5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 230
гр. София, 25.03.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.дело N 3697 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. П. К. против решение № 1749 от 12.03.2019 г. по гр. дело № 2801/2018 г. на СГС /Софийски градски съд/.
Ответникът – „БТВ МЕДИА ГРУП“ ЕАД, гр. София в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване, ВКС /Върховен касационен съд/ намира, че не са налице основанията поради следните съображения:
С изложението на основанията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е заявил, че „предоставя кратък анализ на касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3, във връзка с. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК поради неправилност и необоснованост“ на въззивното решение, както и на постановеното по чл. 248 ГПК определение. Страната в т. 1 от изложението е посочила, че развива касационни основания „във връзка с противоречие със задължителна и друга практика на ВКС“. Касаторът е развил оплаквания за неправилност на акта с твърдения, че били изопачени фактите и доказателствата и поради тази причина изводите на състава на въззивната инстанция влизали в противоречие с решения на ВКС, които са цитирани извън общият им контекст. Касаторът конкретно е изложил свои разбирания по факти по делото, за които твърди , че били изопачени, като оплакванията си е разграничил в две части – по отношение клеветническите твърдения с позорен характер, по което е изложил гореописаното и по отношение на противоконституционното заснемане и излъчване, в което е цитирал чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и се е позовал на чл. 8, § 1 ЕКПЧОС, като е обобщил оплакването си за неправилност изводите на състава на СГС и е заявил противоречие с решение на ВКС 58/2014 г. По т. ІІ от изложението, страната е изложила касационни основания за неправилност, при нарушение на материалния закон. В тази част от изложението, същият пространно е изложил оплаквания за неправилност на акта, в определени части буквално възпроизведени от касационната му жалба. Под обозначаване – ІІІ от изложението, касаторът е посочил касационни основания по отношение на „очевидната неправилност на въззивното решение“. Развил е съображения относно игнориране от страна на съда на твърденията в исковата молба, изопачаване доказателствата по делото. Доводите му са за липса на неправомерно поведение, разгласяване на процесуални следствени действия , които са придружени с изводи за тяхната цел, необсъждане на твърдяно нарушение на етични задължения и липса на опит от страна на ответника, след като е разгласил началото на разследването. Според страната налице била очевидна неправилност и във връзка с анализа на показанията на свидетеля Д., които не били обсъдени в светлината на твърденията на К., че той има негативно отношение към ищеца и бил лично замесен и заинтересован . В пункт ІV на изложението, касаторът е посочил касационни основания , свързани с произнасянето на съда по „материалноправни въпроси“ от съществено значение за развитие на правото, формулирал е седем въпроса. В края на своето изложение, страната е посочила /т.V/ касационни основания на потвърденото определение на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, като е отбелязъл лаконично произнасяне в противоречие с установената съдебна практика. Направено е кратко оплакване, че съдът не е обсъдил „противоречие на определението с наложилата се съдебна практика, а бил повторил буквално и без анализ същото“. Направил е извод, че чрез тези действия съдът бил показал зависимостта си от ответното дружество и цялата си тенденциозност и убеденост при постановяване на решението. Направил е кратко оплакване, че съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в изменената му редакция . Също така кратко е посочил, че представителката на ответното дружество не била посочила и конкретен размер на разноските, а той бил произволно определен от съдията. Други доводи по допускане на касационно обжалване не са развити.
Страната не обосновава предпоставки за допускане на касационно обжалване. В ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК, т.1, Върховният касационен съд е разяснил, че липсата на правен въпрос във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК има за последица недопускането на касационно обжалване. В мотивите на цитираното тълкувателно решение е посочено, че ВКС не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства. Отразено е още, че жалбоподателят би било възможно да влага в правния въпрос различно съдържание от това, което ще изведе съдът. В случая касаторът не е съобразил изискванията да изложи правен въпрос или въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК с ясна и точна формулировка, да обоснове в коя част решаващите мотиви на въззивния съд, относими към конкретни правни въпроси се отклоняват от разрешенията, дадени в практиката на ВКС, по кой въпрос липсва практика или защо съществуващата практика трябва да се преодолее в поддържана от него насока, ако според виждането му е неправилна и следва да бъде преразгледана или доразвита.
В своето изложение в пункт І, касаторът не е обвързал твърденията си с поставен правен въпрос, като както бе посочено само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК в какъвто смисъл страната е развила тази част от изложението си. Следва да се отбележи още, че изложените оплаквания за неправилност на изводите на съда с ирелевантни към тази фаза на касационното производство и не съставляват установяване на поддържаното основание. Освен това , страната не е посочила конкретно противоречие с конкретен правен извод в цитираната съдебна практика, който е направен в аналогична на разглежданата хипотеза. Тук следва да се отбележи, че фрагментарно цитираните извън контекста на общия смисъл на решението мотиви в подкрепа на защитната теза на касатора не съставляват и не обосновават и допълнителен критерий. В пункт ІІ, самият касатор е посочил, че излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материални закон. Както вече бе отбелязано тези доводи не могат да се разглеждат в тази фаза на производството. Доколкото в тази част изложението не съдържа нито правен въпрос, нито допълнителен критерий, то същата е ирелевантна за допускане на касационно обжалване.
В пункт ІІІ касаторът е поддържал, че излага доводи във връзка с очевидна неправилност на въззивното решение. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав, липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посоченото от касатора, подробно изброено по – горе, съставлява доводи за неправилност на решението, а не за очевидна неправилност, поради което липсва установеност на това основание. Несъгласието с изводите на съда е оплакване за неправилност, което е ирелевантно към настоящата фаза на касационното производство. Или касаторът не обосновава довод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
В пункт ІV от изложението си, касаторът е поставил седем въпроса, чиято връзка с решаващите изводи на въззивния съд не е обосновал. Същите са общи, теоретични и при липса на изложение за такава връзка не обосновават наличие на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Освен това същите са поставени в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /изведена от лаконичната част, която касаторът е изложил, позовавайки се на нормата/, а по това основание като допълнителен критерий не са мотивирани абсолютно никакви критерии, съобразно определената му дефинитивност, приета със задължителна тълкувателна практика – т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. С тази практика е прието, че касаторът е задължен да мотивира основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване, с оглед промяната в законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от жалбоподателя правни разпоредби, когато съдържат непълна, неясна или противоречива правна уредба, за да се създаде практика по приложението им.
В пункт V от изложението, касаторът е посочил, че разглежда касационни основания на потвърденото от въззивния съд определение на първостепенния съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Касаторът не е поставил правен въпрос, като само на това основание не следва да бъде допуснато касационно обжалване, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Общите оплаквания за неправилност, както и изложеното разбиране за тенденциозност и предубеденост на състава на СГС са без правно значение за допускане определението до касационно обжалване. Дотолкова доколкото не е сочено общо основание, не е разглеждан допълнителен критерий, изброяването на съдебни актове, без обоснована връзка с решаващите изводи на състава на СГС чрез поставяне на правен въпрос, е неотносимо към тази фаза на касационното производство.
При така депозираното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, включително в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по правилността на определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решен решение № 1749 от 12.03.2019 г. по гр. дело № 2801/2018 г. на Софийски градски съд, включително и в частта, с която е потвърдено определение № 254360 от 30.10.2017 г. по гр. дело № 53599/2015 г. на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: