Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
С., 09.03. 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., Петчленен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
БОРИС ИЛИЕВ
при участието на секретаря Борислава Лазарова, изслуша докладваното от съдия Б.С. гр. дело № 34 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.234 във вр. с чл.231 ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.12 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по молбата на [фирма] С. с искане да бъде отменено решението на ВКС на РБ ІV ГО № 1769 от 12.ХІ.2004г. по гр.д. № 1354/2003г. Сочи се, че след приключването на производството по делото с влязло в сила решение на молителя станало известно, че през 1996г. С. община чрез район “С.” е провела конкурс и е отдала под наем на спечелилото конкурса [фирма] имота, предмет на спора по делото, включен в уставния фонд на [фирма]. Твърди се, че с представените с молбата удостоверяващи тези факти доказателства – писмо № 08-01-23/13.ІІ.1996г. на кмета на СО до кмета на района за възлагане организирането на конкурс по ЗНО, заповед № РД-09-39/16.ІІ.1996г. на кмета на района за обявяване на конкурс и протокол № 1/13.ІІІ.1996г. на комисия за определяне на спечелилия конкурса – се опровергават направените в решението на СГС, потвърдено с това на ВКС, изводи, че процесния имот от 1995г. е бил държавна собственост и е бил предоставен на [фирма], поради което не може да е бил включен в капитала на молителя с протокол № 41/1991г. Молителят претендира присъждане на разноски.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] С. е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Петчленен състав, намира, че молбата за отмяна е постъпила в срока по чл.232 ал.1 от ГПК / отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна, съображенията за което са следните:
С атакуваното по реда на отмяната по чл.231 от ГПК /отм./ решение № 1769 от 12.ХІ.2004г. по гр.д. № 1354/2003г. на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, е оставено в сила решението на СГС от 29.І.2003г. по гр.д. № 2374/2002г., с което е оставено в сила решението на СРС от 21.V.2001г. по гр.д. № 8480/1999г., с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване на владението на магазин с площ 240 кв.м, находящ се на партерния етаж от сградата на [улица] в С., заедно с мазе под него с площ 40 кв.м и със съответните идеални части от общите части на сградата и мястото, представляващо п-л ХІІ от кв.398 по плана на С., м.”Центъра”. Касационният съд е приел, че включването на този имот в капитала на Б. [фирма] /правоприемник на ОФ “Б. – С.” и праводател на молителя [фирма]/ с протокол на Временния изпълком на ОНС С. от 05.ХІ.1991г. и заприходяването му по баланса на дружеството не доказват, че то е придобило собствеността върху него. Нормативната уредба не предвижда безусловно придобиване на собствеността от търговски дружества с факта на включването в капитала. Преобразуването на общинската фирма в Б. [фирма] е при действието на чл.8 от ЗС /редакция 1990г., отм. 1996г./, според който общинските юридически лица упражняват правото на държавна собственост от свое име и за своя сметка. Посочената разпоредба е от преди влизане в сила на ЗМСМА и няма предвид хипотезата на право на общинска собственост, регламентирано в пар.7 от ПЗР на закона. Поради това по аналогия е счетено, че общинските юридически лица само упражняват правото на общинска собственост. Процесният магазин може да бъде категоризиран като общинска собственост на основание пар.7 т.6 от ПЗР ЗМСМА, т.е. по силата на закона този държавен имот е преминал в собственост на общината. Тя, обаче, не е изгубила правата си върху него с факта на включването му в капитала на Б. [фирма] с оглед разпоредбите на чл.116 ал.2 и чл.147 ал.3 от ТЗ, предвиждащи разграничение между дружеството, разполагащо с капитал, и лицето, притежаващо този капитал, и чл.73 ал.5 от ТЗ за особения ред при вноска с предмет недвижим имот. При това положение Б. [фирма] не е придобило и притежавало правото на собственост върху магазина и тази собственост не е преминала по правоприемство в патримониума на [фирма].
При тези обстоятелства ВКС на РБ, Петчленен състав, намира, че не са налице предвидените в чл.231 ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ предпоставки за допускане на исканата отмяна. Отмяната на основание чл.231 ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ се допуска, когато се открият нови /новооткрити/ обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените по делото писмо, заповед и протокол установяват новооткрито обстоятелство – отдаването през 1996г. на процесния имот под наем от С. община /твърдение в този смисъл не е въведено в инстанционното производство/. То, обаче, не е от значение за делото, тъй като извод, че имотът до влизането в сила на 01.VІ.1996г. на Закона за общинската собственост е бил държавна собственост /и поради това не е бил включен в капитала на общинската фирма/, опровергаването на който се цели с молбата за отмяна, се съдържа само в решенията на първоинстанционния и въззивния съдилища. С атакуваното в настоящото производство касационно решение, обаче, е прието, че имотът е станал общинска собственост по силата на пар.7 т.6 от ПЗР ЗМСМА още към 17.ІХ.1991г. /т.е. приетото съвпада с твърдението на молителя в настоящото отменително производство /както и в инстанционното такова/, но и че включването му в капитала на Б. [фирма] и заприходяването му по баланса на това дружество не доказват придобиване на собствеността от него, респективно от правоприемника му – молителя [фирма].
С оглед на изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода на делото на молителя не се следват разноски, а на ответника по молбата за отмяна следва да бъдат присъдени 2500лв. направени такива на основание чл.64 ал.2 от ГПК /отм./.
Водим от горното Върховният касационен съд, Петчленен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] С. за отмяна на основание чл.231 ал.1 б. “а” от ГПК /отм./ на решението на ВКС на РБ, състав на ІV ГО, № 1769 от 12.ХІ.2004г. по гр.д. № 1354/2003г.
ОСЪЖДА [фирма] С. да заплати на [фирма] С. 2500лв. разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: