6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 77
гр. София, 30.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело №2048 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № на ПОС /Плевенски окръжен съд/ – 4272/10.04.2019 г. на „Дон Агрикола“ ЕООД, гр. София против решение № 89 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 872/2018 г. на ПОС, ІІ въззивен граждански състав.
Ответницата – М. Н. Д. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, с оглед на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, приема следните съображения:
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 146 от 12.10.2018 г. по гр. дело № 156/2017 г. на НРС /Никополски районен съд/, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу М. Н. Д. искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 8900 лв. и сумата 203 лв., първата, платена във връзка с прехвърлянето на 1/3 идеални части от земеделски имоти, предмет на нотариален акт № 39, том 15, рег. № 5221, дело 1957/22.11.2013 г. на нотариус с рег. № 232 – Д. Д., район на действие НРС, а втората, разноски в нотариалното производство. Въззивният съд е приел, че с договор за дарение, предмет на посочения нотариален акт, М. Д. е прехвърлила на „Дон Агрикола“ ЕООД 1/3 идеална част от придобитите от нея по наследство земеделски недвижими имоти, находящи се в [населено място] и [населено място], общ. Н., подробно изброени в същия нотариален акт. Обсъдил е представена по делото разписка, съгласно която на 22.11.2013 г., В. Д. И. е получила сумата 8900 лева от ищеца за продажба на земеделските земи, собственост на наследници на А. И. Т., като е приел, че процесната разписка не е „контралетър“ и не установява наличието на прикрита сделка – покупко – продажба, вместо привидната – дарение, за да се приложи чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Приел е още, че М. Д. не е издател на тази разписка, тя е участвала лично в нотариалното производство и няма как да се установи връзка между ответницата и получилата паричната сума В. И.. Съдът е мотивирал извод, че ответницата не е получила насрещна престация за прехвърлянето на процесните земеделски земи, тъй като е дарила тези земи на въззивното дружество, договорът, сключен с ищеца е договор за дарение. В мотивите е обсъдено влязлото в сила съдебно решение № 154/08.10.2014 г. по гр. дело № 381/2013 г. на Никополски районен съд, с което е допусната съдебна делба на същите недвижими имоти, предмет на договора за дарение, между М. Д., М. Б., С. К., Д. П., Р. И., В. Б. и С. П. и е констатирано участието по делото в качеството на страна на настоящият ищец – „Дон Агрикола“ ЕООД. Посочено е, че на основание чл. 76 от ЗН /Закона за наследството/, извън страните по настоящия спор, спрямо останалите съделители е прогласена недействителността на извършените в полза на „Дон Агрикола“ ЕООД разпореждания с наследствено имущество, извършени от М. Д., М. Б., С. К. и Д. П.. Съдът е обосновал разбирането, че обявената по реда на чл. 76 ЗН недействителност на разпоредителната сделка е само относителна, засяга единствено сънаследниците и то до прекратяване на съсобствеността. Прието е освен това, че процесният договор за дарение може да бъде развален по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и докато това не стане неговото съществуване е факт, съответно ако това е основанието за даване на сумата, то е все още налично.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в общо за страните производство /посочената по – горе делба/ е прогласена нищожността на сключената с ответницата по касация правна сделка, поради което „няма предмет на разваляне в следващо исково производство“ и приобретателят можел да се възползвал от възможността да търси отговорност на основание чл. 189 ЗЗД, като последица от нищожността на прехвърлителната сделка. Въз основа на тези доводи счита, че изводът на въззивният съд, че договорът може да бъде развален по съдебен ред е в противоречие с разрешенията в ТР № 1/19.05.2004 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС. Затова на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК , чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предявява искане за допускане на касационно обжалване. Като общи основания са формулирани следните въпроси: “Следва ли, в случай, че при приключило съдебно производство по делба, в което на основание чл. 76 ЗН е прогласена недействителността на разпоредителна сделка, и в производството са участвали както сънаследникът-прехвърлител, така и приобретателят по сделката като главни страни, приобретателят да предяви отделен иск за разваляне на недействителната сделка по реда на чл. 189 или сл. ЗЗД, за да може да претендира обезщетение за договорни или извъндоговорни вреди от евикция. Или прогласената недействителност в делбеното производство е достатъчно основание за имуществени претенции, като пряка последица от недействителната сделка, с искане за пълно възмездяване на вредите?”; “Не е ли очевидно, че при установена с влязло в сила съдебно решение недействителност на прехвърлителния договор, в съдебно производство, в което са участвали прехвърлителят и приобретателят, последващ иск за развалянето на същия договор е лишен от предмет?”.
Въпросите не се изведени от решаващите изводи на въззивния съд, поради което не формират общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. От изложените по –горе констатации за мотивираните в решението на ПОС изводи е видно, че постановения правен резултат е обоснован с наличието на правно основание за прехвърляне на процесните имоти на дружеството, което представлява безвъзмезден договор – дарение. Съгласно извода на решаващият състав, безвъзмездният характер на сделката изключва получаването на престация от ответницата М. Д., поради което не е налице елемент от фактическия състав на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД – получаване на парична сума. Изложеното като решаващ мотив на съда означава, че ответницата по исковете не е получила твърдените парични суми. ПОС е приложил разрешенията в т. 1 от ТР № 1/19.05.2004 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС и е обосновал разбирането, че при валидност на правната сделка, безвъзмездният й характер изключва получаването на парична сума, а при уважен иск по чл. 76 ЗН, договорът е действителен в отношенията между ищеца и ответницата, но не прехвърля права, респективно поражда за прехвърлителят – сънаследник отговорност спрямо приобретателят по чл. 189 и сл. ЗЗД. Съдът е приел, че отговорност на ответницата в случая не може да се реализира, поради безвъзмездният характер на сделката – праводателката не е получила имуществена облага. Въпросът не е изведен от тези мотиви, а от разбиране на страната, че прогласената недействителност в делбеното производство е достатъчно основание за имуществени претенции, както и от становището й, че искът й не е преждевременно заведен, тъй като предхождаща претенция за разваляне на договора е без предмет, предвид решението на съда по чл. 76 ЗН. Въпрос, произтичащ от становище на касатора не формира основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Такъв въпрос е без правно значение за селектиране на касационната жалба. Затова така поставените въпроси не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационен контрол. Към изложеното следва да се допълни и следното. Въззивният съд е приел, че делбеното производство, в което е постановено решение за уважаване на иск по чл. 76 ЗН не е приключило с прекратяване на съсобствеността върху процесните имоти, поради което относителната недействителност на процесния договор не засяга други лица освен сънаследниците. При тези обстоятелства е обоснован извод на съда за съществуването и валидността на процесния договор в отношенията между страните по спора. Спрямо тези изводи, обусловили изхода на делото, поставените въпроси са без правно значение, тъй като засягат отношения, които не са се осъществили – търсене на отговорност по реда на чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Приобретателят по процесния договор – „Дон Агрикола“ ЕООД, гр. София не е предявявал иск за развалянето му, респективно в отношенията между страните по настоящия спор не е формирана отговорност спрямо приобретателката по реда на чл. 189, ал. 1 ЗЗД. Следователно поставените въпроси не са съобразени с предмета на делото, който е спор по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а не спор по чл. 189, ал. 1 ЗЗД, съответно страната не е съобразила, че посоченото – въпросите да са по предмета на делото е изискване, разяснено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС. В заключение настоящата инстанция намира, че цитираните въпроси не отговарят на характеристиките, които следва да притежават общите основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, поради което само с оглед на това обстоятелство следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
За пълнота на мотивите е необходимо да се посочи, че страната не е мотивирал и допълнителни основания – по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По първата разпоредба, не е обосновано противоречие с цитираното ТР № 1/19.05.2004 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС ТР на ОСГК. Изводите на въззивния съд са в съответствие с разрешенията на ОСГК на ВКС, съгласно които при уважен иск по чл. 76 ЗН, договорът е действителен в отношенията между страните по сделката, но не прехвърля права и поражда отговорност за прехвърлителя при прекратяване на съсобствеността, когато процесния имот не е поставен в негов дял. В съответствие с тълкувателните мотиви на ОСГК на ВКС е и извода на въззивния съд, че последиците от акта на разпореждане /в конкретния случай направеното дарение/, при уважен иск по чл. 76 ЗН, не се зачитат в отношенията на сънаследниците- съделители, които не са страна по отчуждителната сделка. В противоречие с ТР № 1/19.05.2004 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС ТР на ОСГК е становището на касатора, че прогласената недействителност в делбеното производство е достатъчно основание за имуществената му претенция, тъй като ОСГК е приело, че тази недействителност не засяга отношенията между страните по сделката, чиято недействителност е обявена по реда на чл. 76 ЗН. Липсва мотивиране на основание и по останалите норми – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална и се нуждае от промяна, вследствие на изменение на законодателството или обществените условия, или чрез позовавана на практика, която е формирана при неточно тълкуване на закона, а при липсата на практика чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни норми, които са непълни, неясни или противоречиви /в този смисъл не са съобразени от касатора разясненията в т. 4 от ТР № № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/. Липсва мотивиране на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Предвид всичко изложено по – горе, настоящата инстанция намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на спора, касаторът следва да заплати направените от ответницата разноски за касационното производство, които са поискани своевременно с отговора на касационната жалба и са установени от представения по делото договор за правна защита и съдействие в размер на сумата 1000 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 89 от 01.03.2019 г. по гр. дело № 872/2018 г. на Плевенски окръжен съд, ІІ въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА „Дон Агрикола“ ЕООД, гр. София да заплати на М. Н. Д. сумата 1000 лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: