6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 170
гр. София, 04.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4835/2018 година.
Ц. Н. Н. и С. С. Х. чрез адвокат И. В. са подали касационна жалба вх. № – 16600/28.09.2018 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/ против решение № 1801 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 4292/2017 г. на САС, гражданско отделение, 10 състав.
Ответникът – Прокуратура на Република България чрез прокурор К. М. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е въззивното решение, с което САС се е произнесъл по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявени от Ц. Н. Н. и С. С. Х. против Прокуратурата на Република България, които е уважил за по 1500 лв., ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 10.07.2012 г. до окончателното изплащане, които претенции съставляват обезщетения за неимуществени вреди от незаконно обвинение, за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 НК, за което са оправдани с присъда № 40 от 19.09.2007 г. по НОХД № 5199/2005 г. на Софийски градски съд, влязла в сила на 14.07.2010 г., като е отхвърлил исковете, както следва – на Ц. Н. Н., за разликите между 1500 лв. и 15000 лв., между 15000 лв. и 70000 лв., а на С. С. Х., за разликите между 1500 лв. и 6000 лв., между 6000 лв. и 70000 лв. Предмет на касационната жалба е въззивното решение в отхвърлителната част /за разликата между 1500 лв. и 70000 лв., по всеки от исковете/, постановена след частична отмяна на първоинстанционно решение № 3332 от 15.05.2017 г. по гр. дело № 9054/2015 г. на СГС /Софийски градски съд/. От фактическа страна САС е приел, че с присъда № 40/19.09.2007 г. по н.о.х.д. № 5199/2005 г. на Софийски градски съд ищците са признати за невиновни и оправдани по подигнатите им от Софийска градска прокуратура обвинения за пристъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК затова, че на 14.07.2003 г. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] двамата в съучастие като извършители с користна цел /на 14.07.2003 г. с договор за издръжка и гледане, предмет на нотариален акт № …/… г. са придобили апартамент № , в [населено място], [улица] от А. М. К., [дата на раждане] / умишлено са умъртвили А. М. К.. В мотивите е констатирано, че присъдата е била протестирана от прокурор пред САС, който с решение № 273/13.07.2009 г. по в.н.о.х. дело № 1143/2008 г. е потвърдил съдебния акт, както и е посочено, че второинстанционното решение отново е било протестирано от прокурор и е потвърдено с решение № 70/14.07.2010 г. по н.д. № 524/2010 г. на ВКС. Изложени са и други обстоятелства, а именно, че преди да започне наказателното преследване, ищецът е работил като анестезиолог в Национална специализирана болница за активно лечение и онкология /НСБАЛО/, а ищцата като клиничен лаборант в същата болница, както и е отразено, че К. в периода от 05.06.2003 г. до 18.06.2003 г. е бил на лечение в Първа МБАЛ – София, на 26.06.2003 г. бил прегледан в МБАЛСМ „Н.Пирогов“, тъй като паднал в дома си, бил приет на лечение в Първа МБАЛ – София, а на 09.07.2003 г. бил изписан по настояване на Ц. Х., подписала се в медициските документи, като бил откаран в апартамента на ищците, където на 10.07.2003 г. бил посетен от нотаруис, който заверил пълномощно от К. в полза на ищцата да продаде на себе си неговия апартамент. Съдът е констатирал още, че на 14.07.2003 г. бил вписан в регистъра на нотариус нотариален акт, обективиращ договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който А. К., представляван от ищцата Ц. Х. прехвърлил на последната правото на собственост върху апартамента на [улица], а на 14.07.2003 г. А. К. починал според заключението на вещи лица, назначени в наказателното производство от съчетана черепномозъчна травма и гръбначномозъчна травма. В мотивите е прието, че на 17.07.2003 г. нотариус А. Ч. е обявил саморъчно завещание на починалия А. К., представено му от ищцата. От правна страна съдът е приел, че е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, както и че ищците са били обвинени в престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а производството е продължило 5 години и 2 месеца при мярка за неотклонение парична гаранция 2000 лв. в периода от 10.05.2005 г. до 19.09.2007 г. При прилагане на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е изложил разбирането си за виновно поведение на ищците, което провокирало възбуждането на наказателно преследване и с което били допринесли за увреждането.
С определение № 564 от 08.07.2019 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение в обжалваната част. По поставения въпрос – „Може ли възражение по чл. 5 от ЗОДОВ за съпричиняване да се приеме за годно да доведе до произнасяне на съда и за своевременно направено, ако то се състои само в посочването на цифрово изражение на правната норма, но липсва посочване на факти и доводи за наличието на съпричиняване?“, настоящият състав на ВКС споделя приетите разрешения в практиката на състави на ВКС /решение по гр. дело № 3174/2014 г. на състав на ІV г.о., решение по гр. дело № 158/2016 г. на състав на ІІІ г.о./. В същата е аргументирано разбирането, че ответникът в отговора на исковата молба следва да въведе твърдения за действия на пострадалия, с които е допринесъл за настъпване на вредите, т.е. да въведе конкретни факти за съпричиняване, като правната квалификация на възражението е дейност на съда, по която се произнася с доклада по делото. По следващият въпрос – „Може ли гражданският съд при преценката си за наличие на съпричиняване да преразглежда факти по инкриминираното деяние, по което наказателният съд вече се е произнесъл с оправдателен акт или е длъжен да анализира единствено поведението на подсъдимия в рамките на наказателното производство – доколко с това си поведение той е съпричинил вредоносния резултат ?“, настоящият състав на ВКС споделя приетите разрешения в практиката на състави на ВКС / решение по гр. дело № 372/2010 г., решение по гр. дело № 2683/2015 г. на състави на ІV г.о., решение по гр. дело № 1070/2010 г., решение по гр. дело № 158/2016 г. на състави на ІІІ г.о./. В същата е аргументирано разбирането, че при преценка на възражението за съпричиняване, съдът следва да съобрази процесуалното поведение на ищеца по време на наказателното преследване, респективно връзката между това поведение и процесуалните действия на ответника във връзка с повдигане и поддържане на обвинението. По последния въпрос – „Какъв е справедливият размер за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди ?“, настоящият състав на ВКС споделя приетите разрешения в практиката на ВКС /решение по гр. дело № 3246/2013 г. , решение по гр. дело № 203/2012 г. на състави на ІV г.о./, съгласно която при прилагането на чл. 52 ЗЗД, съдът трябва да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди, както и да изложи собствени мотиви за причинната връзка между тези вреди и незаконното обвинение.
Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:
За да постанови решение за уважаване на иска в посочения размер, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за приложението на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като поведението на ищците не било ориентирано към запазване живота и здравето на А. К., а към сключване на договора и изготвяне на саморъчно завещателно разпореждане, както и към поставяне на починалия в частна хладилна камера, да се откаже извършането на аутопсия и да се обяви завещанието. Според решаващият състав това поведение повдигнало основателни съмнения по отношение на обвинението, които можели да се разсеят само по реда на наказателното производство. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ е приложена, без да са предявени и процесуално въведени от ответника факти и доводи, очертаващи обстоятелствата, обуславящи съпричиняването на вредоносния резлутат. В отговора на исковата молба оспорването на иска по размер и свързаното с него възражение за съпричиняване се състои в позоваване на чл. 5 ЗОДОВ. В доклада по делото пред първата инстанция във връзка с възражението на ответника по чл. 5 ЗОДОВ не са били изяснени обстоятелствата, на които страната поддържа възражението си, съответно обстоятелстата, които се нуждаят от доказване и разпределението на доказателствената тежест за тях. Във въззивното производство същите обстоятелства са останали неизяснени и съдът въпреки липсата на доводи на страните по тази част от спора, по собствена преценка, неосноваваща се на процесуално въведени от ответника факти и доводи, очертаващи обстоятелствата, обуславящи съпричиняването на вредоносния резлутат, е обсъдил факти, които според него за релевантни за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ. Посоченото процедиране е в противоречие с разгледаната по – горе практика на ВКС и е обусловило постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила се е отразило и на преценката за наличие на съпричиняване във връзка с изискването да се анализира кръгът от обстоятелства, в който се третира поведението на ищците в рамките на наказателното производство, респективно връзката на това поведение със съпричиняване на вредоносния резултат. При преценка на възражението за съпричиняване, релевантни са фактите, отразяващи процесуалното поведение на ищците по време на наказателното преследване, съответно връзката между това поведение и процесуалните действия на ответника, засягащи повдигане и поддържане на обвинението. Тези обстоятелства не са разгледани, поради неизясняване на фактите, с които ответникът свързва съпричиняването на вредоносния резултат.
Както се посочи по – горе при прилагането на чл. 52 ЗЗД, съдът трябва да съобрази всички доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди, както и да изложи собствени мотиви за причинната връзка между тези вреди и незаконното обвинение. В случая въззивната инстанция е приела за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно направеното възражение по чл. 5 ЗОДОВ, изложила е разбирането си за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците. При тези обстоятелства е следвало да се обосноват мотиви за размера на приетото съпричиняване, да се аргументират изводи за размера на дължимите обезщетения, както и да се обоснове отражението на приетия размер съпричиняване по отношение на размера на вредите, които подлежат на репариране. Съдът не е мотивирал съображения по посочените правни въпроси, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост на мотивите и нарушение на материалния закон. Затова оплакванията в касационната жалба във връзка с посочените нарушения са основателни.
Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакването на касаторите за нарушаване на чл. 236, ал. 2 ГПК е основателно, приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение в обжалваната част. Доколкото порокът не може да бъде поправен от кадационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази изложените по – горе съображения за допуснати нарушения, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните и въз основа на съвкупната преценка на доказателствия материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора, като мотивира съображения за това. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради необходимостта за изпълнение на процесуалното правило, обективирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция.
Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории основания, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС.
По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1801 от 12.07.2018 г. по гр. дело № 4292/2017 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 10 състав в обжалваната част.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: