4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 480
гр. София, 12.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4576/2018 г.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Е. Д. И., подадена чрез адвокат Д. И. срещу решение № 253 от 28.06.2018 г. по гр. дело № 291/2018 г. на Окръжен съд Хасково, гражданско отделение, ІІІ въззивен граждански състав.
Ответникът по касация – Д. И. С. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, подаден чрез адвокат М. К. поддържа, че не са налице основанията, предвидени в закона за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол.
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 87 от 09.03.2018 г. по гр. дело № 1885/2017 г. на Районен съд – Димитровград, с което касаторът Е. Д. И. е осъдена да заплати на Д. И. С. сумата 10000 лв., представляваща получена в изпълнение на договор за поръчка, но неотчетена продажна цена на четири земеделски имота – ниви, продадени на 13.09.2016 г. от пълномощника Е. Д. И., въз основа на пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя – Д. И. С. от 09.08.2016 г., за която сделка е бил съставен нотариален акт № 158, том V, рег. № 8049, дело № 489/2016 г. на нотариус К. Г. с район на действие Районен съд – Хасково, като са присъдени разноски в полза на ищеца в размер на сумата 1000 лв. Въззивният съд е присъдил разноски в полза на въззиваемия С. в размер на сумата 500 лв. За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че ответницата по иска е упражнила делегираните от ищеца правомощия , като е продала процесните имоти на „ДОТО АГРО“ ЕООД за сумата 10000 лв. и с фактическото изпълнение на произтичащите от пълномощното права между страните е възникнало мандатно правоотношение с предмет продажба на земеделски земи. Съдът е обосновал разбирането за регулиране на вътрешните отношения между страните от правилата на договор за поръчка, като с реализирането на продажбата за И. в качеството й на довереник на ищеца са възникнали задължения по чл. 284, ал. 2 ЗЗД – да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получила в изпълнение на поръчката.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът – „Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото ?“. Касаторът И. твърди, че съдът не бил обсъдил показанията на свидетелите й, не мотивирал, защо приема едни и не кредитира други, не извършил тълкуване на процесното пълномощно. Поддържа се като допълнително основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а също така и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
По така поставения въпрос не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационно обжалване. От мотивите на второинстанционното решение се установява, че въззивната инстанция е обсъдила доказателствата, събрани по делото, както писмените, така и гласните. Последните са разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. Предадено е съдържанието на показанията на свидетелите Д. Т., М. Г., Б. Я., преценени са обстоятелствата, отразени в тях. Изводите, които съдът е направил, че с упражняването на представителна власт И. се е обвързала с договор за поръчка, със съдържание според извършените, съобразно упълномощаването действия, не съвпадат със становището й, респективно формират мотиви за отхвърляне на нейните доводи и възражения, което не означава , че същите доводи и възражения не са обсъдени. Когато обсъждането на доводите и възраженията е проведено от въззивния съд и са изложени съображения за отхвърлянето им, не е налице отклонение от практиката на ВКС. Затова настоящата инстанция намира, че позоваването на решение по гр. дело № 7568/2013 г. на състав на ІV г.о. не релевира предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Окръжният съд е обсъдил доказателствата, а несъвпадането на изводите му с доводите на касатора, не съставлява отклонение от практиката на ВКС. Същото съображение е относимо и към решението по гр. дело № 510/2011 г. на състав на ІІ г.о., както и по гр. дело № 2584/2015 г. на І г.о. Необосноваването на допълнително основание има за правна последица недопускане на касационен контрол. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав, визиран в нормата предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът И. счита, че необсъждането на свидетелските показания води до очевидна неправилност. От изложеното по – горе следва, че показанията са обсъдени и процедирането на съда е в съответствие с практиката на ВКС. Следва да се посочи, че самото становище на страната за състава на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е неправилно, тъй като не разграничава основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 281 ГПК. Отклонението от практиката на ВКС не може да бъде едновременно с това и основание за очевидна неправилност. В случая не са налице и двете основания, като за последното чл. 280, ал.2, пр. 3 ГПК трябва да се има предвид липсата на нарушение на императивна правна норма или на изискване за мотивиране на съдебния акт. Не е налице и мотивиране на такъв порок на решението, съобразно изложеното разбиране за съдържанието на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
В изложението е поставен въпрос със следното съдържание: „Задължен ли е съдът да извърши тълкуване на волята на упълномощителят след като същият изрично е заявил това в пълномощното и какъв е пределът на разширителното тълкуване?“. Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. С решението по т. дело № 268/2017 г., състав на І т.о. на ВКС се произнася по друг въпрос – за допустимостта да се въвеждат нови спорни въпроси с въззивното решение. Въпросът не е идентичен с цитирания, поради което не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Проведеното от въззивния съд тълкуване на съдържанието на пълномощното, преценено с оглед на доказателствата не е в противоречие с даденото от ВКС разрешение относно тълкуването на договорните клаузи, не е в противоречие с решение на ВКС по гр. дело № 2233/2016 г. на състав на ІІ т.о. и същевременно е в съответствие с разрешенията, дадени с решение на състав на ВКС, ІV г.о. по гр. дело № 706/2017 г. по идентичен въпрос – за упражняването на представителна власт и разпореждането с полученото от представителя – в своя, на представлявания или в чужда полза. Затова настоящата инстанция приема, че и с този въпрос не е обосновано приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За липсата на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК трябва да се имат предвид съображенията по предходния въпрос, които са релевантни и за настоящия въпрос. В допълнение следва да се посочи единствено, че жалбоподателката е изложила доводи по чл. 281, т. 3 ГПК в подкрепа на твърдението за основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, т.е. не е разграничила двете основания, които засягат две отделни фази на касационното производство, при което доводите за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК не могат да обосноват основания за допускане на касационен контрол нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК изложение не е мотивирано, не е налице и позоваване на актове на Конституционния съд на Република България и на Съда на Европейския съюз.
С оглед на всичко изложено по – горе настоящата инстанция приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото жалбоподателката следва да заплати на ответника по касация направените в производството пред ВКС разноски, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 600 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 253 от 28.06.2018 г. по гр. дело № 291/2018 г. на Окръжен съд Хасково, гражданско отделение, ІІІ въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Е. Д. И. да заплати на Д. И. С. сумата 600 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: