4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 157
гр.София, 10.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на девети декември двехиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 1697 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – област Пловдив, [община],[населено място], Л. Пловдив 4009 чрез процесуалния представител, юрисконсулт М. С. Б. срещу решение № 1286 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 2356/2010 г. на П. окръжен съд, Х граждански състав.
Ответницата Д. Г. Х. чрез пълномощника си адвокат И. П. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, както и че не следва да се допусне разглеждането й по същество, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с правен интерес да обжалва въззивното решение, поради което възражението за процесуална недопустимост е неоснователно.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С решение № 1286 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 2356/2010 г. състав на Пловдивския окръжен съд е отменил частично решението от 02.06.2010 г. по гр.д. № 3101/2010 г. на Районен съд – Пловдив, ХVІІІ граждански състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Г. Х. против [фирма] – област Пловдив, [община],[населено място], Л. Пловдив иск с основание чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 21.05.2010 г. до 22.08.2010 г. до размера от 5200.20 лв., както и в частта за разноските и вместо него е постановил решение, с което е осъдил [фирма] да заплати на Д. Г. Х. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 21.05.2010 г. до 22.08.2010 г. допълнително още 2757.68 лв., ведно със законната лихва от 10.03.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да й заплати сумата 1185 лв. разноски, да заплати по сметка на ВСС държавна такса 110.30 лв., осъдил е Д. Г. Х. да заплати на [фирма] 131.50 лв. разноски и е потвърдил решението в останалата обжалвана част, включително относно уважаване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Касаторът не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК въпрос във връзка с приложението на чл. 328, ал.1, т. 3 КТ е формулиран така:
„Високата степен на значимост на обществените отношения, свързани със свободното упражняване на правото на труд, прогласено от Конституцията, предпоставя необходимостта да бъде внесена яснота при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т.3 и по – точно в какъв период и в каква зависимост да бъде преценявано намаляване на обема на работа, тоест да се сравняват месец с месец, годишни периоди или частични зимни чартърни програми, както е на Л. Пловдив.”
Този въпрос е фактически и като такъв се преценява с оглед на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ винаги се свързва с определена дейност в предприятието, в негови структури или с трудова функция, изпълнявана от работник или служител, ако намаляването на обема на работа засяга само тази функция, поради което доказването на твърденията на работодателя обхваща различни обстоятелства при разглеждане на индивидуалния правен спор, включително и относно времетраенето на процеса на намаляване обема на работа. Противоречиво разрешавани от въззивния съд са правните въпроси от значение за изхода по конкретното дело, включени в предмета на спора и обусловили неговите решаващи правни изводи / в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т. 1 /. Поради това позоваването на решение № 12 от 03.02.2009 г. по гр.д. № 9/2009 г. на Р. окръжен съд с твърдението, че съдържа противоречиво в сравнение с обжалвания съдебен акт и с решение № 454 от 04.07.2002 г. по гр.д. № 301/2002 г. на Окръжен съд – Враца „разрешаване на казуса” не обосновава приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК е посочен и друг въпрос, който е формулиран така:
„На второ място противоречиво е разрешаван и въпросът дали управленческият орган на дружество, в което е намалял обема от дейност трябва да отрази същото намаление в изрично свое решение.”
Този въпрос не е получил противоречиво разрешаване в обжалвания съдебен акт в сравнение с решенията, на които се позовава касаторът. В решение № 290 от 05.10.2009 г. по гр.д. № 483/2009 г. на Окръжен съд – Хасково е прието, че работодателят съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса трябва да докаже наличието на решение на компетентния орган към момента на уволнението за намаляване обема на работа в предприятието, съответно че обемът на работа действително е намалял. В решение № 454 от 04.07.2002 г. по гр.д. № 301/2002 г. на Окръжен съд – Враца тълкуването на съдържанието на чл. 328, ал.1, т.3 КТ е в смисъл, че намаляването на обема на работа е обективен факт, подлежащ на доказване. Произнасянето на Пловдивския окръжен съд по основанието за прекратяване на трудовоправната връзка като разрешаване на правен въпрос не противоречи на възприетите в цитираните по-горе решения изводи, тъй като доводът за липсата на основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е изведен от неотносимостта на изложеното в т.4 от решението на Съвета на директорите / СД / на дружеството / протокол № 29 от 07.12.2009 г. на СД на Л. Пловдив Е. / към съдържащия се в цитираната разпоредба фактически състав. В обжалвания акт съдебният състав е разгледал това решение на СД като основание за уволнение, като е констатирал неизясненост на приложения за прекратяване на трудовото правоотношение фактически състав предвид възложените на изпълнителния директор задачи по оптимизиране на персоналния състав. При тези обстоятелства поставеният от касатора въпрос не е във връзка с изводите на въззивния съд, в които въпросът за отразяване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ в решение на управленческия екип на дружеството като предпоставка за правомерност на уволнението не е разглеждан като решаващ за изхода на делото. Поради това необосновано е и виждането в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за формиране на противоречиво произнасяне между въззивния съд, постановил обжалваното решение и съдилищата, постановили цитираните решения.
Касаторът не е установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Твърдението му, че „незадълбочените разсъждения на ПОС и произнасянето му относно представеното Постановление на МС за намаляване на държавните такси е съществен момент в развитието на правото, доколкото съдебна инстанция чрез свой съдебен акт неглижира израз на ясната воля на държавата да развива изцяло или в определени нейни части икономиката и да подпомага държавните дружества, увеличавайки обема на тяхната дейност” не обосновава приложно поле на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Основанието по посочения текст предполага обосноваване от страната, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване и за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни и противоречиви, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите / в този смисъл са разясненията в ТР на ВКС, № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГКТК, т.4 /. Искането да се тълкуват конкретни норми без да е установено наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК само по себе си не е достатъчно, за да бъде допуснат касационен контрол. Необходимо е касаторът да обоснове наличието на посоченото основание. Възпроизвеждането на нормативния текст на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е такъв довод. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответницата направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие възлизат на сумата 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1286 от 27.09.2010 г. по гр.д. № 2356/2010 г. на П. окръжен съд, Х граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма] – област Пловдив, [община],[населено място], Л. Пловдив 4009 да заплати на Д. Г. Х. направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: