П. Ч. К. против „Държавно горско стопанство – С.” ДП – [населено място] по чл. 344, ал.1, т. 1 – 3 КТ, за признаване за незаконно уволнението на П. Ч. К., извършено със заповед № 324/06.08.2010 г. на директора на „Държавно горско стопанство – С.” ДП – [населено място] и отменянето му, за възстановяване на П. Ч. К. на предишната работа – горски надзирател при Д. – С. ДП, [населено място], област Б. и за осъждане на „Държавно горско стопанство – С.” ДП – [населено място] да заплати на П. Ч. К. обезщетение до размер на сумата 901.82 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.08.2010 г. до изплащане на посочената сума и е осъдено „Държавно горско стопанство – С.” ДП – [населено място] да заплати на П. Ч. К. разноски по делото – адвокатско възнаграждение в размер на сумата 250 лв.
Касаторът поддържа, че „обжалваното решение касае материално правен въпрос, който е от значение за изхода на делото – тълкуване и прилагане на чл. 187, т. 10 КТ, с оглед приложимостта на тази законова разпоредба в настоящия казус”. Съображения за тълкуване на разпоредбата според жалбоподателя са въпроси, относими към твърденията му в процеса за нарушения на трудовите задължения от ищеца като: „ищецът изпълнил ли е поетите задължения в качеството му на „горски надзирател”, съсредоточени по охраната на гората и опазване на горския фонд…”; „как и кога ищеца е установил нарушението”; „какъв документ е изготвил и поражда ли той правни последици”; „защо в продължение на два месеца от откриване на нарушителя и нарушението до датата на уволнението ищецът не е изпълнил задължението си да състави КП, АУАН и не е уведомил работодателя си, за извършеното посегателство върху Д.”; „защо на нарушителя му е било ясно, че е извършил нарушение и е очаквал и е бил в готовност да си понесе наказанието, а за ищеца е имало неяснота”; „ако ищеца се е нуждаел от допълнително проучване, в какво се състои това проучване и какъв е резултата от проучването”; „ако ищеца не следва да носи отговорност за поетите от него задължения въз основа на коя разпоредба се освобождава от вменените му задължения”.
Общото основание за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията в т.1 на тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. № 1/2009 г., общо събрание на гражданска колегия и търговска колегия /ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК/ има за предмет произнасянето на съда по правни въпроси – изразените в решението доводи по същите въпроси, включени в предмета на спора, обусловили неговия изход. В този смисъл искането за тълкуване на чл. 187, т. 10 КТ би могло да обоснове наличието на общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК, само ако е свързано с произнасяне на въззивния съд по правни въпроси, включени в предмета на спора и обусловили неговия изход. Жалбоподателят не е въвел такива въпроси. Окръжният съд е приел, че искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е основателен, тъй като нито едно от визираните в заповедта за дисциплинарно уволнение нарушения не е било извършено от П. К.. Следователно решаващите доводи в съдебния акт са за липсата на елементи от фактическия състав на приложеното от работодателя основание за уволнение. Във връзка с тези мотиви на въззивната инстанция в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси, по които съдът да е провел произнасяне в отклонение от задължителна или казуална съдебна практика. Не са такива изброените по – горе въпроси, които са по установеността на фактите, но не и по приложението на правни норми и конкретно на разпоредбата на КТ, обусловила основанието за прекратяване на трудовото правоотношение.
При неспосочване на общо основание за допускане на касационно обжалване не могат да бъдат изследвани и допълнителни основания по чл. 280, ал.1, т. 1 – 3 ГПК, тъй като те са изчерпателно посочени от законодателя хипотези при наличието, на които се проявява общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК – разрешения правен въпрос / в този смисъл са разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 1/. С прилагането на копията от съдебни актове на различни инстанции касаторът не е обосновал наличието на отклонение на въззивния съд от задължителна или казуална съдебна практика, защото не е посочил правен въпрос от значение за изхода на спора, по който въззивният съд да е изложил правни доводи. Част от тези решения не са по спорове, които имат обективен идентитет или дори сходство със спора, предмет на настоящето дело и се отнасят до уволнения на работници и служители с различни трудови функции, чиито трудови договори са били прекратени при различни фактически обстоятелства и правни основания, а и по онази част от приложените решения, по които основанието за уволнение е било по чл. 187, т. 10 КТ / например решение № 98/13.04.2010 г. по гр.д. № 118/2010 г. на Ловешки окръжен съд, решение от 20.12.2010 г. на Варненски окръжен съд, решение № 1870/11.06.2010 г. по гр.д. № 602/2010 г. на Пловдивски районен съд, решение от 08.12.2005 г. на Кюстендилски районен съд, решение от 27.11.2008 г. по гр.д. № 927/2008 г. на Благоевградски окръжен съд / е било проведено произнасяне по различни правни въпроси с оглед на различните обстоятелства, релевантни за изхода на споровете. С изключение на решение № 737/13.10.2009 г. по гр.д. № 3119/2008 г. на ВКС, ІV г.о. всички останали решения са на други съдебни инстанции и няма данни за влизането им в сила, поради което с тях касаторът не обосновава наличие на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 3, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Цитираното решение на ВКС макар и представляващо окончателно решение е по приложението на друго правно основание за дисциплинарно уволнение, а именно чл. 190, ал. 1, т.4 КТ. Позоваването на определение № 1308/25.09.2009 г. по гр.д. № 966/2009 г. на ВКС, също така е необосновано, тъй като с него е завършено производство по чл.288 ГПК с допускане на касационно обжалване на решение от 04.03.2009 г. по гр.д. № 1070/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ „а” гражданско отделение, т.е. като съдебен акт това определение не формира съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК/ в този смисъл са разясненията дадени с ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 2 и т.3 /.
Съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК доводи за неправилност на въззивното решение са общи оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, които се квалифицират по чл. 281, т.3 ГПК и не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Касаторът не е разграничил основанията по чл. 280, ал.1 ГПК от основанията по чл.281, т.3 ГПК. Поддържал е в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК, че „всички тези въпроси”, засягащи в действителност основанията по чл. 281, т.3 ГПК, тъй като са свързани с твърдения за допуснати нарушения на закона по цитираната разпоредба „са от съществено значение за изхода на конкретното дело и са от значение за точното прилагане на закона”. Въпросите обаче третиращи основанията по чл.281, т.3 ГПК не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. В ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГКТК, т. 4 са изяснени различията между нарушението на материалния закон, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК и точното прилагане на закона, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Тези съществени различия между двата вида основания не са отчетени от касатора при аргументиране на доводите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което страната не е обосновала приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото по – горе въззивно решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 48/17.02.2011 година по гр.д. № 1150/2010 г. на Окръжен съд – [населено място].
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: