Определение №34 от 23.1.2020 по гр. дело №3746/3746 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34
гр. София, 23.01.2020 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Симеон Чаначев
ЧЛЕНОВЕ: Александър Цонев
Филип Владимиров

изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3746/19г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК.
ВКС е сезиран с молба вх. № 63642/15.05.2019г. по описа на СГС, подадена от Б. С. П., за отмяна на влязло в сила решение № 4083 от 07.06.2014 г. по гр. д. № 7226/11г. на СРС І- 21 състав.
С решението на СРС е унищожен на основание чл.31, ал.1 ЗЗД договор за покупко- продажба на апартамент в [населено място], р.“Триадица“ на партерния етаж на [улица], сключен между А. С. С. и Б. С. П.. Съдът е приел, че продавачката А. С. не е разбирала свойството и значението на извършеното към момента на сключване на сделката, въз основа на свидетелските показания по делото и назначената съдебно- психиатрична експертиза. Съдът е заключил, че искът за унищожаване на сделката не е погасен по давност, въпреки че е предявен на 12.01.2010г., а сделката е извършена на 26.07.2005г., тъй като за периода от 20.09.2007г. до 16.03.2009г. ищцата, макар да е била поставена под пълно запрещение на 21.06.2006г. е била без назначен настойник, включително и поради обстоятелството, че зам.настойникът не е бил назначен като заместник на настойника.
В молбата за отмяна се поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК за отмяна на решението, тъй като молителят се е снабдил от Органа по настойничество и попечителство с нови доказателства, които установяват, че през периода от 20.09.2007г. до 16.03.2009г. като фактически настойник на ищцата е действала нейната леля- заместник- настойник, поради фактическо съгласие на органа по настойничество. Представя се писмо от СО- район „Средец“ от 26.03.2019г., в което се удостоверява това обстоятелство. Също така молителят твърди, че продавачката ищца А. С. е разбирала свойството и значението на извършеното към момента на сделката, тъй като сама е била написала исковата молба и други уточнителни молби до съда, включително и сигнали до Прокуратурата на РБ, които обстоятелства не били взети предвид при изготвяне на съдебно- психиатричната експертиза. Представя се сигнал до Прокуратурата на РБ от 18.02.2019г., изхождащ от А. С., който е от значение за установяване на факта, че към момента на сделката- 26.07.2005г., продавачката е можела да се грижи за работите си.
Молбата е оставена без движение, а молителят Б. П. с молба от 08.11.2019г. е развил мотиви в подкрепа на искането си.
В срока за отговор настойникът на А. С. е признал за основателна молбата за отмяна, а след това я е оспорил като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд счита, че молбата следва да се остави без разглеждане като недопустима. Съгласно т.10 от т.р. 7/2017г. на ОСГТК молбата за отмяна следва да съдържа твърдения за осъществили се факти от хипотезата на чл.303, ал.1 ГПК, иначе е нередовна. В случая молителят е следвало да изложи твърдения за същественото значение на представените нови доказателства за делото. Това процесуално задължение не е извършено в дадения от съда срок. Твърденията, че ще се доказва фигурата на „фактически настойник“, както и че ще се установява възможността на ищцата да разбира свойството и значението на извършеното към 2019г., са твърдения, които нямат връзка с обстоятелствата по делото, имащи значение за спора, а именно, че ищцата А. С. е имала назначен настойник за периода от 20.09.2007г. до 16.03.2009г., както и че е могла да се грижи за работите си към датата на сделката през 2005г..
Правната фигура на „фактически настойник“, на настойник назначен с конклудентни действия или с мълчаливо съгласие на органа по настойничество не съществува, поради което писмен документ, удостоверяващ такова правно качество е без значение за изхода на делото.
Без значение за спора е и сигналът до Прокуратурата от 2019г., изходящ от А. С., защото този документ няма отношение към способността на ищцата да се грижи за работите си към 2005г..
Тъй като молителят не е изложил твърдения за значението на представените нови доказателства за делото, а самите те обективно нямат връзка със спора, то молбата за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е недопустима и следва да се остави без разглеждане.
Воден от горното, ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без разглеждане молба с вх. № 63642/15.05.2019г. по описа на СГС, подадена от Б. С. П., за отмяна на влязло в сила решение № 4083 от 07.06.2014 г. по гр. д. № 7226/11г. на СРС І- 21 състав и прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в 1- седмичен срок от връчването.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top