5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 523
гр. София, 26.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 199 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на С. С. М., подадена чрез адвокат Р. В. К. против решение № 6292 от 10.10.2018 г. по гр. дело № 8051/2018 г. на СГС /Софийски градски съд/, гражданско отделение, ІV А въззивен състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация – ВМА /В. АКАДЕМИЯ/ – МБАЛ /МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ/, гр. София е подал отговор, в който излага доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което настоящата инстанция намира, че е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение № 386716 от 17.04.2018 г. по гр. дело № 85960/2017 г. на СРС /Софийски районен съд/, ІІ гражданско отделение, 78 състав, с което са отхвърлени исковете, предявени от С. С. М. против ВМА – МБАЛ, [населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 1080.31 лв. и са присъдени разноски на ответника в размер на 150 лв., като са присъдени разноски и за въззивното производство в полза на въззиваемия в размер на 50 лв., юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в производството при преценка на законосъобразността на уволнение по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ – в случая уволнение на ищеца от длъжност „Лекар, началник на отделение“ в Отделение „Орална хирургия“ към Катедра „Очни болести, ушни, носни и гърлени болести и орална хирургия“ на МБАЛ – София, се проверява доколко провеждания конкурс е отговарял на законовите изисквания за провеждането му и е мотивирал съображения, съгласно които заповед № 1091/01.08.2017 г. на временно изпълняващия началник на ВМА – чл. V, т. 1, 2, 3 не е в противоречие с чл. 4, т. 2 от Раздел І на Наредба № 50/26.11.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Орална хирургия“. Отхвърлено е твърдението на въззивника, че формулираният критерий, че „Началникът на хирургическо отделение е с придобита специалност „Орална хирургия“ и професионален опит над 10 години в рамките на тази специалност“, трябвало да се „тълкува граматически и логически“, за да се изведе заключението, че кандидатите за конкурса следвало да имат 10 години стаж по специалността. Прието е, че няма законова пречка за разширена възможност за участие в конкурса на лице „магистър“ не само по дентална, но и по хуманна медицина. Обосновано е, че изискването за притежаване на 5 годишен стаж е за „ръководителя на специализанта“, а не за началника на отделението.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос със следното съдържание: „Какво включва проверката за законосъобразност на конкурс при спор по чл. 344, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ? Дали включва само проверка на законосъобразността на заповедта за обявяване на конкурса или изобщо проверка на законосъобразността на конкурсната процедура в нейната цялост – дали комисията в работата си се е ръководила от утвърдените правила, осигурена ли е равна възможност на кандидатите за участие, дали подалите заявление за участие в конкурса кандидати отговарят на изискванията за заемане на длъжността?“. Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Общото основание включва въпрос за уволнение, което не е предмет на делото, а именно чл. 328, ал. 1, т. 8 КТ. Уволнението е по чл. 325, ал. 1, т. 8 КТ. Касаторът поддържа твърдение за противоречие между изводите на СГС и практиката на ВКС. Актовете, на които се позовава страната не са съдебна практика. И двете определения – по гр. дело № 6728/2015 г. и по гр. дело № 1155/2012 г. на състави на ІV г.о. на ВКС нямат правната характеристика на съдебни актове, с които се разрешава по окончателен и обвързващ страните по делото начин конкретен правен въпрос. Разбирането на състав на ВКС относно правилността на една или друга съдебна практика по правния въпрос, по който се търси произнасяне, изразено в определение по чл. 288 ГПК не съставлява правно разрешение. Тези тълкувателни изводи, залегнали в ТР № 2 от 28.09.2011 г. по т. дело № 2/2010 г. на ОСГКТК на ВКС, както и разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, не са съобразени в изложението на касатора, с което се въвеждат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което не са обосновани предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правната последица от липсата им е недопускане на касационен контрол. Затова по цитирания въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.
Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа с твърдения за наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението се твърди, че СГС е допуснал превратно тълкуване на т. 4. 2 от Медицински стандарт „Орална хирургия“, утвърден с Наредба № 50/26.11.2010 г. на МЗ. Според доводите, изготвени от пълномощника на страната „противоречието на извода на съда с тази норма е очевадно и е до такава степен “contra legem”, че същата е приложена в нейния обратен, противоположен смисъл“. Цитирано е определение по ч. гр. дело № 221/2018 г. на състав на ВКС, ІІ т.о. В касационното определение е отразено разбирането на съдебния състав за съдържанието на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Приетите в акта на ВКС разрешения по изясняване на понятието „очевидна неправилност“ не се покриват с дадената от касатора квалификация на решаващите мотиви на въззивното решение. СГС не е приел становището на въззивника, че в медицинският стандарт е заложено изискване за придобит професионален опит над 10 години след придобиване на специалност по „Орална хирургия“. Отхвърлянето на посоченото становище е мотивирано от съда с анализ на правната уредба – съответни наредби на министъра на здравеопазването. Изводите са направени въз основа на приложими към материалното правоотношение нормативни актове, т.е. същите изводи не могат да се квалифицират като изведени от несъществуващи или отменени правни норми, чието приложение касационният съд отнася към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Мотивите на СГС се характеризират с логическа последователност – от подробният анализ на нормативната уредба е обоснован посочения по – горе извод, както и е аргументиран извод, че няма законова пречка за разширена възможност за участие в конкурса на лице с образователно – квалификационна степен „магистър“, не само по дентална, но и по хуманна медицина. Следователно мотивите на съда не могат да се квалифицират като формирани в нарушение правилата на логическото мислене. Страната по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не мотивира и доводи в тази насока, тъй като без да съобразява мотивите на въззивния съд, обусловили отхвърляне на възраженията й, ограничава изложението си до твърдение за „очевидна неправилност“, без да го аргументира със съображения за приложение на несъществуваща или отменена норма или със съображения за нарушение правилата на логическото мислене при обсъжданите в решението хипотези. По същият начин необосновано е твърдението за „очевидна неправилност“ и по отношение на тълкуването на чл. 20 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, съгласно която норма „ръководителят на базата за обучение определя за ръководител на специализанта лице с призната съответна специалност и трудов стаж по нея не по – малко от 5 години“. Мотивът на съда е, че изискването за притежаване на 5 годишен стаж е за „ръководителя на специализанта“, а не за ръководителя на базата /в случая началника на отделението/. Доводите, развити от пълномощника на касатора не са формирани, с оглед на приетия извод от СГС, а отразяват собственото становище за необоснованост на мотивите на съда, в хипотеза, която не е обсъждана от въззивната инстанция, а именно дали началник на отделението може да обучава специализант по „Орална хирургия“. Преценката за наличие на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК се извършва по мотивите на въззивния съд, а не по хипотези, произтичащи от становище на страната. Фактическият състав, визиран в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните и изисква обосноваването му от страната, а не служебното му установяване от съда. В случая доводите на касатора са за необоснованост на мотивите на въззивния съд, тъй като засягат неправилно възприемане на фактическата обстановка, неправилно решаване на спорен въпрос относно приложимия закон – съответствието на заповед № 1091/01.08.2017 г. с Наредба № 50/26.11.2010 г. във връзка с изисквания по чл. 4, т. 2, раздел І, както и изисквания по чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 от 22.01.2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. С доводи, които са относими към чл. 281, т. 3 ГПК не се релевира основание по чл.280, ал.2, пр. 3 ГПК. Поради това и по тази част от изложението не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по жалбата разноски за касационното производство, определени на основание чл. 78, ал. 8 , вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на сумата 200 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6292 от 10.10.2018 г. по гр. дело № 8051/2018 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV А въззивен състав.
ОСЪЖДА С. С. М. да заплати на В. АКАДЕМИЯ – МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – гр. София сумата 200 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: