4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 274
гр. София, 09.04.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3656 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба вх. № 5876/02.07.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Хасково, подадена от Д. Ш. С. против решение № 262 от 08.06.2018 г. по гр. дело № 245/2018 г. на Х. /Хасковски окръжен съд/, първи въззивен граждански състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът – Е. С. И. е подал отговор, с който поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване на срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат.
Предмет на обжалване е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 84 от 19.02.2018 г. по гр. дело № 2803/2016 г. на ХРС /Хасковски районен съд/, трети граждански състав в осъдителната част, с която първостепенният съд е уважил искове, предявени от Е. С. И. против Д. Ш. С., като е приел за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 9500 лв., главница и 285.57 лева, лихва за забава за периода от 31.05.2016 г. до 15.09.2016 г. по договор за заем от 13.05.2016 г., за които суми е издадена заповед № 902/17.09.2016 година по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1930/2016 г. на ХРС и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата 1219.45 лв., разноски за заповедното производство и първоинстанционното производство. За да постанови този резултат Х. е приел, че ответникът по претенциите не е оспорил договора за заем, разписката, установяваща, че договорената сума е предадена от заемодателя на заемателя, не е доказал възраженията си за неполучаване на процесната сума, несключване на договора на посочената в него дата. Въззивната инстанция е приела още, че ответникът не е доказал твърденията си, че има задължения, но не към ищеца, а към „Еврофутбол“ ЕООД във връзка със залози за футболни резултати, като е обосновала извод, че дружеството няма отношения за периода от 01.03.2016 г. – 31.05.2016 г., както и за който и да е друг период с физическо лице по отношение на пункт за залози в [населено място], [улица] /пункт, в който е извършвала букмейкърска дейност фирма „И. 2010“ ЕООД с управител ищеца по делото/. Х. е констатирал, че недекларирането на заем в НАП не е основание да се приеме, че липсва валидно сключен договор за заем, както и е обосновал разбирането, че реалният характер на договора за заем не се нарушава, когато заемателят е получил реално нещо на друго основание или дори без основание, но се е задължил да върне полученото или равностойността му в пари. Аргументирано е и виждането, че реалният характер на договора за заем не се нарушава, когато заемателят е получил нещо от другиго, както и ако не е получил нищо, не е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение. Тези изводи са направен въз основа на разрешения, приети в решения на ВКС, на които съдът се е позовал /гр. дело № 2670/2013 г., ІV г.о. и гр. дело № 171/2012 г. І г.о./. Със същите разрешения е мотивирано разбирането на съда, че дори със заема да са уредени други отношения между страните, това не води до извод за нищожност на процесния договор и не нарушава характеристиките му на реален договор.
Поставеният по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос – „-недекларирането на предоставен заем в годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ опровергава ли твърдението за реално предоставени суми в заем по сключен договор за заем“, не формира основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, както и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Х. се е произнесъл по него, като е констатирал, че недекларирането на заем в НАП не е основание да се приеме, че липсва валидно сключен договор за заем. Изводът е обоснован с правните последици, които възникват за данъчно задължената страна, без да рефлектират върху действителността на процесния договор. Тези съображения не обуславят самостоятелно постановения правен резултат. За да уважи исковете съдът е приел, че реалният характер на договора за заем не се нарушава, когато заемателят е получил реално нещо на друго основание или дори без основание, но се е задължил да върне полученото или равностойността му в пари. Аргументирано е и виждането, че реалният характер на договора за заем не се нарушава, когато заемателят е получил нещо от другиго, както и ако не е получил нищо, не е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение. По тези мотиви не е поставен правен въпрос, но и по поставеният, цитиран по – горе въпрос не са мотивирани допълнителните основания, на които касаторът се позовава. В конкретния случай не е налице основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Този фактически състав за селектиране на касационната жалба предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. В случая касаторът не е мотивирал изложението по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, а единствено е възпроизвел текста на разпоредбата. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на разглежданото основание липсва аргументирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обосноваващо наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Такива не се обосновават от жалбоподателя и не се установяват от съдържанието на решението. Затова не следва да се допусне касационен контрол по това основание.
Не е мотивирано и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което касаторът поддържа и в двете хипотеза на нормата. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въпрос от значение за точното прилагане на закона не е обосновано, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия. Основанието по същата норма – въпрос, който е от значение за развитието на правото не е обосновано, с оглед на твърдението за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретно посочени от жалбоподателя норми, когато те са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде практика по приложението им. Изложението в тази част не е съобразено с разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 4. Затова настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационен контрол и по това основание.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 800 лева.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 08.06.2018 г. по гр. дело № 245/2018 г. на Хасковски окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА Д. Ш. С. да заплати на Е. С. И. сумата 800 лв., разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: