4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 211
гр. София, 22.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3178 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 65894/14.05.2018 г. по регистъра на СГС /Софийски градски съд/ на Сдружение на собствениците – Етажна собственост „Примера“ – гр. София, подадена чрез адвокат А. Н. В. против решение № 2189 от 05.04.2018 г. по гр. дело № 8468/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV – Д състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът Л. В. Е. е подал отговор, с който оспорва жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима. Възражението на ответника по чл. 126 ГПК е неоснователно. Същото не е подкрепено с данни за обективен идентитет на цитираните дела, произтичащ от претенции с един и същи предмет, формиран от вземания за едни и същи обекти в етажната собственост по различните спорове.
ВКС, след като разгледа изложението на основанията, поддържани от касатора по реда на чл. 284, ал. 3 ГПК приема, че не са налице предпоставки за допускане до разглеждане по същество на жалбата, поради следните съображения:
С въззивното решение е отменено решение № 15988/13.10.2016 г. по гр. дело № 636/2016 г. на СРС /Софийски районен съд/, Гражданска колегия, 33 състав и е постановен друг правен резултат – отхвърлен е предявеният от Сдружение на собствениците – Етажна собственост „Примера“ – гр. София срещу Л. В. Е. частичен иск, квалифициран по чл. 38, ал. 1, вр. с чл. 11, т. 5 и т. 10, б. „ж“ ЗУЕС /Закон за управление на етажната собственост/ за сумата 20645.12 лв., ведно със законната лихва. Крайният извод на СГС, обусловил отхвърлянето на претенцията е, че материалното право за събиране на вземане срещу неизпълнилия задължението си собственик, който не участва в сдружението на собствениците, когато същото не включва всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС /етажна собственост/, произтичащо от решение на общото събрание за извършване на разходи във връзка с управлението на общите части на сградата, присъединяване към топлопреносна, водоснабдителна, електроснабдителна, газоснабдителна мрежа, други дейности, подробно изброени в решението, принадлежи на етажните собственици и се реализира с иск, предявен от тях чрез управителния съвет /управителя / на етажната собственост.
По реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил следните въпроси, за които твърди, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: “ 1. При условие, че не всички етажни собственици са членове на сдружение на собствениците, но са изпълнени условията на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС, решението на сдружението е внесено и прието от ОС на етажната собственост, това решение обвързва ли всички етажни собственици, вкл. и онези, които не са членове на сдружението?; 2. Вземанията, предмет на потвърденото решение на общото събрание на сдружението срещу етажен собственик, който не е член на сдружението, на етажната собственост /етажните собственици/ ли принадлежат или на сдружението на собствениците?; 3. Съществува ли забрана ОС на сдружението на собствениците, в което не членуват всички етажни собственици да вземе решение за събиране на средства за извършването на ремонт, респ. за управление и поддръжка на общите части, като сумите ще се събират от сдружението, респ. вземането за тях се намира в неговия патримониум, а това решение да бъде потвърдено от ОС на етажните собственици?; 4. При спор за съществуване на вземане за парични вноски с етажен собственик, нечлен на сдружение по Раздел III от ЗУЕС, кой е кредитор по вземането – сдружението или общото събрание на собствениците, от което решението на сдружението е прието по реда на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС ?“.
Първият, вторият и третият въпрос, цитирани по – горе са разгледани от въззивния съд, чийто състав е мотивирал изводи в съответствие с правните разрешения, приети в решение № 23 от 08.05.2018 г. по гр. дело № 995/2017 г. на ВКС, състав на І г.о. /въпросите на касатора са идентични с въпросите, обсъдени в касационното решение/, а именно обосновал е разбирането, че материалното право за събиране на вземане срещу неизпълнилия задължението си собственик, който не участва в сдружението на собствениците, когато същото не включва всички собственици на самостоятелни обекти в ЕС /етажна собственост/, произтичащо от решение на общото събрание за извършване на разходи във връзка с управлението на общите части на сградата, присъединяване към топлопреносна, водоснабдителна, електроснабдителна, газоснабдителна мрежа, други дейности, подробно изброени в решението, принадлежи на етажните собственици и се реализира с иск, предявен от тях чрез управителния съвет /управителя / на етажната собственост. Четвъртият от цитираните въпроси е разгледан от въззивния съд, чийто състав е мотивирал изводи в съответствие с правните разрешения, приети в решение № 89 от 17.05.2018 г. по гр. дело № 2337/2017 г. на ВКС, състав на ІV г.о., а именно аргументирал е виждането, че при спор за съществуване на вземане за парични вноски с етажен собственик, който не е член на сдружение по раздел ІІІ ЗУЕС, кредитор на вземането е общото събрание на собствениците, приело решението на общото събрание на сдружението по реда на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС. От изложеното се установява, че твърдението за липсата на съдебна практика е необосновано. При наличието на съдебна практика допускането на касационен контрол изисква обосноваване на необходимост от промяната й, поради съдържащото се в нея неточно прилагане на закона или промяна на обществените условия, но в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са мотивирани доводи, аргументиращи наличието на тези предпоставки. Касаторът не се позовава на решения на ВКС, поддържа, че не съществува съдебна практика. Същевременно въззивното решение е постановено в съответствие с цитираните по – горе касационни решения и съдържащото се в тях тълкуване на закона не се нуждае от промяна. Правната уредба по разглежданите отношения е изяснена по реда на чл. 290 ГПК, чрез цитираните касационни решения, поради което се налага извод за отсъствието на втората хипотеза, визирана в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешаване на правен въпрос, който е от значение за развитието на правото. При тези обстоятелства следва да се приеме, че с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК страната не е обосновала приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол. Следва да се имат предвид разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1 и т. 4, които жалбоподателят не е взел под внимание, включително тълкувателните мотиви на ВКС в това решение, съгласно които основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК са самостоятелни предпоставки за селектиране на касационната жалба, не се кумулират, поради което разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в хипотезата – развитие на правото е неприложима при създадена задължителна практика по правни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, в съответствие с разрешенията в същата.
С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че не са налице основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2189 от 05.04.2018 г. по гр. дело № 8468/2017 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV – Д състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: