3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 227
гр. София, 25.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3914 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. П. С. против решение № 77 от 16.07.2019 г. по гр. дело № 187/2019 г. на ЯОС /Ямболски окръжен съд/.
Ответницата – Ц. З. Д. не е заявила становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, ВКС /Върховен касационен съд/ намира, че не са налице основани, поради следните съображения:
Предмет на касационното обжалване е цитираното въззивно решение, с което след отмяна на решение № 361 от 17.05.2017 г. по гр. дело № 557/2019 г. на ЯРС /Ямболски районен съд/ в частта, с която местоживеенето на малолетните деца – Т. Т. С., В. Т. С. и М. Т. С. е определено при техните баба и дядо по майчина линия на адрес – [населено място], [улица], както и в частта, с която е определен началния момент на определената месечна издръжка за трите деца и вместо това е постановил местоживеенето на децата да е при тяхната майка Ц. З. Д. на същия адрес, като е определил началният момент на дължимост на издръжката – от влизане в сила решението на районния съд.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е възпроизвел диспозитивите на решенията на първата и втората инстанции, посочил е, че с решение по гр. дело 1398/2011 г. на ВКС, ІV г.о. било прието, че „предоставяне упражняването на родителски права на децата е израз на грижата за всестранната защита на техния интерес.“. Лаконично е посочено, че съдилищата постановявайки решенията си, не били съобразили ППВС № 1/1974 г. Касаторът е поддържал и основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел и е формулирал следният въпрос: „Установяването на трайно местоживеене и работа на територията на друга държава, с оглед новите обществено- икономически условия, влошава ли родителския капацитет на този родител и пречка ли е това за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата при преценка на техния интерес.“.
Касаторът не обосновава довод за допускане на решението до касационно обжалване. В първата част на изложението, в което макар и лаконично е отразен довод относим към основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, липсва поставен правен въпрос, т.е. не е налице общо основание. Страната не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване. В ТР № 1/19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая касаторът не е съобразил изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна формулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в практиката на ВКС, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от него насока, ако според виждането му е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита.
Следва да се отбележи още, че липсата на общо основание рефлектира пряко и върху възможността за преценка наличието на общо и кратко въведеното твърдение, че съдилищата са се отклонили от приетото с ППВС 1/1974 г. Същото е относимо и към общия цитиран извод на посоченото решение на ВКС, с оглед това, че страната нито е уточнявала, нито е развивала каквито и да е било доводи, свързани с противоречие с конкретно приет от въззивния съд правен извод. Поставеният във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпрос, не е релевантен по смисъла на разпоредбата, тъй като не е свързан с решаващ извод на въззивния съд. Този извод произтича от това, че съдът не е постановил обжалвания правен резултат, поради това, че ищецът живее на територията на друга държава , а е съобразявал критерии, свързани само с интереса на децата , съобразени с тяхната възраст и обичайни отношения. Освен това страната не е развила каквито и да е било съображения по поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразно установената със задължителна практика дефинитивност – арг. т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
При така депозираното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77 от 16.07.2019 г. по гр. дело № 187/2019 г. на Ямболски окръжен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: