4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 248
гр. София, 31.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2862/2019 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
С определение № 332 от 08.08.2019 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане молба вх. № 5075245/30.04.2019 г., уточнена с молба вх. № 5091267/28.05.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от Д. Н. Д. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на влязло в сила решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 11099/2015 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част, с която се е произнесъл по исковете, предявени от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София за сумата 1790 лв., неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Като основание в молбата за отмяна страната е възпроизвела нормативните текстове на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. При обосноваване на основанията за отмяна молителят се позовава на решение № 308 от 29.01.2019 г. по гр. дело № 4081/2017 г. на ВКС, състав на ІV г.о., като поддържа, че то има характер на ново обстоятелство „за вината на доставчика ЧЕЗ Ел. относно неправомерното изключване на електрозахранването в дома ни на 28.08.2012 г. продължило също така неправомерно до 20.02.2019 г.“. Страната счита, че от „този новоустановен факт“ произтичат и „всички последствия и присъждания“. Изложеното се квалифицира от молителят като основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, а установената според него с цитираното касационно решение „неистинност на подвеждащите твърдения на ЧЕЗ Ел.“, че „изключването е законосъобразно“ се квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Освен това молителят намира, че цитираното въззивно решение е основано на „Постановление на Първоинстанционния съд, препотвърдено от Въззивния“, което е било отменено с посоченото касационно решение. Тази част от изложението си ищецът Д. Д. квалифицира по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът – „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София поддържа становище за липсата на основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС /Върховен касационен съд/, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:
С цитираното определение, постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК подадената от настоящият молител молба за отмяна е приета за процесуално допустима в частта, в която е допусната до разглеждане по същество, подробно посочена в акта на ВКС, поради което доводите на ответника за процесуална недопустимост на молбата за отмяна на въззивното решение в частта с която СГС се е произнесъл по исковете, предявени от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД са недопустими. По тях е налице произнасяне с влязло в сила определение на касационния съд.
Разгледана по същество същата молба е неоснователна.
По първият по реда на изложението фактически състав, поддържан на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС приема следното:
За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо представените писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити или новосъздадени и да са от съществено значение за решаване на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи и които са останали недоказани, поради обективна невъзможност за страната да се снабди с тези документи, въпреки проявената грижа за това. Решението на ВКС, но което се позовава молителя не притежава характеристиките на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решение № 308 от 29.01.2019 г. по гр. дело № 4081/2017 г. състав на ВКС, ІV г.о. е отменил цитираното въззивно решение в частта му по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за възстановяване снабдяването с електрическа енергия в апартамент …, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и е уважил същият иск. Касационното решение е обявено на 29.01.2019 г., след преклудиране на възможността за разглеждане на фактите, относими към спора по настоящите искове. Затова решението на ВКС като обстоятелство е нововъзникнало, т.е. не е „ново обстоятелство“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То не е и „ново доказателство“ по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, защото не установява факт, а има отношение към предпоставките засягащи санкцията – прекъсване на електрозахранването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ /Закон за енергетиката/. Касационният съд е разгледал основанието за налагане на тази санкция и е приел, че при оспорено от потребителя парично вземане, произхождащо от незаплатена електрическа енергия отсъства основание за налагане на въпросната санкция. Фактическият състав на чл. 123, ал. 1 ЗЕ няма обуславящо значение относно претенциите по исковете, по които се е произнесъл въззивният съд, предявени от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София за сумата 1790 лв., неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. В съответствие с изложените съображения са приетите разрешения в практиката на ВКС, която е константна /напр. решение по гр. дело № 1722/2013 г. на ВКС, І г.о., решение по гр. дело № 4935/2013 г. и др./. Затова искането за отмяна на съдебните актове на разглежданото основание по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК е неоснователно и молбата следва да се остави без уважение.
По следващия фактически състав, поддържан на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, ВКС приема следното:
Според разпоредбата на чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК може да се иска отмяна, когато по надлежния ред е установена неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Общото за всички изброени хипотеза е, че източник на неправилност на решението е извършено престъпление, което следва да бъде установено с влязла в сила присъда или решение по чл. 124 ГПК, когато наказателното преследване е изключено. В конкретния случай в молбата за отмяна няма твърдения и съответно доказателства за установено по надлежния ред престъпление, а установена, според молителя с цитираното касационно решение, „неистинност на подвеждащите твърдения на ЧЕЗ Ел.“, че „изключването е законосъобразно“. Изложените от молителя обстоятелства и позоваването на цитираното касационно решение не формират основание по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК. Поради това искането за отмяна на съдебния акт на разглежданото основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователно и молбата следва да се остави без уважение.
По последния по реда на изложението фактически състав, поддържан на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, ВКС приема следното:
Хипотезата на чл. 303, ал.1, т. 3 ГПК изисква решението, чиято отмяна се иска, да е основано на постановление на съд или друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Нормата засяга конкретен фактически състав, при който е налице обусловеност на решението от задължителна за съда сила на пресъдено нещо по преюдициален въпрос или от задължителната сила на административен акт, като с отмяната им се установява различно правно положение от това, от което е обусловено решението. Молителят намира, че цитираното въззивно решение е основано на „Постановление на Първоинстанционния съд, препотвърдено от Въззивния“, което е било отменено с посоченото касационно решение. Страната не е съобразила, че с цитираното касационно решение е отменено посоченото въззивно решение, но само в частта му по иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за възстановяване снабдяването с електрическа енергия в апартамент 3, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и претенцията е уважена. Останалата част от спора, формиран по другите искове, включително претенциите, по които се е произнесъл въззивният съд с решението, чиято отмяна се иска, не са били предмет на разглеждане в касационното решение. В тази връзка обоснован е извода на ответника по молбата за отмяна, че решението на въззивната инстанция, не е основано на решение, което впоследствие да е било отменено. Самото касационно решение е постановено в същото инстанционно исково производство и следва по време въззивното решение, а и както се посочи е постановено по друг иск, по който спора е останал висящ. Затова следва да се приеме, че искането за отмяна на съдебния акт на разглежданото основание по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно и молбата следва да се остави без уважение.
С оглед на всичко изложено по – горе настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания по чл. 303, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5075245/30.04.2019 г., уточнена с молба вх. № 5091267/28.05.2019 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от Д. Н. Д. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на влязло в сила решение № 3631 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 11099/2015 г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част, с която се е произнесъл по исковете, предявени от Д. Н. Д. против „ЧЕЗ Електро България“ АД, гр. София за сумата 1790 лв., неустойка на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за сумата 625 лв., обезщетение за причинени пропуснати ползи, морални вреди и притеснения от прекъснатото електроснабдяване на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: