4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 496
гр. София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4430/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас срещу решение № V – 74 от 02.08.2018 г. по гр. дело № 222/2018 г. на Бургаски окръжен съд, пети въззивен граждански състав.
Ответницата – Д. Т. Т. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на касационно обжалване.
Ответникът – Н. Н. Т. не е взел становище.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С въззивното решение в обжалваната пред настоящата инстанция част е отменено решение № 2098 от 19.12.2017 г. по гр. дело № 3950/2017 г. на Бургаски районен съд за изменение режим на лични отношения между бащата Н. Н. Т. и сина му Н. Н. Т. в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата и детето за първите четири месеца след влизане на решението в сила и вместо отменената част е постановен режим на лични отношения за същия период, подробно описан в съдебния акт, като са определени защитни мерки по чл. 59, ал. 8 СК, през първият и вторият месец е разпоредено срещите да се осъществяват под контрола на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас или на определено от същата социалната служба място в общността, където може да се извършва наблюдение на контактите от съответен специалист /социален работник, педагог и/или психолог/, включително и чрез предоставяне на социална услуга на родителите, страните и детето, а в посоченият четиримесечен период детето да бъде предавано на бащата от майката Д. Т. или от определено от нея лице в присъствие на служител на дирекцията и на определено от същата социална служба място в общността, а бащата ще връща детето в дома на майката. Потвърдено е решението в останалите обжалвани части. Касаторът обжалва решението на окръжния съд в отменителната част и в частта, с която въззивната инстанция е определила режим на лични отношения между бащата Н. Т. и детето Н. Т..
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и поддържа, че е налице основанието, регламентирано в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В изложението не се съдържат правни въпроси, формулирани въз основа на изводи, обусловили изхода на делото относно обжалваната част на решението, посочена по – горе. Отразени са част от разрешенията в ППВС № 1/1974 г., твърди се, че съдът не бил обсъдил всички обстоятелства, като конкретно жалбоподателят изтъква, че съдът не е взел предвид „изградена задълбочена емоционална близост“ между бащата и детето. По реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът е задължен да постави правен въпрос. Същият не е формулирал правен въпрос. Становището, с което е изложил разбирането си за неправилност на въззивното решение не представлява правен въпрос. Без общо основание /правен въпрос, отговарящ на характеристики, подробно разяснени в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС/ по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не могат да се въвеждат допълнителни основания, респективно касационния съд не може да селектира жалбата. В случая в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правната последица при отсъствието на общо основание е недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Затова по тази част от изложението настоящата инстанция приема, че не е обосновано приложно поле на основания за допускане на касационен контрол.
Касаторът счита още, че мотивите на окръжния съд са противоречиви и намира противоречието между постановения от въззивната инстанция режим на лични отношения, съгласно който срещите между бащата и детето трябва да се провеждат в присъствие на служебно лице и констатираната от съда „липса на страх към бащата и успешно откъсване от майката“, които /според становището на жалбоподателя/ изключват необходимостта от осъществяване на личните отношения под наблюдение на специалист. Наблюдение от специалист според касатора не е необходимо, поради липсата на страх у детето при общуване с бащата. Във връзка с поддържаните твърдения страната се позовава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, неправилно свързан в изложението й с нормата на чл. 280, ал. 3, пр. 3 ГПК, нямаща относимост към основанието „очевидна неправилност“. В случая това основание не е налице. Фактическият състав, визиран в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая мотивите на окръжния съд са последователни и непротиворечиви. Въз основа на експертизите и доказателствата, обсъдени в мотивите, съдът е приел, че детето се адаптира бързо към бащата, с оглед изграждането на емоционална връзка с последния, но наложилото си от изключително влошените отношения между родителите фактическо положение, подробно характеризирано от решаващия състав е довело до липсата на комуникация между тях, както и липсата на спокойна среда при предаване на детето, необходима за реализирането на пълноценни контакти между детето и бащата и за изграждане на отношения на близост и доверие между тях. Именно с изложените обстоятелства, предизвикали криза на лоялност между родителите и риск от отчуждаване на детето от бащата са аргументирани от съда защитните мерки, приложени при условията на чл. 51, ал. 4, вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 и т. 2 СК. Въззивният съд не само е мотивирал необходимостта от прилагането на тези мерки, но подробно е обосновал продължителността им за конкретно определен период в етапа на адаптиране на детето с цел реализирането на пълноценни контакти с бащата. Съдът е аргументирал и разбирането си за осъществяване на защитните мерки в присъствието на социален работник от компетентната социална служба, на определено от същата служба място, като е обосновал необходимостта от така определения начин на реализиране на срещите на бащата с детето – за да може да се извърши наблюдение от съответните специалисти – социални работници, педагози и/или психолози, включително и чрез предоставяне на социална услуга на родителите и детето. За да постанови описания режим на лични отношения, съдът е съобразил ППВС № 1/1974 г., релевантните обстоятелства, които съгласно разрешенията в цитираното ППВС съдилищата трябва да имат предвид при разрешаване на спора, интереса на детето. Несъгласието на касатора с изводите на въззивната инстанция, доводите му за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, към които е относимо и възражението за неизпълнимост на въззивното решение, не релевират основания за допускане на касационно обжалване, тъй като засягат друго производство – разглеждане на жалбата по чл. 290 ГПК. Твърдението за нормативни пречки по чл. 153 КТ и чл. 54 ЗДСл за изпълнение на въззивното решение е изложено като оплакване по чл. 281, т. 3 ГПК, не е въведено като основание по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, поради което не релевира предпоставки за допускане на касационен контрол. В заключение следва да се обобщи, че касаторът не е обосновал „очевидна неправилност“ на въззивното решение, а и от съдържанието на решението не се установява такъв порок на съдебния акт.
С оглед на всичко изложено по – горе настоящата инстанция приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част.
При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация – Д. Т. Т. направените в производството пред ВКС разноски, които видно от договора за правна защита и съдействие от 02.11.2018 г., фактура от 02.11.2018 г. са в размер на сумата 960 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V – 74 от 02.08.2018 г. по гр. дело № 222/2018 г. на Бургаски окръжен съд, пети въззивен граждански състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Бургас да заплати на Д. Т. Т. сумата 960 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: