5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 206
гр. София, 20.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3264 по описа за 2018 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано е по касационна жалба вх. № 2546/21.06.2018 г. по регистъра на Окръжен съд – Разград, подадена от С. В. Л., чрез адвокат Ж. М. Ч. против решение № 10 от 14.05.2018 г. по т. дело № 13/2018 г. на Окръжен съд – Разград.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация – „Топлофикация – Разград“ ЕАД, гр. Разград е подал отговор, съдържащ доводи за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което настоящата инстанция намира, че е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, предвид следните съображения:
С въззивното решение е потвърдено решение № 366 от 13.12.2017 г. по гр. дело № 1590/2017 г. на Районен съд – Разград в частта, с която в производство по иск с правно основание чл. 422 ГПК е прието за установено, че жалбоподателя С. В. Л. има задължения към въззиваемия – „Топлофикация – Разград“ ЕАД, гр. Разград в размер на сумата от 5604.76 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода 27.01.2014 г. – 07.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, и в размер на сумата 1005.92 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.01.2014 г. – 25.01.2017 г. За да постанови този резултат съдът развива правни изводи въз основа на следните факти: констатира, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация – Разград“ ЕАД, гр. Разград във връзка, с което е образувано ч. гр. дело № 164/2017 г. на Районен съд – Разград, като в заявлението е посочено паричното задължение за незаплатена топлинна енергия на адрес – апартамент 18, находящ в [населено място],[жк], бл. 13, за период от 31.12.2013 г. до 07.07.2016 г. в размер на сумата 5604.76 лв., лихва за забава за период от 31.01.2014 г. до 25.01.2017 г. в размер на сумата 1016.76 лв. и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане; констатира още, че е издадена заповед за изпълнение съобразно подаденото заявление, в което заповедният съд е мотивирал предпоставки за уважаването му, но е пропуснал да отбележи адреса на жилището, за което е начислена сумата за топлинна енергия; изложен е фактически извод за това, че ответникът се е легитимирал като собственик на жилището с нотариален акт № 28 от 19.07.2013 г., която дата районният съд е приел за начален момент на придобиване на собствеността от ответника по исковете, а въззивният съд приема факта за установен; за безспорно е посочено обстоятелството, че при покупко-продажбата на жилището на 19.07.2013 г. не е подадено заявление за промяна партидата на имота, а ищецът не е уведомен за промяна на собствеността на жилището; въз основа на съдебно – счетоводна експертиза съдът приема, че отчитането на доставената ТЕ /топлинна енергия/ за отоплителни сезони – 2013/2014 г. и 2014/2015 г. е реализирано по методика за изчисляване при неосигурен достъп до измервателните уреди, по Наредбата за топлоснабдяването, която според решаващият състав е спазена, а за сезонът – 2015/2016 г., ДТЕ /доставената топлинна енергия/ е отчетена след осигурен достъп.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е поставил въпроси, за които счита, че са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият от тях е със следното съдържание: “Първият материалноправен въпрос е свързан с редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което определя предмета и на настоящото съдебно производство“. От цитирания текст не се установява фактическото обстоятелство, релевантно за вземането, което страната свързва с редовността на заявлението, а от позоваването й на приетото от окръжния съд следва, че се има предвид „липсата на данни за жилището, в което е доставена топлинна енергия, както и данни за номера на абоната“. Твърдените от касатора мотиви не се съдържат във въззивното решение, в което са приети съображения, различни от описаните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Заявлението по чл. 410 ГПК съдът приема за редовно, а пропускът да се посочи в заповедта жилището определя като очевидна фактическа грешка, поправима от заповедния съд по чл. 247 ГПК. Съставът мотивира разбирането си с констатации, изведени от съдържанието на приложеното по ч. гр. дело № 164/2017 г. на Районен съд – Разград заявление от ищеца по чл. 410 ГПК, в което са отразени изискуемите от закона реквизити – имената на длъжника, ответник в производството по чл. 422 ГПК, неговият адрес и обстоятелствата, от които произтича вземането – задължение за неплатена ТЕ за конкретно жилище, описано подробно в същото заявление при посочване на размера на вземанията и периодите, за които се отнасят. При тези обстоятелства се налага извод за поставяне от жалбоподателя на въпрос, извън решаващите мотиви на второинстанционния съд, респективно за липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Правната последица е недопускане на касационен контрол. Затова не следва да се обсъждат и актовете на ВКС, изброени в приложението/ определение по ч. т. дело № 322/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., определение по ч. т. дело № 293/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., определение по ч. т. дело № 385/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./, като неотносими към настоящия случай, при който са налице данни за топлофицирания имот.
Вторият въпрос е със следното съдържание: „Вторият материалноправен въпрос е свързан със задължителността на процедурата за определяне на стойност на топлинна енергия при неосигурен достъп до обекта, съобразно разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването“. И по него твърдените от касатора мотиви на се съдържат във въззивното решение, в което са приети съображения, различни от описаните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Съдът не е приел, че процедурата за определяне на стойността на ТЕ при неосигурен достъп до обекта няма значение. Напротив, въз основа на съдебно – счетоводна експертиза съдът приема, че отчитането на доставената ТЕ /топлинна енергия/ за отоплителни сезони – 2013/2014 г. и 2014/2015 г. е реализирано по методика за изчисляване при неосигурен достъп до измервателните уреди, по Наредбата за топлоснабдяването, която според решаващият състав е спазена, а за сезона – 2015/2016 г., ДТЕ /доставената топлинна енергия/ е отчетена след осигурен достъп. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд и по – конкретно с констатациите за изпълнение на предвидената в нормативните актове процедура не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като третира въпроси по съществото на спора, от които съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС не се формират правни въпроси по селектиране на касационната жалба. Тези съображения обуславят извод за липсата на предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед на който следва да се приеме и извод за недопускане на касационен контрол като последица от отсъствието на предпоставки за селектиране на жалбата. Не са мотивирани от страната и допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид непосочването и необосноваването на съдебна практика, нуждаеща се от промяна, както и на неаргументирането на доводи за непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба, обективирана в цитираните норми. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК също така не е мотивирано, предвид неаргументирането на общо основание.
В изложението е поставен въпрос със следното съдържание: „Процесуалноправният въпрос е свързан с процесуалното задължение на съда как да осъществи доказателствената дейност по делото и да се произнесе по всички възражения и доводи на страните“. Касаторът твърди, че окръжният съд приел, че не е необходимо да изследва и установи, за какво се отнася исковата молба – за реално потребена ТЕ, каквото е искането на ищецът, според ответникът, или за начислена стойност по специален ред, при неосигурен достъп до отоплявания обект. Цитираният въпрос не отразява конкретните „възражения и доводи на страните“, по които въззивната инстанция, съгласно становището на жалбоподателя не се е произнесла. В тази част от изложението, както в предходната, изготвена по втория въпрос, касаторът е процедирал, като е въвел твърдения за мотиви, каквито не се съдържат във въззивното решение. Съдът е приел съображения, различни от описаните от страната. В решението не е направен извод за липсата на необходимост от изследване и установяване на обстоятелството, за какво се отнася исковата молба, за реално потребена ТЕ или за стойност, начислена при неосигурен достъп до отоплявания обект. Съдът е приел, че искът е разгледан на предявеното основание, като е мотивирал подробно разбирането си по този въпрос. От мотивите на второинстанционното решение се установява още, че доводите и възраженията на въззивника, сега касатор са обсъдени и по този начин е съобразена практика на ВКС, в която е аргументирано виждането за задължението на съда да ги обсъди. Първото оплакване на въззивника, което е разгледано от съда се отнася именно до възражението, което той сега като касатор поддържа, че не е било обсъдено. Това е оплакването, че е начислена сума не за реално ползвана енергия, а е изчислена сума след приета обективна невъзможност да се извърши измерване. Разгледани са доводите на въззивника за приложение на чл. 39 от общите условия на договорите за продажба на ТЕ и е обосновано разбирането, че разпоредбата се отнася до хипотеза на отказ от ползване на ТЕ, която не е налице в процесния случай. Прието е още, че основанието за търсеното вземане, посочено в исковата молба, е за ползвана ТЕ, а дали същата е реално отчетена или е ползвана методика за нейното изчисляване, при неосигурен достъп до измервателните уреди е обстоятелство, което не рефлектира върху правното основание на иска, а върху начина на определяне на размера на търсената сума. Тези изводи са послужили за обобщаване на заключение на съда, имащо отношение към процесуалната допустимост на първоинстанционното решение, а именно, че начинът на отчитането не рефлектира върху правното основание на иска, а върху размера на търсената сума. Несъгласието на касатора с изводите на съда не съставлява непроизнасяне по доводите и възраженията му, когато отхвърлянето им е резултат от извод за тяхната неоснователност и недоказаност, до който решаващият състав е достигнал след обсъждането на доказателствата, както е процедирала въззивната инстанция в настоящия случай. Затова и с позоваването на практика на ВКС – решение по гр. дело № 5207/2013 г. на състав на ІV г.о., решение по т. дело № 78/2012 г. на състав на ІІ т.о. касаторът не обосновава твърдението си за произнасяне на окръжният съд в противоречие с практиката на касационния съд. Същата практика визира случаи на неизпълнение на процесуалното задължение на съда за обсъждане на доказателствата, доводите и възраженията на страните, каквото не е налице в разглеждания случай. За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че позоваването на решение по гр. дело № 6466/2007 г. на състав на ВКС, ІІ г.о. е правно несъстоятелно, предвид практиката, обективирана с него – по ГПК /отм./, преодоляна с практика по чл. 290 ГПК.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 10 от 14.05.2018 г. по т. дело № 13/2018 г. на Окръжен съд – Разград.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: