4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 739
гр. София, 06.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1514 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх. № 760/08.02.2019 г. по регистъра на ШОС /Шуменски окръжен съд/, подадена от „Счетоводна кантора – Фактор“ ЕООД, гр. Шумен чрез адвокат С. И. против решение № 265 от 07.12.2018 г. по гр. дело № 367/2018 г. на ШОС.
Ответницата П. С. Ф. е подала отговор, чрез адвокат Д. Р., в който поддържа съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – съдебно решение по искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение е потвърдено в обжалваната му част решение № 742 от 25.07.2018 г. по гр. дело № 3891/2017 г. на Районен съд – Шумен, с което са уважени исковете на П. С. Ф. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ /Кодекс на труда/, имуществената претенция до размер на сумата 191.72 лв. С въззивното решение са присъдени разноски в полза на ищцата – 510 лв. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е изложил следната фактическа обстановка, която е приел за доказана: възстановяване на ищцата Ф. на длъжността „оперативен счетоводител“ след отмяна на извършено от същия ответник предходно уволнение с решение № 846 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 2670/2017 г. на ШРС, влязло в сила на 02.12.2017 г.; действия на страните, свързани с реализиране на процесното уволнение, извършени на 06.12.2017 г., а именно подаване на заявление от ищцата Ф. за връщане на работа като „оперативен счетоводител“, връчване при отказ, удостоверен с подписи на двама свидетели, от управителя на дружеството – ответник на променена длъжностна характеристика, съгласно която на служител, нает на длъжност „оперативен счетоводител“ се възлага да сключва застрахователни полици и да управлява служебен автомобил, връчване по идентичен начин, както при връчване на длъжностната характеристика на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, а също така и на заповед № 14 за прекратяване на трудовия договор. Въззивният съд е констатирал, че като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е отразил в процесната заповед за уволнение липсата на необходимото образование за изпълнение на работата – висше икономическо, с образователно-квалификационна степен „магистър“ или „бакалавър“ по специалност „финанси” или „застраховане и осигуряване”, както и липсата на необходимата професионална квалификация – свидетелство за управление на МПС категория В.
При така установената фактическа обстановка, съдът е достигнал до правния извод, че с въвеждането на тези изисквания е настъпила промяна не само в изискванията за заемане на длъжността и притежаваните професионални качества, а са въведени по същество нови трудови функции – сключване на „застрахователни полици“, което е изменило характера на самата длъжност. Счел е, че промяната на длъжността изключва правната възможност за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като разпоредбата се прилага само при промяна на изискванията за образование или професионална квалификация. В допълнение е посочил, че макар включването на определени трудови функции към съответна длъжност по начало да не подлежи на съдебен контрол, такъв е възможен, когато действията на работодателя представляват злоупотреба с право, каквато съдът е счел, че е налице в процесния случай. Обосновано е разбирането, че работодателят не е застраховател, няма доказателства, че извършва дейност по застрахователно посредничество по смисъла на чл. 294 КЗ /Кодекс по застраховане/, както и данни от Търговския регистър, че в предмета на дейност е включено посредничество за сключване на застрахователни договори като съпътстваща дейност. Поради тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че включването на допълнителни функции в процесната длъжност и свързаните с това изисквания за образование, квалификация и правоспособност да се управлява моторно превозно средство са опит за заобикаляне на закона и на предходната отмяна по съдебен ред на извършено от работодателя уволнение. Посочените мотиви са обусловили крайните изводи на съда за незаконност на процесното уволнение и за основателност на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, имуществената претенция до размера на присъденото обезщетение, съответно постановяването на решение за потвърждаване в обжалваната част на първоинстанционното съдебно решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са формулирани правни въпроси. Касаторът е подложил на преценка отразените по – горе изводи на ШОС, изразил е несъгласие с мотивите, които ги обективират, поддържа становище, че изискването за образование по определена специалност, която работникът или служителят не притежава обуславя приложение на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както и че в случая няма промяна на длъжността. Тези доводи, заедно с останалите, относно твърденията за непосочване от ищцата на допуснати от работодателя нарушения на закона, включително на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ преповтарят написаното в касационната жалба и съставляват оплаквания за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Изложението не съдържа общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, които съгласно разясненията в т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС касаторът е задължен да въведе като постави правни въпроси, имащи определена характеристика – да са от значение за изхода по конкретното дело, да се включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на въззивния съд по делото. Такива въпроси не могат да бъдат въведени служебно от касационния съд, в какъвто смисъл е тълкувателния извод, обоснован в т. 1 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС, след обсъждане на правомощията на касационната инстанция. В заключение следва да се приеме, че релевираните доводи на касатора представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и като такива са неотносими към производството по чл. 288 ГПК. Поради това ирелевантни остават твърденията на жалбоподателя за противоречие на обжалваното решение с практика на ВКС, цитирана в изложението. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК липсват общи основания, а и не са мотивирани, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т. дело № 1/2009г. на ОСГКТК на ВКС допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол.
ВКС в настоящия си състав намира, че е необходимо да се посочи още и следното. Твърдението на касатора, че ищцата не е въвела довод за недобросъвестност на работодателя при промяна на изискванията за заемане на длъжността, съответно за злоупотреба с права, е необосновано. В исковата молба е изложено, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и по същество, т. е оспорено е приложеното основание, както и е посочено, че промяна на условията за заемане на длъжността, чрез нова длъжностна характеристика е направено от работодателя при търсенето на „повод и претекст“ ищцата да бъде освободена отново. Поради това като е мотивирал изводи по тези обстоятелства, въззивният съд не е процедирал в противоречие, а напротив обосновал е съображенията си за незаконност на уволнението в съответствие с практиката, цитирана от страната – решения по гр. дела с номера – 254/2009 г. на ІV г.о., 598/2009 г. на ІІІ г.о. на състави на ВКС. Позоваването на решение по гр. дело № 25/2012 г. на състав на ВКС, ІV г.о. е несъстоятелно, предвид разглеждането от ВКС на други въпроси, а цитирането на определение по гр. дело № 2019/2016 г. на състав на ВКС, ІІІ г.о. е неправилно, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не формират съдебна практика.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът „Счетоводна кантора – Фактор“ ЕООД, гр. Шумен следва да заплати на ответната страна – П. С. Ф., своевременно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, което видно от договора за правна защита и съдействие е уговорено и заплатено в размер на сумата 510 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 07.12.2018 г. по гр. дело № 367/2018 г. на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Счетоводна кантора – Фактор“ ЕООД, гр. Шумен да заплати на П. С. Ф. сумата 510 /петстотин и десет/ лева, разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: