4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 127
гр. София, 19.03.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4735/2018 г.
Производството по чл. 307, ал. 1 ГПК е образувано по молба на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – гр. Пазарджик, чрез адвокат М. В. В. за отмяна на влязло в сила решение № 434/09.11.2017 г. по гр. дело № 612/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, втори състав.
В отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК ответницата – Б. М. В. чрез адвокат Н. Р. А. поддържа становище за недопустимост на молбата за отмяна, поради подаването й извън тримесечния срок, както и поради съдържащите се в нея твърдения, които не са годни да осъществят някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че молбата е процесуално недопустима, поради следните съображения:
С решение № 434/09.11.2017 г. по гр. дело № 612/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд, гражданска колегия, втори състав, след частична отмяна на решение № 496 от 30.06.2017 г. по гр. дело № 975/2017 г. на Пазарджишки районен съд е постановено друго, за частично отхвърляне на претенция за обезщетение по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и е потвърдено първоинстанционното решение в останалата обжалвана част. Предмет на претендираната отмяна е въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, в осъдителната част, за уважаване на иск, предявен от Б. М. В. против Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – [населено място] с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД до размер на сумата 2431.20 лв., обезщетение за неизпълнение на договор № 6/13.03.2014 г., ведно със законната лихва от 17.03.2017 г. до изплащане на сумата.
Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставена от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Всяко едно от основанията за отмяна е самостоятелен фактически състав, за който страната, сезираща ВКС трябва да изложи твърдения относно осъществяването му. В конкретния случай, молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, въпреки дадените й изрични указания /разпореждане № 233/27.11.2018 г. на председател на трето гражданско отделение/. В уточнение на първоначално подадената молба, пълномощникът – адвокат М. В. В. с изложение, озаглавено „заявление“ твърди, че по време на проведения „разпит“ на нотариус Н. И. разбрал, че „са приятелки с Б. В. й е извършила тази услуга, т.е. да изпрати нотариална покана за предоставяне на Договора, предмет на делото, а по самото дело да се приложи друга нотариална покана“. В посоченото „заявление“ е отразено, че с нотариалната покана ищцата искала „само договора си за ролята на Бернарда Алба, но не и изпълнение по него за още 11 представления на спектакъла“. Тези твърдения не очертават нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Новите обстоятелства са новооткрити юридически или доказателствени факти, имащи значение за спорното правоотношение, т.е. факти на действителността, съществували докато делото е висящо, към деня на приключване на устните състезания, останали извън доказателствения материал по делото, тъй като не са били известни на страната или същата не е могла да се снабди с документите, които ги обективират /новооткрити или новосъздадени документи/, въпреки положената грижа за добро водене на делото. Новите обстоятелства трябва да имат правно значение за промяна на изводите на съда.
В случая страната нито твърди, нито обосновава същественото значение на получената информация за делото, т.е. последицата от твърденията й за промяна на изводите на въззивния съд, както и не посочва причини поради, които същата не е могла да й бъде известна при решаването му. Липсват освен това данни за датата на узнаване на сочените обстоятелства, поради което не може да се установи съобразяването на срока по чл. 305 ГПК. Изложените в заявлението твърдения не притежават характеристиките на твърдения за нови обстоятелства и поради други съображения – по естеството си те са твърдения, представени не от страната, а от пълномищника й, а и като твърдения имат декларативен характер, нуждаят се от доказване, а не установяват нови обстоятелства по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК, които биха променили фактическите констатации и правни изводи на съда. Същите твърдения не са и нови, освен че са съществували през висящността на процеса, ответникът се позовава на наличието им с отговора на исковата молба, в който обяснява процесната покана като представена с цел ищцата да получи копие от въпросния договор. С оглед на изложеното следва да се приеме, че молбата за отмяна се основава на твърдения, които не очертават фактически състави по чл.303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Останалите твърдения в първоначалнана молба по същество релевират оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на съдебния акт по реда на инстанционния контрол, но които не покриват фактическите състави на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК. Това са твърдения за превратно тълкуване на закона и по – конкретно на чл. 81, ал. 1 ЗЗД и не представляват надлежни твърдения за наличие на основания по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК. Искането за разпит на свидетели е относимо към производство за проверка на правилността на постановените от съдилищата актове по реда на инстанционния контрол, който е изчерпан с постановяването на въззивното решение.
В случая липсва изложение на обстоятелства, при чието наличие възниква предвиденото в закона основание за отмяна, поради което молбата за отмяна се явява недопустима и не следва да бъде допусната до разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т. дело № 7/2014 г. на ОСГКТК на ВКС.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – гр. Пазарджик за отмяна на влязло в сила решение № 434 от 09.11.2017 г. по гр. дело № 612/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение № 496 от 30.06.2017 г. по гр. дело № 975/2017 г. на Пазарджишки районен съд, в осъдителната част, за уважаване на иск, предявен от Б. М. В. против Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – гр. Пазарджик с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: