5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
гр. София, 14.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1160/2019 година.
Производството по чл. 290 ГПК е образувано по касационна жалба на „Юлстрейд“ ООД, гр. София против решение № 386 от 13.12.2018 г. по гр. дело № 535/2018 г. на Врачански окръжен съд.
Ответникът по касация – В. И. П. оспорва жалбата.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение, с което състав на Врачански окръжен съд е потвърдил решение № 220 от 11.06.2018 г. по гр. дело № 116/2018 г. на Районен съд – Козлодуй, с което е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на 1/6 идеална част от имот …, представляващ нива находяща се в землището на [населено място], местност „…“, цялата с площ … дка. Приложени са правните последици по чл. 537, ал. 2 ГПК, като е отменен нотариалния акт, с който ответното дружество е признато за собственик на 2/24 идеални части от същия имот и е отхвърлен като неоснователен предявеният от дружеството – ответник инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко – продажба, с който ищецът се легитимира като собственик на спорния имот.
С определение № 592 от 22.07.2019 г. на настоящия състав е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение по правни въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, формулирани, както следва: „1. Валидно упражнено ли е правото на потвърждаване от страна на наследниците, ако към датата на извършване на подлежащата на потвърждаване разпоредителна сделка с недвижим имот от името на техния наследодател последният не е бил жив?“; „2. Валидно упражнено ли е правото на потвърждаване от страна на наследниците, ако към датата на извършване на подлежащата на потвърждаване разпоредителна сделка, самите потвърждаващи /т.е. наследниците/, а не техния наследодател, са собственици на недвижимия имот, предмет на сделка за потвърждаване?“; „3. Следва ли да се счита, че упражнявайки правото си на потвърждаване /претендирано да е преминало към тях по реда на наследяването като възникнало в лицето на техния починал в последствие наследодател/ наследниците валидно потвърждават извършено вече реално от тяхно име разпореждане с недвижимия имот, предмет на възмездната разпоредителна сделка, независимо, че изрично заявяват потвърждаване на действия /тези на пълномощника по възмездната разпоредителна сделка/ от наследодателя, ако самите потвърждаващи, а не техния наследодател са собственици на имота към датата на извършване на подлежащата на потвърждаване сделка?“.
С оглед на съдържащите се в тях хипотези, цитираните въпроси се свеждат до един общ въпрос, за сключването на договор от пълномощник, овластен от упълномощителя да договаря със себе си за продажбата на идеална част от недвижим имот на упълномощителя, когато към момента на разпоредителната сделка, пълномощникът вече е починал и впоследствие неговите наследници са подписали декларация, съгласно която потвърждават действията му, извършени от него като пълномощник на продавача при сключването на договор за покупко – продажба на същия имот. ВКС в настоящия си състав намира следното:
Със смъртта на упълномощителя, настъпила преди сключване на отчуждителната сделка се прекратява пълномощието – чл. 41, ал. 1 ЗЗД. При тези обстоятелства, доколкото в договора за покупко – продажба е отразено, че упълномощителят чрез пълномощника си продава на последния недвижим имот, по сделката не е изразено волеизявление за продажба на имота. Поради това договорът е нищожен и не настъпва вещно – транслативен ефект – преминаване на правото на собственост в патримониума на купувача. Наследниците с волеизявленията си, обективирани в декларация, в която заявяват, че потвърждават действията, извършени от пълномощника по сключване на договора, с който същият продава имота на себе си, не упражняват права по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като потвърждаването предполага сключване на договор от името на упълномощител, а при смърт на последния, настъпила преди отчуждителната сделка, пълномощието е вече прекратено, не е налице волеизявление от страна на продавача респективно липсва волеизявление, което да бъде потвърдено. Не е налице и хипотезата на продажба на чужд имот, тъй като продавача /пълномощник по отчуждителната сделка и същевременно купувач по същата/ заявява сключването на договора от името на упълномощителя, т.е. той не обективира волеизявление за продажба от свое име. В този случай по договора няма страна – продавач, която да изрази воля за отчуждаване на имота и съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД същият договор е нищожен.
Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:
За да уважи искът, с който В. И. П. претендира да бъде признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията му с „Юлстрейд“ ООД, гр. София, че е собственик на 1/6 идеална част от имот …, представляващ нива, находяща се в землището на [населено място], местност „…“, цялата с площ 41.493 дка, въззивният съд е приел, че с потвърждаване действията на упълномощителката Б. Б. от нейните наследници Б. А. Б., Г. А. Б. и Г. Й. А. посредством декларация с нотариална заверка на подписите на 17.02.2017 г., договорът за покупко – продажба на процесния имот, предмет на нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № … от 12.05.2016 г. на нотариус Е. К., рег. № …, район на действие Козлодуйски районен съд, е станал валиден от датата на изповядане на сделката – 12.05.2016 г. и е породил своите последици – вещно – прехвърлителен ефект. Съдът е приел още за незаконосъобразни доводите на въззивника, че не е допустимо наследниците да потвърдят сделката по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД при положение, че към датата на сключването й, мнимо представлявания бил починал, както и е изложил разбирането, че за правният ефект от потвърждаване на сделката от наследниците на лицето, от чието име е извършено действието без представителна власт било ирелевантно обстоятелството, дали към момента на изповядване на договора, последното е било живо или не. Въз основа на тези съображения е отразен извод, че В. И. е станал собственик на техните 2/24 идеални части от наследствения имот, респективно е мотивиран и извод, че „Юлстрейд“ ООД, гр. София не е собственик на 2/24 идеални части от процесния имот, поради което е аргументирано съображение за приложение на чл. 537, ал. 2 ГПК – отмяна на нотариален акт № 94, том VІІІ, дело № 942/2017 г. на нотариус В. М..
Предвид приетите по – горе правни разрешения по тълкуването на закона по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав на ВКС приема, че наследниците на Б. Б. не са могли да упражнят права по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, тъй като със смъртта на Б. Б., настъпила преди отчуждителната сделка и прекратяване на пълномощното за учредяване представителство на В. П., липсва волеизявление, което да бъде потвърдено, съответно сключения от него като пълномощник на Б. договор е нищожен. Поради това, както вече се изложи по – горе предвид вида недействителност на сделката, извършеното от наследниците на Б. Б. потвърждаване не поражда правните последици, които законът свързва с осъществяването му. При тези обстоятелства се налага извод за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват двете категории основания, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението. Оплакванията на касатора са основателни. Предвид изложеното на основание чл. 293, ал. 1 ГПК въззивното решение следва да се отмени и спорът да се реши по същество, като инцидентният установителен иск, предявен от „Юлстрейд“ ООД, гр. София против В. И. П. се уважи, а искът предявен от В. И. П. против „Юлстрейд“ ООД, гр. София следва да се отхвърли. Както се посочи по – горе договорът, предмет на нотариален акт № …, том …, рег. № …, дело № … от 12.05.2016 г. на нотариус Е. К., рег. № 551, район на действие Козлодуйски районен съд е нищожен, не поражда правни последици, поради което не може да породи правният ефект, който законът свързва с извършването на валидните договори за покупко – продажба, а именно вещно- транслативен ефект, преминаване на собствеността върху процесния имот от патримониума на продавача в патримониума на купувача. Така констатираната нищожност на отчуждителната сделка следва да се прогласи по предявения иск на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД. Същевременно подлежи на отхвърляне иска на В. И. П. против „Юлстрейд“ ООД, гр. София, тъй като предвид изложените мотиви, не бе установено, че ищецът е станал собственик на 1/6 идеална част от процесния имот. При този изход на делото В. П. следва да заплати на „Юлстрейд“ ООД, гр. София разноските, направени в съдебните инстанции в общ размер на сумата 3180.95 лв., съответно 50 лв. държавна такса за първоинстанционното производство, 50.95 лв. държавна такса за въззивното производство, 1500 лв. адвокатски хонорар за въззивното производство, 80 лв. държавна такса за касационното производство и 1500 лв. адвокатски хонорар за касационното производство.
По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 386 от 13.12.2018 г. по гр. дело № 535/2018 г. на Врачански окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
По искът, предявен от „Юлстрейд“ ООД, гр. София против В. И. П., ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД договор за покупко – продажба на 1/6 идеална част от имот № …, находящ се в землището на [населено място], местност „…“ с площ на имота 41.493 дка, представляващ нива, трета категория, със страни по договора – Б. Г. Б. – продавач и В. И. П. – купувач, обективиран в нотариален акт № …, том …, рег. № 3032, дело № … от 12.05.2016 г. на нотариус Е. К., рег. № … на Нотариалната камара на Република България, район на действие Козлодуйски районен съд, който договор е вписан в Службата по вписванията, [населено място], входящ регистър № … от 12.05.2016 г., акт …, том …, дело № …/2016 г., партида ….
ОТХВЪРЛЯ искът, предявен от В. И. П. против „Юлстрейд“ ООД, гр. София за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между В. И. П. и „Юлстрейд“ ООД, гр. София, че В. И. П. е собственик на 1/6 идеална част от имот № 022004 в землището на [населено място], местност „…“, с площ на имота 41.493 дка, представляващ нива, трета категория.
ОСЪЖДА В. И. П. да заплати на „Юлстрейд“ ООД, гр. София разноски по делото, направени в съдебните инстанции в общ размер на сумата 3180.95 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: