4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 249
гр. София, 02.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3600 по описа за 2018 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2305/12.07.2018 г. по регистъра на Силистренски окръжен съд, подадена от С. Г., прокурор при ОП – С. против решение № 68 от 27.06.2018 г. по гр. дело № 127/2018 г. на СОС /Силистренски окръжен съд/.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците Т. З. Г. и Я. П. Й..
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела. Предмет на спора са четири вземания, от които две от вземанията на ищците, по чл. 86 ЗЗД, за заплащане на обезщетения за забава са под 5000 лв., всяко едно от тях е за по 2115.33 лв. Цената на всеки един от предявените искове по чл. 86 ЗЗД е под 5000 лв., поради което и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, обжалваното решение в тази част не подлежи на касационен контрол. Затова жалбата против решението в посочената част следва да се остави без разглеждане.
Касационната жалба против решението в останалата част е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, предвид следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение – № 87 от 11.04.2018 г. по гр. дело № 1817/2017 г. на СРС /Силистренски районен съд/, с което първостепенният съд е уважил частично предявените от Т. З. Г. и Я. П. Й. искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като на първия ищец е присъдил сумата 10000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, по което е била постановена оправдателна присъда по НОХД № 339/2015 г. на СРС, ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 510 лв., разноски по делото, а на втория ищец е присъдил сумата 7000 лв., за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 249, ал. 4, вр. с ал. 3 и чл. 339, ал. 1 НК, по което е била постановена оправдателна присъда по НОХД № 339/2015 г. на СРС, ведно със законната лихва от 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 357 лв., разноски по делото. СОС приема за доказано от фактическа страна следното: на 03.09.2013 г. ищците са привлечени като обвиняеми, по отношение на Я. Й. е повдигнато обвинение в престъпление по чл. 249, ал. 4, вр. с ал. 3 и чл. 339, ал. 1 НК, а по отношение на Т. Г. е повдигнато обвинение в престъпление по чл. 339, ал. 1 НК; на двамата са наложени мерки за неотклонение „домашен арест“; наказателното преследване започва с постановление за образуване на досъдебно производство, внесен е в съда обвинителен акт от прокуратурата, която поддържа обвинението по време на производството пред двете съдебни инстанции; въз основа на изброените обстоятелства е направен извод за отговорността на прокуратурата, като орган, контролиращ досъдебното производство и иницииращ последвалите съдебни производства; обсъдени са обстоятелства, релевантни за размера на претендираните обезщетения, направено е заключение, че изживяванията на ищците /болки и страдания, вследствие незаконното обвинение, засягане на доброто им име в обществото, личността и достойнството им, както и живеенето под угрозата да бъдат осъдени, без да са виновни/ са пряка и непосредствена последица от недоказаното обвинение; разграничени са преживените морални и емоционални болки от ищците, като е направена преценка за допълнителни вреди, претърпени от Т. Г., свързани с уронване на доброто му име в професионален аспект, както и със загубата на изключително близък човек – неговият дядо.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е поставил въпроси, формулиран както следва: „Какви са критериите за справедливо определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съгласно чл. 52 ЗЗД? При определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, не трябва ли да се изследват в достатъчна степен всички релевантни за принципа за справедливост обстоятелства?“. Приложена е цитирана от касатора съдебна практика на ВКС.
По поставените въпроси, които са релевантни като общи предпоставки за допускане на касационен контрол, тъй като въззивният съд се е произнесъл по тях, не са приети правни разрешения в противоречие с практиката, обективирана в ППВС № 4/1968 г.и в отразените от страната касационни решения /гр. дело № 5367/2007 г. на І г.о., гр. дело № 2303/2017 г. на ІІІ г.о., гр. дело № 697/2010 г. на ІІІ г.о., т. дело № 490/2012 г. на ІІ т.о., т. дело № 14/2009 г. на ІІ т.о., т. дело № 669/2012 г. на ІІ т.о./. В съответствие с указанията и разясненията в ППВС № 4/1968 г. са подложени на преценка тежестта и продължителността на наказателното производство, тежестта на обвиненията, понесеният от ищците психо-емоционален дискомфорт, засягането на доброто им име в обществото, личността и достойнството им, обстоятелството, че живеят в малко населено място, в което обвинението е имало широк обществен отзвук, а по отношение на Т. З. и понесените допълнителни болки и страдания, вследствие на наказателното преследване, свързани със загубата на човека, който го е отгледал – неговия дядо, получил инсулт в деня, в който в дома му са извършени действията по претърсване и изземване. Съображенията на въззивната инстанция при прилагане на чл. 52 ЗЗД са в съответствие с указанията на ВКС по тълкуване на разпоредбата, съдържащи се в решенията на ВКС по гр. дело № 2303/2017 г. на ІІІ г.о., гр. дело № 697/2010 г. на ІІІ г.о., като обстоятелствата, релевантни за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди са анализирани, обсъдени са доводите на прокуратурата, изложени във въззивната жалба /напр. затова, че ищците сами ограничили контактите си с близките, както и че нямат поражение върху физическото си здраве/ и са мотивирани съображения за тяхната неоснователност. В тази връзка твърденията, че не са обсъдени всички релевантни за спора обстоятелства не са обосновани. Те отразяват недоволството на касатора от отхвърляне на възраженията му, но не обосновават твърденията за отклонение от практиката на ВКС. Като предпоставка за допускане на касационната жалба за разглеждане, допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК възниква при извод на въззивния съд, направен в противоречие с разрешения в практиката на ВКС, а несъгласието на страната с изводите на съда не формира подобно противоречие. Изложението на жалбоподателя не е мотивирано, чрез посочване на общите критерии, спрямо които същият поддържа отклонение на съда от съдебната практика. Преценката на социално – икономическите условия не е релевирана в оплакванията, въведени във въззивното производство, поради което не е могла да бъде предмет на обсъждане от СОС, респективно да се третира в производството по чл. 288 ГПК. Позоваването на решения на ВКС по търговски спорове не подкрепя твърденията на страната за противоречие в правните разрешения, тъй като не засяга въпроси, идентични с разгледаните от въззивния съд, формиращи се единствено при дела, при които са възникнали сходни обстоятелства по приложението на чл. 52 ЗЗД, какъвто не е настоящия случай. Позоваването на решение по гр. дело № 5367/2007 г. на І г.о. е несъстоятелно дотолкова, доколкото отразява практика, разрешенията по която са уеднаквени по чл. 290 ГПК. С представеното изложение не са аргументирани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От изложеното по – горе се налага извод, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в разгледаната част.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от С. Г., прокурор при ОП – С. против решение № 68 от 27.06.2018 г. по гр. дело № 127/2018 г. на Силистренски окръжен съд в осъдителната част, с която се е произнесъл по исковете, предявени от Т. З. Г. и Я. П. Й. против Прокуратура на Република България по чл. 86 ЗЗД, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3600/2018 г. на Върховния касационен съд, гражданска колегия, трето отделение в същата част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 27.06.2018 г. по гр. дело № 127/2018 г. на Силистренски окръжен съд в останалата обжалвана част.
Определението може да се обжалва само в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от уведомяване на страните, а в останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: