6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 750
гр. София, 08.11.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело №1640 по описа за 2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 508/08.02.2019 г. по регистъра на ВОС /Видински окръжен съд/, подадена от Е.Н. В. против решение № 105 от 19.12.2018 г. по гр. дело № 357/2018 г. на ВОС.
Ответницата З. С. К. не е подала отговор.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличието на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след разглеждане на изложените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради следните съображения:
С въззивното решение е отменено изцяло решение № 508 от 03.10.2018 г. по гр. дело № 1674/2018 г. на ВРС /Видински районен съд/ и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на З. С. К. за опразване и предаване на заетия за послужване от Е. Н. В. недвижим имот – апартамент № .., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „.., ет. .. с идентификатор … по КККР на [населено място]. За да постанови обжалвания съдебен акт, въззивният съд е приел за установено по делото, че ищцата З. К. е закупила два недвижими имота – апартамент № .. и апаратмент № … в [населено място] от ответника Е. В. и неговата майка Е. В. с нотариални актове от 21.06.2017 г. и 22.06.2017 г. В мотивите на решението са отразени следните констатации: при изповядване на сделките Е. В. е действал в лично качество и като представител на майка си Е. В.; по силата на постигната устна уговорка между страните, З. К. се е съгласила продавачите Е. В. и Е. В. да продължат да живеят в продадените апартаменти за срок от месец – месец и половина, без да заплащат наем; след изтичане на уговорения срок Е. В. не освободила имота и не позволила на ищцата да влезе във владение. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че е налице валидно сключен договор – заем за послужване, наличието на който е доказано чрез събраните по делото гласни доказателства. Друг извод, изложен в решението е, че е било осъществено предоставяне за безвъзмездно ползване на апартамента, както и че след изтичане на договорения срок същият апартамент не е върнат на заемодателя. По възражението на въззиваемата за липса на покана за опразване на процесното жилище, решаващият състав е мотивирал извод, съгласно който не е било необходимо отправяне на специална покана, поради наличието на уговорен срок, след изтичането на който ответницата е следвало да предаде имота. Посочените съображения са формирали преценката на съда за основателност на иска.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката поддържа, че въззивното решение е процесуално недопустимо, поради нередовност на исковата молба. Твърдението не се подкрепя от данните по делото, от които се установява, че ВРС е осъществил изискуемите процесуални действия по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност. В първоначалната искова молба не е било конкретизирано кой ответник, кой имот ползва, какъв договор е сключен и в какъв срок, а в петитума не е било посочено, кой ответник, кой имот следва да опразни. С разпореждане от 05.01.2018 г. ВРС е дал указания на ищцата да отстрани тези недостатъци, като е оставил исковата молба без движение. С молба – вх. № 578/15.01.2018 г. недостатъците са били отстранени. ВРС е разпоредил /разпореждане от 22.01.2018 г./ връчване на копия от исковата молба, писмените доказателства и молба вх. № 578/15.01.2018 г. При тези обстоятелства настоящата инстанция намира, че исковата молба отговаря на предвидените в чл. 127 и чл. 128 ГПК изисквания, поради което правилно въззивният съд е приел, че е осъществено редовно сезиране на двете съдебни инстанции. Не е налице процесуална недопустимост на въззивното решение и в следващата поддържа от страната хипотеза, която се свежда до твърдение за нередовно връчена уточняваща исковете молба. Като фактическо твърдение това обстоятелство не се подкрепя от данните по делото. В първоинстанционното производство е било изяснено, че Елионора В. е упълномощила адвокат Н. В. да приподпише отговор на исковата молба, което е било осъществено от пълномощницата, а последната с молба от 03.05.2018 г., копие от която е приложеното по делото, е уведомила първоинстанционния съд за това процесуално действие, реализирано в изпълнение на разпореждане на съда от 17.04.2018 г. По този начин е реализирана процедурата по чл. 131 ГПК. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че като оплакване поддържаното възражение, освен че не се подкрепя от данните по делото, както вече се отрази по – горе, същото неправилно се квалифицира от касатора В. като нарушение, обуславящо процесуална недопустимост на второинстанционното решение, неправилно се свързва от страната с разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, а въпросното възражение релевира твърдения за порок, установим след разглеждане на жалбата по същество, т.е. порок, който се обхваща от други основания – тези по чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Изложените съображения налагат извод за наличието на изискуемите предпоставки за разглеждане на спора по същество. Затова, ВКС в настоящия си състав при упражнения служебно контрол за процесуална допустимост на второинстанционния съдебен акт намира, че постановеното въззивно решение е процесуално допустимо.
Следващите оплаквания на страната са по чл. 281, т. 3 ГПК. Нормата регламентира основания, разглеждани по реда на чл. 290 ГПК, т.е. при допуснат касационен контрол. С въвеждането им не се обосновават предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са предмет на друга фаза на касационното производство. За пълнота на настоящите мотиви трябва да се имат предвид следните съображения. Жалбоподателката е посочила, че въпросът, по който се произнесъл ВОС е – „За редовността на облигационното отношение по договор за заем за послужване“ и развива своето становище за липсата на доказателства, ищцата да е контактувала с нея. Твърди още, че въззивният съд не се е произнесъл по възраженията й. Страната поддържа, че „са изложени въззивни основания за невъзможност да се ангажират доказателства пред първата инстанция“. Доводите не са относими към производството по чл. 288 ГПК, не са въведени общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване. Затова следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол.
Трябва да се посочи още и следното. Някои от оплакванията, напр. твърдението, че „Пред въззивната инстанция отново е даден ход в отсъствието на ответника при наличие на медицински документи, доказващи невъзможността му да се яви пред въззивната инстанция“, засягат друго дело, по което страна е бил сина на ответницата и не са относими към настоящия спор. Твърденията за нарушения на процедурата по призоваването на страната пред първата инстанция, дори и като фактически твърдения за нарушения, не се подкрепят от данните по делото. За първото заседание, на което е даден ход на делото от ВРС – 31.07.2018 г. ответницата по иска е била редовно призована, получила е лично призовката, при спазване на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, като са дадени указания във връзка с искането й за спиране на производството, които не е изпълнила. За заседанието от 28.08.2018 г. страната е била отново редовно призована по чл. 56, ал. 2 ГПК, както и за следващото заседание от 19.09.2018 г., но не се е явила и не е изпълнила указанията на съда за обосноваване на искането си за спиране на производството. В случая от значение е обстоятелството, че изложените доводи, включително тези за недопускането на доказателства не съставляват основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като се отнасят до спора по същество и третират твърдения за процесуални нарушения пред първата инстанция, които не са били въведени във въззивното производство. Те са основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Налице и неизпълнение на дадените от съда указания. В първоинстанционното производство жалбоподателката, въпреки указанията на съда да посочи имената на свидетелите, които иска да бъдат допуснати до разпит и да посочи обстоятелствата, които те ще установят, както и да обоснове връзката на досъдебното производство с настоящето дело, не е изпълнила същите указания. Съгласно ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС, въззивният съд дължи даване на указания само относно доказателства, които страните са пропуснали да поискат, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, а тези хипотези в случая не са налице.
Изложените по – горе доводи се поддържат и се възпроизвеждат в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и като основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Фактическият състав на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК предпоставя обосноваване от касатора на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните. Такива пороци на съдебното решение са приложение на закона в противоположен смисъл, решаване на делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма, нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма, на основополагащи за производството процесуални правила. Изложените доводи за процесуални нарушения не са относими към чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Същите не могат да се предявяват кумулативно и спрямо чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по отношение на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като нормите регламентират различни фактически състави.
Необосновани са доводите на жалбоподателката за липсата на логически изводи, приети от въззивния съд. Същата ги въвежда по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, без да ги мотивира. Очевидната неправилност на въззивното решение предпоставя обосноваването на твърдението за порок, в случая липсата на логически изводи, което касаторът В. не е направила, а и не се констатират от настоящата инстанция.
Страната твърди, че във въззивното решение липсвали самостоятелни мотиви на обстоятелствата по делото и се поставени въпроси със следното съдържание: „Въззивният съд дължи ли произнасяне по същество на спора, дори и в жалбата да не са посочени конкретни обстоятелства от първоинстанционното решение?“; „Длъжен ли е въззивният съд въпреки наведените общи понятия за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение да разгледа спора между страните по същество и да изложи самостоятелни мотиви в решението си ?“. И двата въпроса не притежават характеристиките на общи основания по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не съдържат обстоятелствата, за които се твърди, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви, т.е. те са общи и въведени, без оглед на конкретните разрешения на второинстанционния съд. Освен това въззивният съд е разгледал спора, като е изложил свои изводи по всеки един от елементите от фактическия състав на предявения иск. Затова и твърдението за противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС и ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е необосновано.
По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпрос със следното съдържание: „Следва ли съда да се произнесе по всички наведени възражения и обстоятелства в отговора на иска в решението си?“. Както и по предходните въпроси касаторът В. не е мотивирала допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което само на това основание следва да се приеме, че не са аргументирани основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това въпросът не е съобразен с процесуалните действия на въззивния съд, който не би могъл да разгледа доводи, по които страната не е представила доказателства – по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. В тази връзка са гореизложените мотиви за това, че страната не е въвела редовно доказателствено искане пред районния съд, поради необосноваване връзката на досъдебното производство с гражданското дело, а пред въззивния съд такова искането не е предявено, а и вече е било преклудирано. Твърдението за фиктивност на процесната сделка не е въведено във въззивното производство и се обосновава в касационната жалба. С него не се релевира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид липсата на правни разрешения във въззивното решение, от които да се изведе правен въпрос. Липсват както се посочи и допълнителни основания.
По въпросите, формулирани , както следва : „Следва ли съдът да се произнесе по всички наведени възражения и обстоятелства в отговора на иска в решението си?“; „Като неформален, договора за заем за послужване притежава ли определени характеристики, които следва да се докажат по безспорен и несъмнен начин от лицето, черпещо право от него, а именно – фактическият състав на чл. 249 ЗЗД?; „Следва ли съдът да следи служебно за наличието на фактическия състав на търсената правна защита по делото и при липса, това води ли до нередовност – недопустимост или неправилност на съдебния акт?“ не са мотивирани допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Не са обосновани и предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Доводите по тези въпроси, включително твърдението за недоказване на фактическия състав на чл. 249 ЗЗД са относими към основанията по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не обосновават основания за допускане на касационен контрол.
С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 105 от 19.12.2018 г. по гр. дело № 357/2018 г. на Видински окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: