3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 15
гр. София, 08.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело №2363 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № на РОС /Русенски окръжен съд/ – 3930/05.04.2019 г. на Л. А. Н., подадена чрез адвокат Д. Г. против решение № 50 от 11.02.2019 г. по гр. дело № 866/2018 г. на РОС, с което е потвърдено решение № 855 от 23.05.2018 г. по гр. дело № 1530/2017 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Л. А. Н. срещу Р. Х. Н. и Р. К. Н. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – за разваляне на сключения между наследодателката на ищцата – С. Г. Н. и Р. Х. Н. договор за прехвърляне на 1/ 2 идеална част от правото на собственост върху седем недвижими имота срещу задължение за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № …, т. …, рег. № …, дело № 922/2000 г. на нотариус Б. К., рег. № 282, район на действие – Разградски районен съд.
Ответниците – Р. Х. Н. и Р. К. Н., представлявани от адвокат П. Г. са подали отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК с доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендират присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за всеки един от тях.
ВКС /Върховният касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение при извършената служебна проверка за процесуална допустимост на производството констатира следното:
Подадената касационна жалба е процесуално недопустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ГПК, за разваляне поради неизпълнение на сключения между ответника – Р. Х. Н. и наследодателката на ищцата договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане е облигационен, като не е съединен с вещен иск, поради което за него следва да се приложи предвиденото в закона ограничение, засягащо цената на иска. В конкретния случай с исковата молба се претендира частично разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № …/… г., том …, рег. № …, дело № 922/2000 г., до размер на 1/2 идеална част от правото на собственост върху прехвърлените с него седем недвижими имота – полски култури, находящи се в землището на [населено място], [община]. Имотите са отчуждени с договор, предмет на цитирания нотариален акт, като по същество се претендира развалянето на седем договора, тъй като всеки един от процесните имоти е предмет на сделка – договор за прехвърляне на 1/2 идеална част от правото на собственост върху конкретен недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Исковата защита по отношение на всеки от имотите е самостоятелна и цената на иска се определя отделно, независимо, че е налице обективно съединяване на претенции в рамките на общо исково производство. Цената на всеки един от исковете се определя по данъчната оценка на недвижимия имот, съгласно правилата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК. Видно от представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти /л. 43 до л. 49 от първоинстанционното производство/, цената на всеки един от обективно съединените искове е под законовата граница от 5000 лева (1/2 от съответно: 1788.50 лв. за имот с идентификатор …, 864.20 лв. за имот с идентификатор …, 2646.00 лв. за имот с идентификатор …, 1058.30 лв. за имот с идентификатор …, 3351.70 лв. за имот с идентификатор …, 1295.70 лв. за имот с идентификатор … и 826.60 лв. за имот с идентификатор …).
С оглед на това, касационната жалба се явява насочена срещу акт, неподлежащ на последващ инстанционен контрол, поради което следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а образуваното по нея производство да се прекрати.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателката Л. Н. следва да заплати на ответниците Р. Н. и Р. Н. направените от тях разноски за касационното производство, които видно от договорите за правна защита и съдействие са в размер на по 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № на Русенски окръжен съд – 3930/05.04.2019 г. на Л. А. Н. против решение № 50 от 11.02.2019 г. по гр. дело № 866/2018 г. на Русенски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2363/2019 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение.
ОСЪЖДА Л. А. Н. да заплати на всеки от двамата ответници по касация – Р. Х. Н. и Р. К. Н. по 600 лв., разноски за касационното производство.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: