7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 13
гр. София, 08.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело №1856 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № по регистъра на СОС /Софийски окръжен съд/ – 2098/14.03.2019 г., подадена от ОУ /ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ/ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“ – гр. Ботевград, чрез адвокат Г. Д. против решение № 54 от 13.02.2019 г. по гр. дело № 781/2018 г. на СОС.
Ответницата – С. Д. И. представя отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК чрез адвокат Х. Я., съгласно който въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради отсъствие на законовите предпоставки.
Касационната жалба е постъпила от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – съдебно решение по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат с оглед, на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/ в настоящия си състав намира, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
С въззивното решение, предмет на жалбата е потвърдено решение № 209 от 16.10.2018 г. по гр. дело № 2139/2017 г. на Районен съд – Ботевград, с което са уважени предявените от С. Д. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ /Кодекс на труда/. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел следната фактическа обстановка: между ищцата С. И. и ответника ОУ „Никола Йонков Вапцаров“ – гр. Ботевград е съществувало трудово правоотношение по силата, на което, считано от 01.01.2010 г., И. е заемала длъжността „старши учител“; правоотношението е било прекратено едностранно от работодателя със заповед № 1324/01.08.2017 г., считано от 02.08.2017 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – поради липса на изискуемото за заеманата длъжност образование и професионална квалификация, съгласно изискванията, въведени с Наредба 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти на Министъра на образованието и науката.; съдът е констатирал, че И. е притежавала висше образование по специалността „предучилищна педагогика“ от 1989 г., както и диплома за преквалификация с получаване на нова професионална подготовка по специалността „начална училищна педагогика“ от 1993 г., а също и свидетелство за придобита нова професионална квалификация „ранно чуждоезиково обучение по английски език“ от 2003 г.; съдът е констатирал още, че дипломите и свидетелствата й са били издадени от надлежно акредитирано висше учебно заведение – СУ „Св. К. Охридски“, Факултет по начална и предучилищна педагогика; в решението е отразено, че ищцата притежава и удостоверение за завършено обучение от 2006г. на тема „Базови и специфични компютърни умения на учители“, като са били изучавани MS Windows XP, MS Word, MS Excel, MS Power Point, Internet и издадено от МОН удостоверение за завършено обучение по английски език за достигнато ниво по Общата европейска езикова рамка, както и сертификат от British Council за участие в курс „Current Methodologies for Teachers of English to Young Learners“; посочено е от съда, че с писмо № 94-244/02.02.2017 г. на Директора на Дирекция „Квалификация и кариерно развитие“ при МОН, ищцата е уведомена, че образованието и професионалната й квалификация отговарят на изискванията за заемането на длъжност „начален учител по чужд език“; съдът е разгледал длъжностната характеристика на ищцата, утвърдена на 31.07.2017 г. и връчена й на 02.08.2017 г., за длъжността „старши учител чужд език – I – IV клас“, съгласно която се изисква висше образование по специалността „Начална училищна педагогика с английски език“ от професионално направление „Педагогика“, с присъдена професионална квалификация „Начален учител“ или „Начален учител по английски език“, както и професионална квалификация – пета или четвърта квалификационна степен, а като изискуеми професионални умения са посочени работа с копирна и мултимедийна техника и със софтуер „Word”, “Excell” и “Powerpoint”; за безспорно между страните решаващият състав е приел обстоятелството, че ищцата не притежава IV или V професионално-квалификационна степен, съгласно чл. 71, ал. 1, т. 3 от Наредба № 12.
При така установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до извода, че И. притежава висше образование с професионална квалификация „начален учител“, а придобитата през 2003г. нова професионална квалификация „ранно чуждоезиково обучение по английски език“, покрива изискванията за присъдена професионална квалификация „начален учител по чужд език“. Уточнил е, че смисълът на преквалификацията е признаване на вече придобитата квалификация като основа за придобиване на друга такава от същата образователна степен, а с оглед близостта между новата и старата специалност е приел, че има основание да се предполага, че част от общообразователните дисциплини са еднакви и за двете специалности, а за преквалификацията е необходимо само да се придобият специфичните за новата специалност знания и умения. Съдът е приел, че ищцата отговаря на изискванията по чл. 71, ал. 1, т. 1 и 5 от Наредбата, а изискването по т. 4 е неприложимо, тъй като ще влезе в сила в бъдещ момент – от учебната 2021/2022 година (арг. от § 10 от ПЗР на Наредба № 12). Предвид безспорността на факта е заключил, че липсата на IV или V професионално-квалификационна степен, съгласно чл. 71, ал. 1, т. 3 от Наредба № 12 е основание да се приеме, че ищцата действително не е отговаряла на нормативно установените и възпроизведени в актуалната й длъжностна характеристика изисквания за образование и квалификация за заеманата от нея длъжност в тази им част. Относно изискванията за притежаване на умения за работа с презентационна техника (мултимедийни проектори) и софтуер (Word, Excel, Power Point), съдът е приел, че липсата им би била основание за прекратяване на правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не по т. 6, както е посочено в заповедта, но дадената от работодателя погрешна правна квалификация, сама по себе си не влече порочност на уволнението. По изискванията за компютърни умения е приел, че са надлежно доказани по делото с представеното от И. удостоверение за преминато обучение, а във връзка с уменията за работа с презентационна техника е счел, че изискването е неконкретизирано, като не са посочени специфичните белези на конкретната техника, начинът по който следва да бъдат удостоверени, нито оторизираната институция, която следва да издаде сертификат за тяхното притежаване. С оглед на това е счел, че горното не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. С оглед обстоятелството, че обективно е съществувало едно от изложените в уволнителната заповед основания за уволнение, съдът е посочил, че това изискване, следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на § 3 от ПЗР на Наредба № 12 от 1.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, съгласно която „лицата, заварени на длъжност на педагогически специалист, които не отговарят на изискванията на тази наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението“. Приел, че към датата на влизане в сила на Наредбата, И. е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, с оглед на което има право да продължи да заема позицията и след настъпилите нормативни промени. Уточнил е, че след като съответното изискване за заемане на длъжността е установено с нормативен акт, за него следва да се прилагат уредените със същия акт последици от наличието или липсата му. Затова, когато в длъжностната характеристика работодателят само възпроизвежда нормативно установено изискване за заемане на съответната длъжност, той е длъжен да се съобразява със също така нормативно уредените последици от неговото неспазване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касационен контрол, поради наличието на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, предложение 3 ГПК. В приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът формулира следния правен въпрос: „Издадените от висшите учебни заведения дипломи за преквалификация и свидетелства за професионална квалификация, равностойни ли са на дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование /дипломи за завършено висше образование/, издавани от същите, при преценка за съответствие на притежаваните образование и професионална квалификация от работника/служителя с въведените от работодателя изисквания за образование и професионална квалификация за заемана длъжност, с оглед приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ?“. Не са налице допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, които следва да бъдат установени, за да се приеме, че съществуват предпоставки за допускане на касационен контрол. Жалбоподателят се позовава на решение по гр. дело № 2355/2014 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о., в което е разгледан въпрос, който не е идентичен с поставения в изложението. Касационният съд се е произнесъл по въпрос, засягащ наличието на основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудово правоотношение, когато работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят, въпреки че знае за липсата на тези изисквания е назначил работника или служителя на работа. Обсъдени са две хипотези – първата засяга изисквания, въведени с нормативен акт, а втората изисквания, въведени от работодателя при сключване на трудовия договор. Не е разглеждан въпрос за равностойността на издадените от висшите учебни заведения дипломи за преквалификация и свидетелства за професионална квалификация на дипломите за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, издавани от същите във връзка с приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Между двете общи основания – разгледаното в касационното решение и формулираното от настоящия жалбоподател липсва идентитет, поради което разрешенията, приети от ВКС са неотносими към разгледания от въззивния съд правен спор. Вторият съдебен акт, на който се позовава касатора – определение по административно дело № 1527/2006 г. на Върховен административен съд, V отделение не е относим към разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Както е разяснено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието „практика на съдилищата“ по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /изм./ не включва практиката на административните съдилища. След изменението на чл. 280, ал. 1 ГПК, основанията за допускане на касационно обжалване, поради противоречиво разрешавани правни въпроси обхваща задължителната практика на ВКС и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления и практиката на ВКС. Затова позоваването на определение на ВАС не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол.
Формулираните в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси: „Налице ли е съответствие между изискуемото за длъжността образование и професионална квалификация по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и притежаваното от работника/служителя, когато с нормативен акт е въведено изискване за притежаването на присъдена с диплома за завършено висше образование професионална квалификация по определена специалност, а работникът/служителят е придобил същата като допълнителна професионална квалификация по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти?“ ; „Същият ли е отговорът на този въпрос и когато изискването за притежаването на присъдена с диплома за завършено висше образование професионална квалификация по определена специалност е въведено от работодателя с длъжностната характеристика?“, не удовлетворяват изискванията за основание за допускане на касационно обжалване. Въпросите произтичат от становище на ответника по исковете, съгласно което ищцата към момента на уволнението не притежавала изискуемото образование и професионална квалификация. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се формира от становище на страната в процеса. В ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС е аргументирано тълкуване на тази норма, респективно е разяснено, че общото основание се извежда от решаващи мотиви във въззивното решение, които в случая съдържат друго разрешение. Последното е в смисъл, че И. е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността, с оглед на което има право да продължи да заема позицията и след настъпилите нормативни промени. Обуславящ изхода на делото е мотивът, че когато изискването за заемане на длъжността е установено с нормативен акт, за него следва да се прилагат уредените със същия акт последици от наличието или липсата му. По обективираното с този мотив разрешение касаторът не е поставил правен въпрос. Неговото изложение не удовлетворява и изискванията за допълнителни основания, предвид неотразяването на нормативния акт, за който се твърди липсата на разпоредба, регламентираща цитирания въпрос. Касаторът е задължен да посочи по коя правна уредба, приложима към спора липсва регламент на релевантните обстоятелства и в какво се състои отсъствието на правна уредба – непълнота, неяснота или противоречие в разпоредбите. Изложеното не е съобразено от страната при мотивиране на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като не са взети под внимание разясненията по т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Затова настоящата инстанция намира, че и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсва основание за селектиране на касационната жалба.
В хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се твърди, че обжалваният съдебен акт е очевидно неправилен, тъй като въззивният съд коментирал единствено съответствието между притежаваните от ищцата образование и професионална квалификация и нормативно въведените за заемане на длъжността „Начален учител“, отразени в т. 3 от Приложение № 1 към чл. 24 от Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, приемайки, че работодателят е повторил същите в длъжностната характеристика, без да съобрази, че с длъжностната характеристика за длъжността „Старши учител с чужд език в начален етап на основното образование“ били въведени „по – строги изисквания за образование и квалификация“ – висше образование по специалността „Начална училищна педагогика с чужд език“, каквото ищцата не притежавала. Изложените съображения третират оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК. Същите се отнасят до необоснованост на изводите, нарушение на закона. Основанията по чл. 281, т. 3 ГПК не са предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Несъгласието на касатора с изводите на съда не релевира основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Посочените пороци на съдебния акт не са обосновани от касатора, а и не се констатират от настоящата инстанция. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава на ВКС дефинитивност на посочения фактическия състав липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличие на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Затова и по тази част от изложението не е налице основание за допускане на касационен контрол.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 ГПК, чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54 от 13.02.2019 г. по гр. дело № 781/2018 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ въззивен състав.
ОСЪЖДА ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ“ – гр. Ботевград да заплати на С. Д. И. разноски за касационното производство в размер на сумата 600 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
3