6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 587
гр. София, 17.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 789 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба № 22227/12.12.2018 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/ на Г. Д. С., подадена чрез адвокат В. С. П. против решение № 2528 от 01.11.2018 г. по гр. дело № 1078/2018 г. на САС, гражданско отделение, 8 състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от Прокуратурата на Република България, както и от Софийска апелативна прокуратура.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционно решение № 358 от 16.01.2018 г. по гр. дело № 9439/2016 г. на СГС /Софийски градски съд/, І ГО, 3 състав е постановено друго, с което е отхвърлен иск, предявен от Г. Д. С. против Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 2 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата между 6000 лв. и 20000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.02.2015 г. до окончателното й заплащане и са присъдени разноски в размер на сумата 558.30 лв. С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която са присъдени разноски за разликата между 881.39 лв. и 1652.33 лв. За да постанови този резултат второинстанционният съд е мотивирал съображения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в посочената част. По отношение на елементите от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, съдът е обосновал мотиви за доказаност на иска по основание, като е приел, че по обвинението за извършено престъпление от общ характер – чл. 302, т. 1, предл. предпоследно НК, вр. чл.301, ал. 1, предл. 1 и 2, алт. 2 НК от Г. С., производството е било прекратено с постановление № 4 – 2570/2011 г./02.02.2015 г. на Софийска градска прокуратура, влязло в сила на 20.02.2015 г., както и че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнатото незаконно обвинение. Подробно са аргументирани съображения за доказаност на твърденията за неимуществени вреди до присъдения размер от 6000 лв., респективно за недоказаност на твърденията за неимуществени вреди за разликата между 6000 лв. и 20000 лева.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос – „При определяне на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди, следва ли съдът да извърши задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа за справедливост и какъв е обществения критерий за справедливост при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно повдигнатото обвинение?“, касаторът поддържа с твърдения за наличие на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Настоящата инстанция намира, че не е мотивирано нито едно от изброените допълнителни основания. Твърдението за немотивиране на въззивното решение относно намаляване на обезщетението за неимуществени вреди е относимо към основанието по чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на съдебен акт, поради необоснованост. Правно значение за селектиране на касационната жалба има необсъждането на доводите и доказателствата на страните, но в конкретния случай САС е изпълнил това процесуално изискване, като е разгледал обстоятелствата, релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди –тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното производство в досъдебната фаза, преживения стрес и дискомфорт в социалното общуване, нарушения професионален статус, престоя в предварителния арест, публичното разгласяване на наказателното преследване в национални печатни и електронни масмедии, сравнително леката мярка на процесуална принуда – „гаранция“, която не е възпрепятствала свободното придвижване и социално общуване на Г. С., както и че незаконно обвиненият не е бил предаден на съд с внасяне на обвинителен акт. Видно от мотивите на съдебния акт, въззивният съд е разгледал подробно констатациите на вещото лице д-р В. С. в експертизата, представена пред първата съдебна инстанция, анализирал е неговите обяснения в съдебно заседание на 04.12.2017 г., подробно е разгледал и обсъдил доказателствата, представени във въззивното производство за здравословното състояние на ищеца, поставената диагноза „посттравматично стресово разстройство“, преминало към рецидивиращо стресово разстройство, сегашен епизод, умерено тежък“. Следователно въззивният съд е разгледал изброените от касатора и посочени по – горе обстоятелства, които са съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а несъгласието на касатора с изводите на решаващия състав не съставлява неотчитане на същите. Достигането на окръжния съд до изводи, различни от желаните от страната може да има относимост единствено към спор за обосноваността им, но не релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като засяга разглеждането на жалбата по същество, т.е. обстоятелства извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК липсва мотивиране на противоречие на въззивното решение с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, като в изложението липсва позоваване на такива актове. Касаторът лаконично е отразил твърдение за противоречиво решаване на посочения от него въпрос „от съдилищата“, без да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е изменена – ДВ, бр. 86/2017 г. и противоречието в практиката на съдилищата като основание за селектиране на касационната жалба е отпаднало. По чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК касаторът не е мотивирал основание чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия. Липсва изложение на доводи, аргументиращи неточно приложение на закона от окръжния съд, в съответствие с практика на ВКС, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или не е актуална. Изложението не съдържа мотивиране и на другата хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, съдържащи непълна, неясна или противоречива правна уредба, за да се създаде практика по приложението им. С тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени още два въпроса, с които касаторът излага разбирането си за завишаването на паричното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед на конкретни обстоятелства. Първият въпрос е формулиран, както следва: „Длъжен ли е съда, при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, да определи завишено парично обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия от неоснователното му задържане под стража, неоснователно повдигнатото му обвинение за извършено тежко престъпление от общ характер, впоследствие отменено като незаконосъобразно, но свързано с последвалото му дисциплинарно уволнение от органите на МВР, продължителността на периода в който е бил обвинен в извършване на престъпление, негативното отражение на повдигнатото обвинение на физическото здраве и психиката му, при положение че причиненото му психично заболяване ще го съпътства до края на живота му“. Изброените във въпроса обстоятелства са подробно обсъдени от САС, поради което с доводите на страната за игнориране от съда на разрешенията, приети в практиката на ВС /Върховния съд/ – ППВС № 4/1968 г., практиката на ВКС /ТР № 3/2005 г. по т. дело № 3/2004 г. на ОСГК, касационни решения по чл. 290 ГПК – решение по гр. дело № 2378/2014 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 2611/2017 г. на ІІІ г.о., решение по гр. дело № 40/2013 г. на ІV г.о., решение по гр. дело № 1107/2012 г. на ІV г.о./, не е обосновано твърдението за отклонение на въззивната инстанция от практиката на ВКС, респективно не е аргументирано наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въззивният съд е разгледал изброените от касатора обстоятелства, съобразил е значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди. Несъгласието на касатора с изводите на решаващия състав, достигането на въззивната инстанция до изводи, различни от желаните от страната, не релевира основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като засяга разглеждането на жалбата по същество, а това са обстоятелства извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Посочените по – горе обстоятелства, очертани като релевантни за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди имат различно проявление във всеки отделен случай, поради което не пораждат безусловно увеличаване на размера на обезщетението, а както е отразено и в разрешенията, приети в цитираната практика на ВКС са предмет на преценка от съда, като установяването на конкретен размер на обезщетението е резултат от съобразяването на всички обстоятелства. Въззивният съд е съобразил посочените разрешения и затова изводите му са в съответствие с тях. Ето защо настоящата инстанция намира, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по цитирания въпрос. По останалите допълнителни основания спрямо същия въпрос също така не са аргументирани предпоставки за допускане на касационен контрол. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК липсва позоваване на актове, цитирани в нормата, както и не е мотивирано твърдението за противоречие на въззивното решение с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Същевременно твърдението за противоречиво решаване на цитирания въпрос „от съдилищата“ не е съобразено с изменението на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – ДВ, бр. 86/2017 г. По чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът, подобно на предходната част на изложението по първия въпрос, не е мотивирал основание чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна, поради изменение на законодателството или обществените условия, не е представено изложение с доводи, аргументиращи неточно приложение на закона от окръжния съд, в съответствие с практика на ВКС, която е формирана в резултат на неточно приложение на закона или не е актуална. Както и по предходния въпрос, изложението не съдържа мотивиране на другата хипотеза по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, съдържащи непълна, неясна или противоречива правна уредба, за да се създаде практика по приложението им. Предвид всичко изложено по – горе следва да се приеме, че по цитирания въпрос не са обосновани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Последният по реда на изложението въпрос е формулиран, както следва: „Длъжен ли е съда, при прилагането на чл. 52 от ЗЗД, да определи завишено парично обезщетение за неимуществени вреди на пострадалия от неоснователното наказателно преследване за престъпление, което е пряко свързано с упражняване на професията му „контактите и социалния му живот и на положението му в обществото“. Както се посочи по – горе и по този въпрос касаторът излага разбирането си за завишаването на паричното обезщетение за неимуществени вреди, с оглед на конкретни обстоятелства. Към този въпрос и към предходния, съвпадащ по съдържание с него, страната е развила общо доводи, без да ги разграничава. Затова и по тази част от изложението следва да се имат предвид горните мотиви, имащи същата относимост към поставения въпрос. Жалбоподателят не е обосновал противоречие между разрешенията на въззивния съд и тълкувателните изводи на ВС и ВКС в приложената съдебна практика по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК изцяло липсва мотивиране на основание, а по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и в двете хипотези, подробно разяснени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е обсъдил професионалния статус на ищеца, негативното отражение на обвинението върху доброто му име и достойнство, респективно неблагоприятното засягане на неговите неимуществени блага от незаконното обвинение /в тази насока съдът се е позовал на решение по гр. дело № 5861/2015 г. на състав на ІV г.о./, но в съответствие с практиката на ВКС, в каквато насока са цитираните по – горе касационни решения е съобразил всички обстоятелства, тяхното проявление с оглед конкретните особености на разглеждания случай, включително взетата сравнително лека мярка на процесуална принуда – „гаранция“, която не е възпрепятствала свободното придвижване и социално общуване на Г. С., прекратяването на наказателното производство, вследствие на което незаконно обвиненият не е бил предаден на съд с внасяне на обвинителен акт. Предвид така приетите съображения настоящият състав на ВКС намира, че и с тази част от изложението не са аргументирани предпоставки за допускане на касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2528 от 01.11.2018 г. по гр. дело № 1078/2018 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 състав в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: