6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
гр. София, 14.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4481/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 18834/20.06.2018 г.по регистъра на Пловдивски окръжен съд, на Я. И. И., подадена чрез адвокат Т. П. против решение № 674 от 16.05.2018 г. по гр. дело № 791/2018 г. на ПОС /Пловдивски окръжен съд/, гражданско въззивно отделение, девети състав.
Ответникът – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД , гр. Пловдив в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на касационно обжалване.
След привеждане на жалбата в съответствие с изискванията за редовност пълномощникът на касатора – адвокат Т. П. е подал касационна жалба № 30334/17.10.2018 г. по регистъра на ПОС, озаглавена „Допълнително изложение на касационните основания“.
Касационна жалба № 30334/17.10.2010 г. по регистъра на ПОС, озаглавена „Допълнително изложение на касационните основания“ е процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати. Същата е подадена извън срока по чл. 283 ГПК. Съображенията, с оглед на които настоящият състав на ВКС приема този извод са следните. В срока по чл. 283 ГПК страната, подала касационна жалба може да допълва жалбата, както и да сочи нови основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, а след срока по чл. 283 ГПК страната може да допълва съдържанието на жалбата, като уточнява основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК само в изпълнение на дадените й от съда указания за отстраняване нередовности и то в срока, определен от съда за тази цел. В случая администриращият съд е дал указания с две разпореждания – първото от 21.06.2018 г. за прилагане на изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, изпълнено от касатора в срока по чл. 285, ал. 1 ГПК на 07.09.2018 г. /постъпило с молба вх. № 25937/07.09.2018 г. по регистъра на ПОС/ и второто от 10.09.2018 г. за приподписване на представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от адвокат, изпълнено от касатора в срока по чл. 285, ал. 1 ГПК /молба вх. № 29224/.08.10.2018 г. по регистъра на ПОС, с която е уведомен съда за приподписване на изложението от адвокат/. След изтичане на срока по чл. 283 ГПК /на 17.06.2018 г./ и изпълнение на указанията на администриращият съд, последните по разпореждане от 10.09.2018 г., изпълнени от жалбоподателя в срок, изтекъл на 08.10.2018 г. /, на 17.10.2018 г. касаторът е подал молба вх. № 30334 от същата дата чрез ПОС, с която е представил изложение, озаглавено „Допълнително изложение на касационни основания“. Същото не е подадено в изпълнение на указания на съда, депозирано е извън срока по чл. 283 ГПК и съдържа основания, които не са допълнение към първоначалната жалба, а са нови фактически състави по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, а и такива по чл. 281, т. 3 ГПК, последните, неотносими към производството по чл. 288 ГПК, поради което разглеждането им е недопустимо в същото производство. Касационният съд упражнява служебно контрол по отношение на предпоставките за процесуална допустимост на жалбата, пропускането на срока е една от тях и констатирането й обуславя прекратяване на производството по посочената жалба.
Касационната жалба вх. № 18834/20.06.2018 г.по регистъра на ПОС е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, взе предвид следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 4332 от 12.12.2017 г. по гр. дело № 18018/2016 г. на ПРС /Пловдивски районен съд/, 10 граждански състав, с което са отхвърлени обективно съединените искове, с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Я. И. И. срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив за заплащане на следните суми: 20592 лева – обезщетение за имуществени вреди, претендирано въз основа на твърдения за отнет от служители на дружеството силов електрически кабел с дължина 264 метра, собственост на ищеца; както и сумата 13125,88 лева, представляваща законната лихва върху главницата за периода от 30.09.2010 г. до 23.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че твърдението за порочност на решението може да се сведе до такова за неговата необоснованост, предвид изложението във въззивната жалба, съгласно което въпреки, че изцяло била доказана исковата претенция съдът, отхвърлил иска като неоснователен. В мотивите решаващият състав се е позовал на т. 1 от ТР № 1/2013 от 9 декември 2013 г. на ОСГТК на ВКС, по тълкувателно дело № 1/2013 г. и е обосновал изводи за липсата на приложима, установена в публичен интерес материалноправна норма, при която единствено е допустимо служебно извършване на проверка относно правилността на обжалваното решение, когато въззивната жалба е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, каквато е и разглежданата въззивна жалба. За пълнота на мотивите и предвид отговора на въззивната жалба, подаден от дружеството, съдът е посочил, че „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, [населено място] не е пасивно легитимирано по предявените срещу него искове, като се има предвид лицензията на дружеството, което обстоятелство, според съда потвърждава изхода на спора.
По чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е изложен текст със следното съдържание: „Основният правен въпрос, касаещ предмета на спора и правилното правоприлагане, е определянето на изискванията и предпоставките за настъпване на задължение за заплащане на дължими суми от страна на община EVN-Електроснабдяване ЕАД по извършено от негови служители непозволено увреждане, представляващо отнемане на положен силов кабел от страна на работници на дружеството, който кабел е собственост на ищеца по делото“. Този текст е според касатора правен въпрос. С оглед разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, цитираният текст не притежава характеристиките на правен въпрос. Същият текст не произтича от конкретен извод на въззивния съд, обусловил изхода на делото. Предпоставките за отговорност по чл. 49 ЗЗД формират основание на иска, но не представляват въпрос, формулиран по конкретен мотив на окръжния съд, обективиращ правни разрешения по тълкуването на конкретна разпоредба, обусловили постановения правен резултат. Затова следва да се приеме, че в изложението не е въведено общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, което има за правна последица недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Видно от изложението доводите са по чл. 281, т. 3 ГПК, като една част от тях съдържат становище на жалбоподателя, че е доказал иска /разбирането, отразено в посочената част е, че изброените документи – договор, техническа експертиза и други доказателства трябва да се третират за установяващи отговорността на ответника/. Затова е поставен въпрос, произтичащ от описаното становище и отразяващ останалата част от изложението, озаглавено „Определяне на правния въпрос от значение за изхода на делото“ – „При условие, че са били налице необходимите предпоставки-наличие на всички необходими документи относно собствеността, договор, сключен между ищеца и EVN-Електроснабдяване ЕАД към момента на увреждането (отнемането), заключение на вещото лице, събрани надлежно свидетелски показания, наличие и на Постановление и копие от прокурорска преписка по повод извършените от работници на EVN-Електроснабдяване ЕАД, противозаконни действия, то следва ли Въззивният съд да се произнесе и като обсъди и приложената по делото преписка на Районна прокуратура А. относно установените с нея факти и обстоятелства“. Доводите по чл. 281, т. 3 ГПК не релевират основания за допускане на касационно обжалване, тъй като се разглеждат при допуснат касационен контрол по реда на чл. 290 ГПК, а въпрос като цитираният, произтичащ от становище на страната, съгласно разясненията в т. 1 от ТР на ОСГКТК на ВКС, цитирано по – горе не съставлява общо основание. Страната не се позовава на практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, която е задължена, съгласно разясненията в т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС да посочи, като обоснове отклонение от разрешенията във въззивното решение. Ето защо настоящата инстанция приема, че с разгледаната част от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
Второто основание в изложението е квалифицирано от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но видно от съдържанието няма относимост към тази разпоредба. С частта от изложението, определена от страната като „Касационно основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК“ е обективирано становище за неправилно приети изводи от окръжния съд за това, че ответникът не носи отговорност за работниците, които според ищеца , извършили противозаконно отнемане на кабела. По – нататък в становището е посочено, че въззивният съд не обсъдил факти за липсата на доказателства, че отнемането на кабела е станало от работници на EVN-Е. ЕАД, а не от работници на EVN-Електроснабдяване ЕАД. Изложеното становище отново, както в предходната част на изложението съдържа основания по чл. 281, т. 3 ГПК, разглеждането , на които в производство по чл. 288 ГПК е недопустимо. Освен това, както се отрази и по – горе изложението няма относимост към разпоредбата, на която се позовава касатора, тъй като не се сочи правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с актове на Конституционният съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, а и липсва позоваване на такива актове от страната. Затова и по тази част от изложението следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
По – нататък в изложението е отразено следното : „От съществено значение за точното прилагане на закона и развитието на правото представлява нуждата от тълкуване и създаване на съдебна практика относно въпроса при наличието на сключен договор с ответното дружество EVN-Електроснабдяване ЕАД и обслужване на крайните клиенти от това дружество и неговите служители, осъществявали поддръжката, които и в последствие са извършили увреждането, следва ли да се носи отговорността по чл.45 от ЗЗД от третото лице и неговите работници и служители (EVN-Е. ЕАД), които в един по-късен момент от този на извършеното увреждане, стават отговорни по обслужването на електропреносната мрежа и нейните отделни звена, съгласно отделянето на двете дружества в разпределително и доставчик, с едни и същи инициали, на един и същ адрес, от една и съща група“. Касаторът квалифицира основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираният въпрос не притежава характеристиките на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не произтича от мотив на въззивния съд, обусловил изхода на делото. ПОС е приел липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника, а въпросът е формиран от твърдението на касатора, че увреждането е причинено от работници на ответника, както и е формулиран в хипотеза, която не е обсъждана от въззивния съд, а именно при увреждане, причинено от работници на ответника, следва ли да отговаря EVN-Е. ЕАД, което в по – късен момент отговаря за обслужване не електропреносната система. Като формулиран по становище на жалбоподателя и въз основа на негови твърдения, цитираният въпрос не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, налице е липса на общо основание за допускане на касационно обжалване, водеща до липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол. Не е мотивирано и допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона, чрез позоваване на съдебна практика, нуждаеща се от промяна, вследствие промяна на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от касатора норми, когато съдържат правна уредба, която е непълна, неясна или противоречива. Позоваването на решение по гр. дело № 10045/2012 г. на Пернишки районен съд няма относимост към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Следователно и по тази част от изложението не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С оглед на изложените съображения настоящата инстанция приема, че касаторът не е обосновал наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски за касационното производство, определени на основание чл. 78, ал. 8 , вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на сумата 100 лв.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба № 30334/17.10.2018 г. по регистъра на Пловдивски окръжен съд, озаглавена „Допълнително изложение на касационните основания“, подадена от адвокат Т. П., пълномощник на Я. И. И. против решение № 674 от 16.05.2018 г. по гр. дело № 791/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4481/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 674 от 16.05.2018 г. по гр. дело № 791/2018 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданско въззивно отделение, девети състав по касационна жалба вх. № 18834/20.06.2018 г.по регистъра на Пловдивски окръжен съд на Я. И. И..
ОСЪЖДА Я. И. И. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив разноски за касационното производство в размер на сумата 100 лв.
Определението подлежи на обжалване в частта, с която касационна жалба № 30334/17.10.2018 г. по регистъра на Пловдивски окръжен съд, озаглавена „Допълнително изложение на касационните основания“, подадена от адвокат Т. П., пълномощник на Я. И. И. е оставена без разглеждане пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на преписа, а в останалата част определението е необжалваемо.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: