5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 282
гр. София, 11.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3485 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 3634/14.06.2018 г. по регистъра на Апелативен съд – В., подадена от Л. Х. А. против решение № 61 от 08.05.2018 година по гр. дело № 153/2018 г. на ВАС /Варненски апелативен съд/.
Ответникът – К. Д. С. e подал отговор на основание чл. 287, ал. 1 ГПК с доводи за липсата на основания за допускане на касационен контрол.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, с оглед на следните съображения:
Въззивният съд е потвърдил решение № 3 от 08.01.2018 г. по гр. дело № 545/2016г., с което първоинстанционният Добрички окръжен съд е отхвърлил иск, предявен от Л. Х. А. срещу К. Д. С. по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – за връщане при отпаднало основание на сумата от 146 000 евро, заплатена по развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в [населено място], [община], дворно място от 5906 кв. м., ПИ с идентификатор по КК, с построени в имота едноетажна жилищна сграда и стопанска постройка, присъдил е разноски в размер на сумата 7250 лв. ВАС е приел, че е налице валиден предварителен договор за покупко-продажба, сключен на 12.11.2006 г. с уговорени условия за цена /150 000 евро/ и срокове за плащане, без посочване на конкретен начин на плащане. Прието е още, че с подаване на исковата молба ищцата е направила изявление за неговото разваляне. По отношение на развитието на отношенията между страните е констатирано, че съгласно клаузите, уговорени от съконтрахентите, договорът служи за разписка, доказваща получаването на първата вноска в размер на 30000 евро, както и че в съдебно-счетоводна експертиза са отразени данни за постъпване на суми от сметката на вписани във Франция търговски дружества по сметки на бащата на ответника – Д. К. С. в Банка „ДСК“ АД и в „Първа инвестиционна банка“ АД в общ размер на 146000 евро. По спорния между страните въпрос относно получаването от ответника по иска на сумата, представляваща цена на имота, предмет на договора, съдът е приел за недоказано твърдението на ищцата, че всички преведени по банков път по сметката на бащата на ответника суми са в изпълнение на задължението й, произтичащо от предварителния договор. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за вътрешно договаряне между К. С. и Д. С. по силата, на което ищцата да престира дължимия резултат по процесния предварителен договор на последния, обстоятелство, предполагащо нейното знание, че истинският кредитор по същия договор е бащата Д. К. С.. Посочените мотиви са обусловили извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД към разглеждания случай, още и с липсата на доказателства за потвърждаване на плащането към бащата – Д. С. от кредитора по сделката – К. С.. Разгледан е и превода от банковата сметка на Д. С. в полза на ответника по исковете през 2008 г. в размер на сумата 50500 лв., като е прието, че сметката е формирана от усвоен овърдрафт, без да са постъпвали суми от дружеството във Франция. При тези обстоятелства въззивната инстанция е направила извод, че в полза на ищцата не е възникнало право да иска разваляне на предварителния договор, съответно частичното плащане на сумата 30000 евро е на валидно основание и не подлежи на връщане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът Л. А. е формулирала следният правен въпрос в хипотезата, за която твърди, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: „Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни аргументи, защото съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни, при отчитане на института на ограничения въззив по ГПК?“. Страната поддържа, че не били мотивирани съображенията, с оглед на които се приема, че плащането на сумите по банкови сметки на бащата е поради приятелски връзки между двете семейства и поради факта, че майката на ответника работи в „АТВ Акцион Тоолс България“ ЕООД, а не в изпълнение на процесния договор, както и с оглед на които се приема, че парите са помощ за бащата, майката, фирмата, а не са плащане на цената за къщата в [населено място]. Тези твърдения на жалбоподателката не отговарят на съдържанието на мотивите във второинстанционното решение. Отношенията между двете семейства са описани в исковата молба, тоест представляват твърдения на ищцата, но не са третирани като обстоятелства, индициращи извод за погасяване на задължение по процесния договор, поради изводи за недоказване на елементи от фактическия състав на чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Неприемането им за установени факти не представлява необсъждане на доказателства, респективно липса на мотиви. Необосновано е и твърдението, че ВАС приел, че парите били помощ към семейството на ответника. Както се вижда от изложените по – горе мотиви, липсва подобен извод на съда. Относно действителност на сделката от 17.07.2006 г. в исковата молба не са изложени твърдения, такива твърдения за първи път се въвеждат във въззивната жалба, поради което в процесуалното задължение на въззивния съд за обсъждане на доказателствата и доводите на страните не се включва тяхното разглеждане. Въпреки това по въпроса в решението на ВАС е приета липсата на доказателства за вътрешно договаряне между К. С. и Д. С. по силата, на което ищцата да престира суми на последния. Следователно и този въпрос е третиран, а отхвърлянето на доводите на жалбоподателката и обосноваността на изводите в решението, не е предмет на разглеждане в настоящето производство. Неотговарящо на съдържанието на мотивите на въззивното решение е твърдението на касатора, че съдът бил приел, че давност по отношение на ищеца, относно правото да иска обявяване на относителна недействителност на процесната сделка не тече. Не подлежат на обсъждане изводи, които въззивният съд не е приел. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че доводите в изложението за необсъждане на доказателства и възражения на ищцата са необосновани и не релевират основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради противоречие с ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС.
Съдържанието на втория въпрос е: „Следва ли да бъде допусната възможността всяка от страните, независимо, че не е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна, да развали едностранно договора?“. Твърдението на касатора е за противоречие с решение № 151/09.12.2014 г. по т. дело № 1970/2013 г. на ВКС, І т. о. В цитираното касационно решение е обосновано разбирането, че при изискуемост на престациите на двете страни по двустранен договор и когато задължението на всяка една от тях не е обусловено от изпълнението на другата, а изпълнение не е предложено и в хода на процеса, следва, че и двете страни са неизправни, като от синалагматичната природа на двустранния договор следва, че всяка от страните, независимо, че не е изпълнила собственото си задължение, с оглед неизпълнението на противната страна може да развали едностранно договора. С посоченото касационно решение макар и разглеждащо сходни възможности за прекратяване на облигационната връзка в хипотезата на двустранно неизпълнение на договора, не може да се аргументира извод за обосноваване наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като съставът на ВКС нито е разглеждал, нито е съобразявал хипотеза, при която е направено възражение за изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 87, ал. 5 ГПК, каквато е възникнала при развитие на материалното правоотношение между страните в настоящия случай. Или съставът на ВКС не е имал за предмет на разглеждане погасяване на правото на разваляне на двустранен договор. При тези обстоятелства твърдението за противоречие с правните разрешения на ВКС, допуснати от ВАС е необосновано. Затова настоящата инстанция приема, че с цитираният въпрос не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Последното по реда на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Жалбоподателката счита, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд не изследвал – „Каква е правната природа на сделката, израз на която са множеството банкови трансфери в общ размер на посочената сума“. Същата счита, че „сделката“ не е дарение, не е заем, не е вноска към „АТВ Акцион Тоолс България“ ЕООД и/или заем към „АТВ Акцион Тоолс България“ ЕООД, както и че „съдът е пропуснал да формира очевидния извод, че съществува едно единствено основание за тях и това е процесният предварителен договор“. Изложените от касатора доводи не са относими към основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав, визиран в нормата предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът Л. А. не е мотивирала изложение по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като твърденията й се отнасят до основания по чл. 281, т. 3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, направени по отношение на обстоятелства, неустановени по делото –твърдения за сделка, за чието наличие и съдържание не са представени доказателства. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на разглежданото основание липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Такива не се обосновават от жалбоподателката и не се установяват от съдържанието на решението. Затова не следва да се допусне касационен контрол по това основание. При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация разноски за касационното производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 7220 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 61 от 08.05.2018 година по гр. дело № 153/2018 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА Л. Х. А. да заплати на К. Д. С. сумата 7220 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: