3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 593
гр. София, 22.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 973 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Д. К. Ц. против решение № 186 от 14.12.2018 година по гр. дело № 250/2018 г. на ГОС /Габровски окръжен съд/.
Ответникът по касация – Ф. Т. Д. не е заявила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение състав на ГОС е уважил частично след осъществено прихващане с насрещни задължения искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 200, вр. чл. 79 ЗЗД , както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени от Д. К. Ц. против Ф. Т. Д.. За да постанови този резултат съдът е мотивирал съображения за това, че са налице валидни задължения, както по договора за цесия, така и по договора за заем, като и по двата договора е констатирал, че са налице влезли в сила решения, с които претенциите на ищеца са били частично уважени. Решаващият състав е приел, че направеното от ответницата възражение за прихващане е основателно, предвид наличието на предпоставки за осъществяване на този способ за погасяване на задължения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, по който твърди наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, чийто текст е възпроизвел: „1. Исковата молба има ли функцията на покана до длъжника, респективно в кой случай се счита за такава и в кои категорично не е покана?“; „2. Ищецът длъжен ли е да доказва факти и обстоятелства относно настъпила ликвидност и изискуемост на задължение по договор за заем, или това е ангажимент на ответника, когато само той разполага с необходимите доказателства?“; „3. Дали е възможно съдът да извърши прихващане с насрещно вземане на ответника към ищеца, без да е направено искане за прихващане и/или да е предявен насрещен иск, респ. възражение за прихващане?“.
Страната е сочила по първия въпрос противоречие в мотивите на окръжния съд и на районния съд във връзка с това, че исковата молба имала функция на покана. Касаторът е сочил неправилност и необоснованост на изводите на въззивния съд общо, също така е заявил, че по договорите за заем поставените въпроси били в „тясна връзка“. Отразено е още, че ответната страна можела да посочи извлечение от банковата си сметка, за да установи наличието или липсата на превод от Германия, но това не било в неин интерес. Общо е посочено, че въпросът за доказателствена тежест по иска с право основание чл. 240 ЗЗД бил разгледан с решение на ВКС по въпроси относно ограничението на чл. 164 ал. 1 ГПК, когато спорът не бил за наличие на съществуващо договорно правоотношение, а за смисъла на постигнатите договорености, както и кои са подлежащите на установяване факти от ищеца и ответника в производството по чл. 240 ЗЗД. Изброена е съдебна практика от касатора в същия смисъл. Поддържани са и общо доводи за неправилност на извършеното от съда прихващане.
Поставените от касатора въпроси не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а и свързаните с тях оплаквания са направени при липса на правен интерес от ищеца, с оглед приетото от съда за основателност на неговите искове. Поставеният въпрос за разпределение на доказателствената тежест също така не е релевантен, като незаявен с въззивната жалба като процесуално нарушение във връзка с доклада на първоинстанционния съд, което въззивникът е длъжен да посочи, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Липсата на релевантен правен въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, като оплакванията за неправилност на акта са без правно значение за тази фаза на касационното производство. Същите оплаквания се разглеждат само, ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на всичко изложено по – горе следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 186 от 14.12.2018 г. по гр. дело № 250/2018 г. на Габровски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: