О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
гр. София, 08.04.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4086/2019 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. Г. И. и М. А. И. срещу решение № 152 от 25.06.2019 г. по гр. дело № 80/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът – „Общинска банка“ АД, гр. София е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С цитираното по – горе решение, състав на Великотърновски апелативен съд е потвърдил решение № 158 от 04.04.2018 г. по гр. дело № 400/2017 г. на Русенски окръжен съд, с което е бил уважен предявения от „Общинска банка“ АД срещу настоящите касатори иск с правно основание чл. 135 ЗЗД. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че са налице всички предпоставки на иска по чл. 135 ЗЗД, а банката има качеството кредитор. Този извод съдът е направил, въпреки установеното пред него пълно погасяване на дълга чрез плащането му от кредитополучателите и удостоверяването на това обстоятелство с изявление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело, поради пълното погасяване на дълга. В тази връзка, решаващият състав, позовавайки се на практика на ВКС, е счел, че в производството по чл. 135 ЗЗД, следва да се изхожда от положението, че вземането съществува, щом произтича от твърдените от ищеца факти и може да се приеме обратното, само ако съществуването на вземането е отречено със сила на пресъдено нещо. Приел е още, че сделката, сключена между ответниците запазва силата си между тях, а ако вземането е погасено, то и ищецът не може да се възползва от влязлото в сила решение по чл. 135 ЗЗД.
С представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е поставил въпрос, уточнен от настоящата инстанция, съобразно правомощията, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, а именно – По иска с правна квалификация чл. 135 ЗЗД, длъжен ли е съдът да съобрази погасяването на дълга, ако плащането е извършено до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция в хипотеза на удостоверено от съдебен изпълнител прекратяване на производството по индивидуалното принудително изпълнение, образувано за събиране на този дълг, поради пълното му погасяване ?. Така поставения въпрос е релевантен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е пряко относим към решаващите изводи на въззивния съд. Страната обосновава и допълнителен критерий по поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Този извод произтича от това, че такава хипотеза не е разглеждана в съдебната практика, а цитираните от въззивния съд и посочени от ответника по касация съдебни актове третират спор по погасяване на задължението в хипотеза, различна от разглежданата, при която е налице изрично удостоверяване от публичен орган за цялостно погасяване на дълга, на който кредиторът се е позовал, за да обоснове материалноправната си активна легитимация. Следователно липсва спор по съществуване на вземането, който може да бъде предмет на установителен иск, а е налице и съществен юридически факт, който съобразно чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид при разглеждане на делото.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че са налице основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по цитирания по – горе правен въпрос.
По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 152 от 25.06.2019 г. по гр. дело № 80/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите да внесат държавна такса в размер на сумата 163.54 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят документ за внасяне на таксата в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
Делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: