5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 584
гр. София, 16.07.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 453 по описа за 2019 година.
Производството по чл. 288 ГПК е образувано по касационна жалба на Е. Ж. Т., подадена чрез адвокат Д. М. М. против решение № 224 от 05.07.2018 г. по гр. дело № 1241/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, ответникът по касация – „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД, гр. Раднево, РУДНИК “ТРОЯНОВО – СЕВЕР“, с. Ковачево е подал отговор, в който поддържа становище за липсата на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, при наличие на правен интерес, обусловен от постановения правен резултат, поради което настоящата инстанция намира, че е процесуално допустима.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение след обсъждане на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК намира, че не е обосновано приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради следните съображения:
С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 29 от 30.04.2018 г. по гр. дело № 777/2017 г. на Радневски районен съд, с което са отхвърлени искове, предявени от Е. Ж. Т. против „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК“ ЕАД, [населено място], РУДНИК “ТРОЯНОВО – СЕВЕР“, [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ и са присъдени 400 лв., разноски в полза на ответника, а с оглед изхода на делото пред окръжния съд в полза на последния като въззиваем са присъдени 100 лв., разноски. Решаващите изводи, обусловили изхода на спора пред втората инстанция засягат приложението на чл. 193, ал. 1 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ, доказаността на фактическите състави, послужили като основание за ангажиране дисциплинарната отговорност на Е. Т. – чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 187, т. 1 КТ и прилагането на чл. 188, т. 3 КТ, с оглед съобразяване на критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Въз основа на писмените и гласни доказателства са приети за доказани констатациите в заповед № 4/19.09.2017 г. на управителя на рудника за неявяване на ищеца, изпълняващ длъжност „Машинен оператор транспортно – технологична машина ГТЛ 1800 в участък „РТНК-4“ в Клон рудник „Трояново – север“, [населено място], на работа на участък „РТНК-4“, на 15.06.2017 г. в дневна диспечерска смяна „Б“, на 16.06.2017 г. в нощна диспечерска смяна „Б“ и на 27.06.2017 г. в дневна диспечерска смяна „Б“, както и е приета за установена констатацията в заповедта за това, че Т. не е представил оправдателен документ за отсъствията си. Мотивирани са подробни съображения за спазване нормите на чл.193, ал. 1 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ от работодателя.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпрос, с оглед на който се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: „Когато при постановяването на съдебното решение е налице висящо досъдебно производство, по което предмет е съществен документ от значение за изхода на спора по гражданското дело налице ли са визираните от страна на законодателя предпоставки на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и следва ли делото да бъде спряно ?“.
От данните по първоинстанционното дело – протоколи от заседанията на Р. от 23.01.2018 г. и 22.02.2018 г. се установява, че искането на процесуалните представители на ищеца – на адвокат Бастрев в заседанието от 23.01.2018 г. и на адвокат К. в заседанието от 22.02.2018 г. по чл. 193 ГПК, за извършване проверка истинността на документи – 11 заявления за ползване на отпуск и писмо с изх. № РД – 17 – 640/20.07.2017 г. /с писмото са поискания обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ/, с оглед на твърдението на ищеца, че не е подписал тези документи, е било отхвърлено, поради несвоевременното му предявяване, извън срока по чл. 312, ал. 2 ГПК. В определението, постановено в заседанието от 22.02.2018 г. първоинстанционният съд е мотивирал неоснователността на искането още и с обстоятелството, че при връчване на препис от отговора на исковата молба с приложенията, представени под опис, където въпросния документ – писмо изх. № РД – 17 – 640/20.07.2017 г. е посочен под номер 85, ищецът не е направил искания и оспорвания, включително не е изложил възражение за липсата на процесното писмо към приложението на отговора по чл. 131, ал. 2 ГПК, поради което е приел, че искането по чл. 193 ГПК е преклудирано. В заседанието от 03.07.2018 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК във връзка с представения сигнал до РП – Раднево / представен на л. 33 от второинстанционното гр. дело № 1241/2018 г. / за наличие на престъпни обстоятелства, като е мотивирал определението си с липсата на данни за висящ наказателен процес на досъдебна или съдебна фаза към 03.07.2018 г., който да е преюдициален спрямо гражданското дело, както и с обстоятелството, че твърденията в сигнала за наличие на престъпни обстоятелства не са равнозначни на „разкриване“ на тези обстоятелства. В решението окръжният съд е разгледал възражението на въззивника против процедирането на районния съд, с което е отхвърлено искането по чл. 193 ГПК, като е потвърдил законосъобразността на определението, с което искането е било отхвърлено, а освен това е изложил допълнителни аргументи за недопустимост на извършването на проверка по чл. 193 ГПК след преклудиране на правото да се оспори истинността на процесния документ.
По така проведените процесуални действия на двете предходни инстанции и по изложените във въззивното решение мотиви във връзка със същите съдопроизводствени действия, касаторът не е обосновал приложно поле на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираният въпрос не е съобразен с решаващите мотиви на окръжния съд. Твърдението на ищеца, че е извършено престъпление – в случая изготвяне на документ – писмо с изх. № РД – 17 – 640/20.07.2017 г., с което са поискания обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ, който не носи подписа му, както и твърдението, че молби, представени от ответника по исковете не са подписани от него, представеното в тази връзка копие от сигнал до Районна прокуратура – Раднево, в който са отразени същите твърдения, са преценени от въззивния съд, като обстоятелства, с които не се установява наличие на престъпни обстоятелства, тъй като твърденията на страната, ищец по гражданското дело не са равнозначни на „разкриване“ на тези обстоятелства. Този извод е изложен в определението на окръжния съд, в протокола от заседанието от 03.07.2018 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Процедирането на съда е в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС /напр. определение по ч. гр. дело № 5301/2013 г., решение по гр. дело № 745/2012 г. на състави на ІV г.о./, съгласно които производството по гражданското дело се спира, когато твърдените престъпни обстоятелства имат значение за решаването му и са предмет на установяване в съдебната фаза на наказателното производство /чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК/ или когато гражданският съд е събрал доказателства за съществуването на престъпни обстоятелства /чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК/. По настоящето дело се поддържа втората хипотеза, по която в съответствие с данните в производствата пред районния съд и окръжния съд и в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС е обоснова извод за липсата на основание за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Във въззивното решение подробно са обсъдени възраженията на въззивника относно приложението на чл. 193 ГПК. Касаторът не е оспорил процесните заявления и писмо изх. № РД – 17 – 640/20.07.2017 г. своевременно, поради което изводите на окръжния съд за преклудиране на възражението му са обосновани, а и са обсъдени в съответствие с изискването за разглеждане на доводите и възраженията на страните. По – нататъшните действия на ищеца, сега касатор, насочени към спиране на съдебното производство са разгледани от въззивния съд, както се изложи по – горе и по разрешаването им съдебният състав е мотивирал процесуалните си действия и решението си в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС. Представянето на копие от постановление от 23.11.2018 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Стара Загора за отменяне на постановление на Районна прокуратура – Раднево за отказ да се образува досъдебно производство не обуславя промяна в горните изводи на настоящата инстанция относно процедирането на въззивния съд в съответствие с разрешенията в практиката на ВКС. Представянето на цитираното постановление, неустановяващо наличие на престъпни обстоятелства, а продължаване на проверката в досъдебното производство е процесуално недопустимо в настоящето производство, което е по чл. 288 ГПК и в което се разглеждат единствено основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК цитираният въпрос не произтича от конкретни разрешения на въззивния съд, посочени подробно по – горе, а засяга единствено правилността на проведеното от втората инстанция процедиране по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, която съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС се проверява при допуснат касационен контрол, т.е. при разглеждане на жалбата по същество. Освен това касаторът не е обосновал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неговото изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа допълнителни основания, които страната е задължена да въведе чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, предвид промяната на законодателството или обществените условия. Касаторът не е мотивирал, с оглед твърдението за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – развитие на правото необходимост от тълкуване на конкретни норми, поради непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба и липсата на практика по приложението им. В тази насока приложението не е съобразено с разясненията в т. 4 от цитираното ТР на ОСГКТК на ВКС.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че касаторът не е обосновал приложно поле на предпоставки за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 224 от 05.07.2018 г. по гр. дело № 1241/2018 г. на Старозагорски окръжен съд, гражданско отделение, ІІ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: